Едва ли има човек, на когото да не му е правило впечатление, че алпийските мастифи, познати още и като санбернари, винаги се изобразяват с малки буренца, пълни с бренди. И със сигурност поне веднъж ще сте запитвали каква е причината тези спасителни кучета да се разкарват с алкохол на врата, когато основната им задача е да откриват бедстващи хора и да им помагат. Истината обаче се оказва доста разочароваща, защо твърдението, че санбернарите носят бъчвички, е само един мит.
В действителност решението спасително куче да бъде снабдено с такова приспособление е напълно неуместно, тъй като това би било доста неудобно за животното. Освен това алкохолът, намиращ се в него, би замръзнал под влиянието на ниските температури, така че не би могъл да се използва на терен.
Но дори и брендито да не замръзваше, когато човек погълне алкохол, сгряващият ефект е само временен, а след това тялото му изстива още по-бързо. Всичко това означава, че няма никаква логика спасителните екипи да окичват кучетата си с такова безполезно оборудване.
Откъде тогава тръгва този мит, в който мнозина продължават да вярват. Изглежда, че за него трябва да благодарим на английския художник Едуин Ландсир, който обичал да рисува животни, помагащи на хората. Сред тях разбира се било и добре познатото ни спасително куче - санбернар.
През първата половина на деветнадесети век творецът рисува платното Алпийски мастифи спасяват изпаднал в беда пътник, където изобразява два санбернара с бъчвички с бренди, пише ДарикнюзБг. По онова време художникът все още е много млад и няма ясна представа какво правят в действителност тези кучета, ето защо малкото приспособление, което той им добавя, е просто плод на голямото му въображение.
Тъй като обаче в онези години въпросният творец имал много почитатели, художествената му измислица бързо била приета като неоспорим факт. А киноиндустрията спомогнала този мит да бъде разпространен. И така санбернарите станали известни с това, че носят буренца с бренди на врата си, без изобщо да го правят.