Лисиците са известни с хитростта си и с пухкавите си кожухчета, които от векове се използват от любителките на красиви палта и яки. Лисицата е много близка до кучетата.
Произход на лисицата
Лисицата е известна на човечеството от древни времена. Неслучайно тя е описана в древногръцки басни. Лисицата живее на различни места на планетата, като се започне от тундрата и горите, до пустините и планините. Тя може да бъде срещната в Азия, Африка, Америка и Европа. Лисицата предпочита да живее на открито и избягва само тайгата в Сибир, тъй като там гората е прекалено гъста и неподходяща за ловните умения на тези пухкави животни. Лисицата обитава не само места в дивата природа, но също така живее в близост до различни по населеност градове и села, както и до големи промишлени центрове. В някои райони на Англия лисиците живеят в обширни селскостопански площи и са започнали да се заселват в градовете. Лисици могат да бъдат открити в самия център на Лондон. Там лисиците живеят в паркове и се хранят в контейнерите за отпадъци. Въпреки че зоополицаите хващат лисиците от града и ги откарват в далечни гори, те отново се връщат там, където могат да намерят лесно храна.
Стандарт на лисицата
Лисицата е със стройно изящно тяло на не особено високи крайници. Дължината на тялото на лисицата е от 60 до 90 сантиметра, опашката ѝ е от 40 до 60 сантиметра. Лисицата е висока около 40 сантиметра и тежи от 6 до 10 килограма. Лисицата е със заострена муцуна с бял мъх на горната устна. Някои лисици имат черни петна с форма на сълза под очите. Повечето лисици са ярко рижави, с тъмни петна по козината. Съществуват лисици, при които сивият цвят на козината преобладава над рижия. Коремът на лисицата е бял, но понякога е черен или сив. Гърдите са светли на цвят. Има лисици, които са чисто черни на цвят. В Камчатка се срещат така наречените огнени лисици, които имат ярко червена козина с оранжеви петна и отдалече тя прилича на огнена.
Грижи за лисицата
В природата лисицата може да достигне до 7 години, а ако се отглежда от хора, може да завърши живота си на 25 години. Препоръчва се да се отглежда лисица в заградено място като малко дворче, където да има къщичка, която да пази животното от студ и горещина. Лисицата може да използва котешка тоалетна, а може да се приспособи за тази цел стара щайга или дървена кутия, която да се напълни с пясък. Лисицата е много чисто животно и бързо ще се научи да използва котешката тоалетна. Въпреки че дворчето е перфектно за лисицата, тя може да бъде отглеждана и в апартамент, където лесно ще се научи да спазва хигиенни навици и ще се приспособи към живота между четири стени.
Това обаче може да стане, само ако е влязла в дома ви още като съвсем малка лисичка. Добре е да имате предвид, че лисиците, които се отглеждат като домашни любимци, имат нужда от много различни играчки, които редовно трябва да се сменят, тъй като бързо им омръзват. Ако отглеждате лисицата като домашно животно, е добре да сресвате редовно козината ѝ - трябва да я свикнете с тази процедура от най-ранна възраст, защото иначе едва ли ще се съгласи да вкарвате гребен в гъстата ѝ козина. Задължително трябва да обезпаразитявате вътрешно и външно вашата домашна лисица, както и да я ваксинирате при ветеринар веднъж в годината.
Обучение на лисица
Ако лисицата е отгледана от съвсем ранна възраст от хора, тя ще смята себе си за домашен любимец и може без проблем да бъде извеждана на разходка без повод. Тя лесно може да научи елементарни команди, които се използват за обучение на кучета. Достатъчно е да комбинирате похвалата за добре изпълнената команда с лакомство и успехът е гарантиран. Колкото повече време прекарвате заедно с лисицата, която гледате като домашен любимец, толкова по-послушна и мила ще бъде тя.
След не особено дълго обучение ще можете да я извеждате сред хора и други животни. Важното е обаче никога да не я пускате да тича без повод, дори да е живяла цял живот с вас. По време на обучението на лисицата е добре да се използва хвърляне на предмети, а също така криене на различни неща, тъй като хитрото животно обожава да търси скрити съкровища.
