В митологичните представи на народа ни чакалът заема доста важно място. Това се дължи на факта, че този близък родственик на вълка има добре представена популация в България. Все още чакалите са сред хищниците, разрешени за отстрел, защото нанасят вреди на дивеча.
Характеристика и местообитание на чакала
Чакалът е хищник със средни размери от семейството на кучетата. Името му у нас идва от турски през персийски и санскрит и представлява един от трите представителя на семейството на кучетата, които се срещат в Азия, Африка и Югоизточните части на Европа. Този родственик на кучето има дълги крака и извити кучешки зъби, подходящи за лов. Краката му са с големи лапи, което му позволява да бяга бързо, до 16 километра в час. Той е бегач на дълги разстояния, не толкова спринтьор. Този хищник заема една и съща екологична ниша с койота, чакалът в Америка.
Значително по-дребният от вълк хищен ловец е дълъг около 85 сантиметра, опашката му до 30 сантиметра, а теглото до 15 килограма. Женската е по-дребна от мъжкия. Тялото му е покрито с груба козина, по гърба и опашката ръждивожълта, а по врата и гърдите сива. По тази причина латинското му име е Канис ауреус, в превод Златно куче.
Това животно не обича обширните гори. Търси гъстите участъци в близост до населени места и по сечищата. Едно от малкото диви животни, които не се притесняват от среща с хората. Характерни са срастванията на двата му средни пръста и в дирите, които оставя са подредени като при вълка. Дължината на стъпката му е 6 сантиметра, а ширината около 5 сантиметра.
Тъй като е много по-едър и силен от лисицата, чакалът я измества от много места и в последните години популацията му у нас е доста многобройна.
Това е моногамно животно, което има своя територия, която маркира и пази. Територията на чакала трябва да бъде голяма, защото приютява и малките, докато създадат семейства и намерят своя територия. Чакалите ловуват сами или на двойки, по-рядко в малки групи.
Хранене и размножаване на чакала
Чакалът е всеядно животно, макар че предпочита да ловува дребни бозайници, птици и влечуги. Понякога обаче се храни с мърша, което му спечелва лоша слава. Ловуването е на слаба светлина, на зазоряване или привечер. Въпреки че е основно хищник, чакалът се храни с и растителна храна. Това са корените и луковиците на някои растения, не се отказва и от някои плодове. В менюто му са дините, пъпешите, ябълките и други.
Размножаването при чакала е в периода от януари до март. Това е моногамно животно и двойките остават заедно цял живот. Мъжкият участва при подготовката на бърлогата, а след това и при изхранването на поколението.
Бременността на женската трае около два месеца, след което се раждат от 4 до 6 малки, по-рядко 8. Малките са кърмени от майката, но щом навършат 2-3 седмици започва да им дава по малко повърнато от нея месо. След около половин година младите чакали са израснали достатъчно, за да живеят самостоятелно.
Воят на чакала
Чакалът има навик, който е много характерен. Преди да излезе да ловува през нощта, той вие високо, а гласът му прилича на жален плач. От време на време боят се прекъсва от силен лай. Щом завие първият чакал, неговите събратя, които са наблизо, бързат да се присъединят към него. Този зловещ хор от хищници звучи зловещо на фона на нощната тъмнина.
Видове чакали
Според съвременните изследвания чакалите по видове имат общи външни черти, но не са много близки едни с други. Ивичестият и черногърбият чакал например са подобни, но видът им се е отделил от дивите кучета и вълците преди около 7 милиона години. Златистият чакал и етиопският вълк са от друга група, която се включва към сивите вълци, домашното куче и американски койот.
Кръстоската между чакал и куче дава хибридно животно, което трудно оцелява, защото трудно се размножава, не комуникира правилно и е предразположено към генетични заболявания. Интересен факт е, че кръстосването на вълк с куче дава стабилно поколение, докато чакалът и кучето са генетично несъвместими, тъй като и генетичните заболявания са силно увеличени само след три поколения развъждане при техния наследник.
Ето кратка характеристика на видовете чакали.
Златист чакал
Той е един от най-големите представители на вида и единственият извън Африка, който се среща в няколко подвида. Предпочита гъстите иглолистни гори и сечища близо до населени места. Той е пряко свързан със сивия вълк е койота.
Този вид има къса, рошава козина, жълтеникава на цвят, с кафяв край на косъма, като цветът варира според местообитанията. Тези от планинските райони са по-тъмни на цвят. Мъжките златисти чакали са по-едри от женските.
Моногамен е и се размножава през пролетта, като женската ражда от 4 до 8 малки. В повечето семейства има един или двама възрастни, които са от семейството, но не създават свое потомство, а остават като помощници за отглеждане на следващите малки на родителите си.
Ивичест чакал
Този вид прилича на черногърбия на външност, но е с по-широка и къса муцуна. От двете страни на тялото му минават светли ивици, което дава името на вида. Гърбът му е кафяв, опашката тъмна, но с бял край. Мъжкият е по-едър.
Най-едрата му плячка са зайците, но иначе яде дребни бозайници и птици, както и малки влечуги. Не се храни с мърша. Предпочита живи насекоми или дребни животинки.
Леговището му може да бъде открито в стари термитници, или женската изкопава гнездото, в което ражда по 3-4 малки. Кърменето продължава до 10 седмици, а после двамата родители ловуват заедно и носят на малките част от плячката. Половата зрялост при тях настъпва към 6-6 месеца, а преди да навършат година, младите напускат котилото. Този вид живее около 12 години.
Моногамни са ивичестите чакали и живеят по двойки. Ловните им територии са доста обширни.
Черногръб чакал
Този представител на семейството живее в Африка. Той е най-агресивен от всички видове. Убива животни, които далече надхвърлят размера му. Яде и мърша.
Основният цвят на козината му е чарвенокафяв. Мъжкият черногръб чакал е по-ярко оцветен от женската. Гърдите му са бели, а крайниците червеникави. Върхът на опашката е черен.
Този вид също е моногамен. Женската ражда до 7 малки. При тях стриктната йерархия се спазва и от малките.
Освен че нападат всякакви животни, тези хищници дразнят човека, като нападат стадата с овце. Затова борбата с тях се води и в Африка.
Болести при чакала
Както повечето диви животни, чакалите могат да бъдат носители на бяс, който се предава на човека чрез ухапване или одраскване до кръв. Тъй като това заболяване не се лекува, животните се отстрелват. За да се предпази човекът, ловците се ваксинират задължително.
Други болести по чакалите са тези, които се срещат при вълците, кучетата и другите животни от това семейство. Най-често срещани са тениите, паразитите, от които най-упорити са кърлежите с болестите, които пренасят.
Интересни факти за чакала
Още в Древността това животно е почитано. Бог Анубис в древната египетска митология е изобразяван с глава на чакал.
Ловът на чакали е разрешен у нас целогодишно, за да се поддържа нарастващата им популация.
Чакалът е най-разпространеният хищник у нас.
До преди половин век чакали са се срещали само в Странджа и са били защитен вид, но промяната на климата доведе до експанзията на вида, превръщайки го в напаст.
