Еленът е едно от най-красивите горски животни. Той е известен с красивите си рога, които се използват от ловците като трофей. Елените и до днес са преследвани от любителите на лова на ценни животни.
История на елените
Елените са се появили преди 27 милиона години. Днес съществуват 25 вида елени и малко хора знаят, че тези животни са далечни роднини на жирафите, тъй като произлизат от едни и същи прародители. Други близки видове на елена са лосовете. Елените обитават северното полукълбо. Повечето видове елени са горски жители с изключение на северния елен. През лятото северните елени вървят до бреговете на Северния Ледовит океан, а през зимата се връщат в тайгата. През лятото всички видове елени живеят в стада по около 5 броя животни, а през зимата стигат до 50 броя.
Естествените врагове на елените са много - това са вълци, рисове, мечки, пуми, леопарди и тигри. Обикновено елените стават жертва на хищници през зимата, когато са изтощени от глад, тъй като имат трудности с търсенето на храна. От векове елените са ставали жертва на ловци и ловът на тези красиви животни се е смятал за привилегия на аристократите.
В някои държави дори е имало смъртно наказание за обикновените хора, ако се опитват да ловят елени в именията на аристокрацията. Въпреки сериозното унищожение на елените техният брой не е намалял съществено, тъй като те се размножават бързо. Някои елени са изчезнали заради разрушаването на естествената им среда. Така се е случило с елена на Давид, който се поддържа изкуствено в зоопаркове, като се осъществяват програми по неговото развъждане с цел запазване на този изчезнал вид.
Характеристики на елена
Елените са едри животни и размерът им варира от 55 до 155 сантиметра и от 15 до 300 килограма. Всички елени имат изящно тяло, тънки стройни крайници, дълга шия и сравнително малка спрямо тялото им глава, увенчана с рога. Рогата на елените имат специфична разклонена форма, като тя зависи от възрастта и вида на животното. Рогата на елена са образувани от костна тъкан, за разлика от рогата на други видове животни, които са образувани от рогово вещество.
Рога имат само мъжките елени. Изключение прави само северният елен, чиято женска също е с рога. Опашката на елена е къса, като при някои видове е пухкава и се разтваря като цвете. Всички видове елени имат кафеникаво сивкав цвят на козината. Някои видове елени имат петна по козината си. За повечето е характерно така нареченото огледало - бяло петно на тялото на животното. То помага на малките еленчета да не изгубят майките си, докато се спасяват от преследване на врагове. Дългите крака на елена му помагат да се движи с подскоци.
Най-известният елен е благородният. Той е с козина в един цвят, но младите животни са петнисти. Козината им е кестеняво-рижава, а през зимата става сиво-черна. Благородният елен е известен с огромните си рога, които могат да достигнат до 8 килограма тегло и дължина до 2 метра. Благородният елен тежи около 250 килограма.
Еленът аксис е известен с петнистата си козина. Заради красивия си вид еленът аксис се развъжда в Нова Зеландия, Австралия, Бразилия, Аржентина и други места, за да украсява национални паркове. В Европа еленът аксис е бил популярен по времето на древните римляни.
Вапити е елен, който живее в Северна Америка. Той е известен с това, че обитава Скалистите планини. Той достига до 150 сантиметра височина и тежи над 250 килограма. Северните елени обитават северните гори и тундрата. Те лесно преминават по блатисти местности и по снега благодарение на копитата си, които приличат на лопати. Те тежат по 215 килограма и достигат до 1, 20 метра височина. Козината им е сивкава.
Черноопашатият елен е висок до 1 метър и тежи до 180 килограма. Той е известен с черната си опашка, която е бяла отдолу. Когато тича, черноопашатият елен вдига опашката си и това е ориентир за останалите от стадото. Той обитава различни местности в Северна Америка.
Хранене на елена
Еленът се храни с растения - клонки на дървета, храсти, трева, различни плодове и ядки. Той похапва кестени, жълъди, лешници, плодове, мъх и гъби. Северните елени се хранят предимно с мъх, заради което имат много малко белтъчини. За да запълнят нуждата си от протеини, те изяждат падналите си рога, гризат кости от мъртви животни и крадат яйца на птици.
Всички видове елени лижат сол, заради което посещават специални места, където почвата е богата на минерални соли. Еленът се храни понякога и с водорасли, а при липса на достатъчно вода пие морска. Когато се намира в близост до човешки селища, еленът позволява да бъде хранен, макар и не от ръка. Еленът с охота се храни със сено, което хората му оставят в специални хранилки в гората. Това се прави, за да се подпомогне оцеляването на елените през студените месеци, когато им е трудно да си набавят храна.
Заболявания при елените
Еленът е податлив на заболявания, предизвикани от различни видове вътрешни паразити. Красивият горски обитател страда също така от ухапвания на стършели, комари и кърлежи, които пренасят различни видове заболявания. Еленът страда от парамфистоматоза - това е заболяване, което предизвиква поражение на стомашно-чревния тракт, но може да бъде излекувано, ако се третира с лекарства. Вреда на елена нанасят и ехинококите, които се превръщат в мехур, който може да достигне до 60 литра в стомаха на животното.
Еленът страда от заболявания на белите дробове, известно като диктиокаулоза, което се предизвиква от паразити и води до бронхопневмония. Те често са фатални за животното. Малките мухи тормозят елените, тъй като изцяло покриват главите им. За да се спасят от тях, животните потапят главите си във вода или дори в блато. Еленът също така страда от бяс, салмонелоза, бруцелоза, некробактериоза. Еленът става жертва и на антракс - това важи най-вече за северните елени и обикновено заболяването завършва със смърт. Затова се провеждат годишни ваксинации дори на дивите животни. Еленът страда и от туберкулоза.
Любопитни факти за елените
Елените са активни през тъмните часове на денонощието. През септември започва размножителният период на елените. По това време водачът на стадото трябва да премери сили с младите елени, които искат да заемат неговото място. През любовния период елените чупят храсти, стържат кората от дърветата и се бият със съперниците си. Често при битките на елените заради женска единият загива от ударите на рогата на съперника, които нанасят смъртоносни травми. Мъжкарите се бият, като се изправят на задните си крака и се удрят с рогата си. Те нанасят ударите по главите си, но често рогата им пробиват жизнено важни органи.
По време на размножителния сезон мълчаливите по природа елени се преобразяват. Те се бият помежду си и издават ревящи звуци. Мъжкарите застават на усамотено място и започват да издават рев, с който се опитват да привлекат женските елени. Водачът на стадото обикновено има харем, в който има до 20 женски. По време на размножителния период еленът не се храни в продължение на повече от месец.
За да запази енергията си през студените месеци, тялото на елена забавя метаболизма си и сърцето му бие по-бавно.
Еленът става полово зрял след третата си година, но заради конкуренцията с по-възрастни животни могат да се чифтосват едва след петата си година.
През зимата космите върху тялото на северния елен стават по-дебели и под тях се образува въздушен слой, който пречи на загубата на топлината. Белите косми се увеличават и еленът все едно че побелява. Такава козина задържа излъчването на топлина в околната среда и поддържа тялото топло.
През юни женската ражда едно малко, което след няколко часа може да тича. Малкото суче до 50 дни, макар че може да се храни самостоятелно след навършването на един месец. Еленът може да извърви до 20 километра на ден.
Еленът може добре да плува в продължение на няколко часа. Когато стадото върви, то често е следвано от вълци, които нападат болните и слабите животни, а също така и малките еленчета. Рогата на елена се състоят от различни видове тъкани, които са снабдени с кръвоносни съдове, подхранващи рогата с микроелементи.