Хранене на лисицата
Въпреки че лисицата е хищник, тя се храни с разнообразна храна, която не включва само месо. Освен със заловени от нея животинки тя се храни и с различни видове растения. Основата на менюто й все пак са дребни гризачи, предимно мишки. За лисицата е трудно да хване див заек, затова бързите дългоухи бегачи не стават често част от трапезата на лисицата. Понякога гладните лисици нападат малки сърнички. Любимо лакомство на лисицата са птичите яйца. Лисиците хапват също така риба и ловят във въздуха насекоми. Те могат да ядат и дъждовни червеи, ако са много гладни.
Ако отглеждате малкото на лисица в домашни условия, първоначално трябва да го храните с адаптирано мляко за кученца, което може да се намери в някои магазини за храна на домашни любимци. Ако имате лисица, която гледате като екзотичен домашен любимец, препоръчително е да ѝ давате месо и дреболийки след предварителна термична обработка, за да не засилите инстинктите ѝ на хищник, освен ако не смятате да я пускате в дивата природа.
Но дори да бъде пусната на свобода, ако е отгледана от малка от хора, лисицата няма да има ловни навици и бързо ще стане жертва на по-голямо животно или ще умре от глад. Лисицата обича да хапва хрущяли, а ако ѝ давате риба, тя задължително трябва да бъде обезкостена. Лисицата с удоволствие ще похапва различни млечни продукти, но трябва да избягвате прясното мляко. Не се препоръчва да храните домашна лисица с пикантна, пържена, сладка и прекалено солена храна.
Заболявания на лисицата
Най-често срещаното заболяване сред лисиците е бяс. При ухапване от лисица могат да се заразят диви или домашни кучета, затова този проблем от години се следи и дори е овладян почти изцяло. Където е възможно, се провеждат мероприятия по ваксиниране дори на дивите лисици, затова възможността от заразяване с бяс от лисица е намаляла до минимум в световен мащаб. Лисиците често страдат от различни видове вътрешни паразити, които влияят отрицателно върху храносмилателната им система.
Лисицата е склонна към заболявания на ушите - те обикновено са предизвикани от миниатюрни кърлежи, които карат лисицата да се чеше постоянно и ушите ѝ се възпаляват сериозно. През есента лисицата може да се разболее от бронхит и от пневмония, което в повечето случаи завършва фатално за животното. Лисицата боледува и от паратиф - инфекциозно заболяване, което се предава на животното, ако е пило вода от заразен водоизточник. В дивата природа болните от паратиф лисици умират, като най-често жертви на това заболяване стават малките на лисицата.
Любопитни факти за лисицата
Въпреки огромния успех на песента What does the fox say, където се имитират звуците, издавани от лисицата, на практика това горско създание издава звук, който наподобява лаене. По лаенето на лисицата може да се разбере дали тя е мъжка или женска. Мъжката лае на къси интервали, а женската излайва три пъти и завършва с къс вой. Интересен факт е, че лисицата има любовен период само веднъж годишно. Той зависи от това доколко се е хранила добре лисицата, преди да започне този период. Поради тази причина понякога над 50 процента от лисиците остават без поколение. Смята се, че щетите, които нанася лисицата като изяжда домашни птици като фермерски кокошки и др., са много по-малки от полезната дейност на този хищник, който унищожава огромно количество гризачи през живота си. В дивата природа лисицата използва опашката си през зимата, за да мете снега след себе си и по този начин да заличава следите си.
Вреди от лисицата
Лисицата е известна с това, че краде кокошки и други домашни птици, така че принудена да намира храна, тя понякога се превръща в унищожител на полезните за хората домашни птици. Лисицата, която се отглежда като домашен любимец, е хищник и стопанинът ѝ не трябва да забравя това, ако смята да я извежда в парка на разходка. Тя може лесно да влезе в конфликт с други животни и да възприеме малките кучета или котета за плячка. Трябва да имате предвид, че дори лисицата да е ваше домашно животно, тя все пак е хищник и съществува винаги риск да ви ухапе.
