Еленът е символ на грация, елегантност и красота. Най-ценното негово притежание са рогата, които са истинско произведение на природното изкуство. Те са и ценен ловен обект.
Сред притежателите на тази красота се отличава особено един вид, това е еленът лопатар, който населява и територията на нашата страна. Това прекрасно животно изисква специално внимание.
Произход на елен лопатар
Еленът лопатар - Dama dama е вид преживен бозайник от семейството на Чифтокопитните - Artiodactyla. Латинското название идва от думата за сърна, газела и антилопа на латински, която лежи в основата на съвременното наименование.
Видът е бил местен за по-голямата част от Европа през последния междуледников период. В холоцена разпространението му е било ограничено до Близкия изток и Средиземноморския басейн, докато в Западна Азия е бил домът на персийския елен, който е по-едър и с по-големи рога.
В Леванта еленът е бил важен източник на месо за палеолитните култури от 420 хиляди до 200 хиляди години преди Христа и това води до намаляване броя на елена лопатар. Роля играе и увеличената сухота и намаляването на тревните площи.
Различават се 2 вида елен лопатар:
- Европейски- Dama dama;
- Персийски- Dama mesopotamica.
Местообитание на елен лопатар
Дивият вид елен лопатар се среща по крайбрежието на Мраморно море, в югозападните части. Южното крайбрежие на Мала Азия също е дом за този елен, както и северозападната част на Африка.
Отглежда се елен лопатар в много ливни стопанства в редица страни, включително у нас. Дивите популации са изчезнали от нашата територия още преди 10 века, но в началото на миналия век се заселва отново.
В дивата природа еленът лопатар живее по равнините и слабите хълмове с широколистни гори и обширни поляни, като предпочита краищата им, обикаляйки ги на стада. Може обаче да се наблюдава в различни местообитания, както влажни и хладни, така и сухи. Изглежда, че предпочитат по-старите гори с разпръснати тревни площи и разнообразие от друга растителност.
Как изглежда еленът лопатар?
Мъжкият и женският екземпляр се различават значително. Възрастните мъжки са с дължина 140-160 сантиметра, височина на раменете 85-95 сантиметра и тегло от 60 до 100 килограма. Женските са 130-150 сантиметра дълги, височина в раменете 75-85 и тегло от 30 до 50 килограма.
Най-едрите елени лопатари тежат по 150 килограма, а новородените са около 4, 5 килограма.
Дължината на опашката им е от 150 до 230 милиметра.
Предните им крака са по-къси от задните, затова линията на гърба им е повдигната отзад. Ларингсът на мъжките(адамова ябълка) е добре видим.
Рогата на елена лопатар са най-забележителното във външния им вид. Те варират от 50 до 70 сантиметра. Имат форма на лопати, откъдето идва и името на вида. Първите рога са като шила, без розетка и израстват на втората година, а вторите, които израстват на три години са като лопати, разширени към върха.
Рогата на елена лопатар достигат максимум, когато лопатарът е на 10-12 години. Те опадват ежегодно през април, а през август вече са пораснали нови с нормална големина Тежат 3-4 килограма.. Женските са без рога.
Продължителността на живота им е 12-1 6 години.
Голямо вариране има в цвета на елена лопатар. Основните варианти са 4: бял, менилов, обикновен и черен, Бялото е най-светлият цвят по тях. Обикновено са по-тъмни на гърба и в страни изсветляват. Гърдите и долната част на корема също са светли.
Лятната им козина е по-светла, бледокафява, гладка и тънка, докато зимната е по-тъмно кафява и по-груба, с по-тежък подкосъм. По правило има видими бели петна по гърба и фланга, по-малко по шията и няма такива по главата или краката. Черната ивица върви по тила и свършва до опашката.
Начин на живот на елена лопатар
Възрастните мъжки обикновено са самотни. В края на летните месеци обаче те могат да сформират малки ергенски стада до 6 екземпляра и започват да се присъединяват към женските групи в началото на есента. Женските групи са по-големи, те са от 7 до 14 кошути.
По време на размножителния период на елена лопатар мъжките прекарват цялото си време, установявайки територията си, създават места, където да уринират, като разбутват растителността с рогата си и издават носкостепенни звуци като стонове или грухтят. По време на размножителния сезон те дори може да престанат да се хранят. Някои от подчинените мъжки, които не успеят да установят своя територия, могат да бъдат прогонени от други мъжкари, ако навлязат в тяхната.
Елените лопатари са активни главно нощем. Проявяват пикова активност на здрач и разсъмване. Те са много бдителни, когато са на открито.
По-голямата част от времето им минава в движение, хранене и почивка.
Те скачат на четири крака и повдигат опашките си, когато бягат.
Имат много добро обоняние и слух и комуникират чрез езика на тялото, с вокализация и миризми. Имат 6 вида вокализации, а тялото им реагира на всеки сигнал.
При опасност еленът лопатар развива скорост от 8 километра в час на къси разстояния. Може да скача над метър.
С какво се храни еленът лопатар
Еленът лопатар се храни с разнообразна растителност, най-вече пасат трева. Други елементи в диетата им са билки, храсти, пъпки, листа на дървета и издънки, както и кората на някои видове дървета. Не отказва гъби и горски плодове. Пикът на хранене на елена лопатар е привечер и на зазоряване, но ядат и на интервали през целия ден.
Самият елен лопатар обаче е храна за много големи хищници като мечки, вълци, големи диви котки. Бдителността им обаче им помага да се опазят от хищниците. Лисицата и чакалът нападат малките на елена лопатар.
Размножаване при елена лопатар
След установяване на територията си, всеки мъжки елен лопатар е готов за чифтосване. По това време мъжките се бият жестоко, но истинските наранявания са редки. Битките представляват ритуално удряне на роговете, в което има правила.
Мъжкият елен лопатар проверява готовността на женската чрез подушване.
Периодът на размножаване е около 135 дни. Между септември и януари в северното полукълбо.
Мъжките имат готовност да се размножават на 17 месеца, но обикновено не го правят до навършване на 4 години, освен ако не живеят в силно ловувани популации.
Женските зачеват за първи път на възраст от 16 месеца, а бременността е от 33 до 35 седмици. По-голямата част от малките се раждат в началото на юни. Теглото им при раждане е от 2 до 4 килограма при женските и от 5 до 9 килограма при мъжките.
Преди раждането женските стават потайни и намират скрито място, където да се усамотят за раждането. Женската обикновено ражда в периода на най-малка дневна активност. След раждането тя веднага почиства малкото с езика си. Тя го крие сред гъстите храсти и се връща само веднъж на ден, за да го кърми.
Връща се при стадото, когато малкото е на 3-4 седмици. Отбиването му започва рано, но приключва докъм 7 месеца на малкото. След 1 година малкото вече е независимо.
Значение на елена лопатар и опазване
Персийският елен лопатар е считан за най-редкия и най-малко известния от всички подобни бозайници. От 1955 година популацията е силно застрашена. Усилията, положени чрез различни програми, донасят успех и от 70-те години на века видът започва да нараства. Все пак той е застрашен от изчезване вид.
Той има значително влияние върху растителността в районите, където живее. Важна брънка е от хранителната верига, а също така има значително положително стопанско значение. Използват се почти всички части на животното - еленското месо, кожата, а рогата са ценен ловен трофей.
