Античният бог на подземното царство в Древен Египет Анубис е изобразяван с глава на чакал и тяло на човек. Това говори за интереса, предизвикван от това животно у хората в дълбока древност. Днес чакалът продължава да бъде едно от най-често срещаните животни - в обработваемите земи и в близост до човешките поселища.
Древният хищник има много разновидности и сред тях у нас много познат е златистият чакал. Той се различава съществено от другите представители на чакаловия вид и е по-близо до вълка и кучето. Това интересно животно говори много за развитието на вида и връзката между сходни животински видове.
Произход на златистия чакал
Златистия чакал е с научно название Canis aureus и го наричат също Азиатски, Ориенталски или обикновен чакал.
Предполага се, че негов прародител е изчезналото куче на река Арно, което е живяло в Средиземноморска Европа преди 1, 9 милиона години. Това е бил вид малко чакалообразно куче.
Генетичните изследвания показват, че златистият чакал е разширил ареала си от Индия още преди 20 хиляди години от времето на последния ледников период. Най-старият изкопаем златист чакал е на 7600 години, а най-старите вкаменелости в Европа са от Гърция и са на възраст 7 хиляди години.
Златистият чакал има 7 подвида и е най-близък до сивия вълк, койота, африканския златист вълк и етиопския вълк, отколкото до африканския черногръб чакал и ивичестия чакал.
Златистият чакал може да се чифтосва със сивия вълк и африканския златист вълк.
Разпространение и местообитания на златистия чакал
Чакалите отсъстват от по-голямата част на Европа до ХІХ век, когато започва бавното разширение на ареала им. Те са регистрирани в Унгария, като най-близката популация е в Далмация, на около 300 километра.
Следва бързо разрастване на чакалите из Европа през ХХ век. Тези от Югоизточна Европа и Кавказ се разширяват към Балтика.
В Близкия изток златистите чакали от Израел имат по-високо генетично разнообразие от тези в Европа. Смята се, че това се дължи на създаването на хибридна зона от израелските чакали, смесили се със сиви вълци и африкански златист вълк.
Златистите чакали са в изобилие в долините и до реките и техните притоци, каналите, езерата и морските брегове. Те са рядкост в предпланинските райони и ниските планини.
Срещат се златисти чакали в гъсталаци и сред бодливи храсти, наводнени тръстикови места и гори. Изкачват се над 1000 метра и издържат до температури от 13 до 25 градуса под нулата, а понякога и до минус 35 градуса.
Карл Линей подчинява таксономически златистия чакал на рода Canis през 1758 година в труда си Sistema Natura.
Как изглежда златистият чакал?
Златистият чакал е подобен на сивия вълк, но се отличава с по-малкия си размер и по-лекото тегло. Освен това има по-удължен торс, по-малко изпъкнало чело, по-къси крака и опашка, а муцуната му е по-тясно и заострена.
Краката му са по-дълги по отношение на тялото, а стъпалата са стройни и с малки възглавнички.
Мъжките имат размери 71-85 сантиметра дължина на тялото, а женските са 69-73 сантиметра. Мъжките тежат от 6 до 14 килограма, а женските са от 7 до 11 килограма. Височината до рамото им е 45-50 сантиметра.
Формата на черепа е близък до този на койота и сивия вълк. В сравнение с вълка черепът на златистия чакал е по-малък и не толкова масивен, с по-къса лицева област.
Кучешките зъби са големи и силни, но по-тънки, а захапката е по-слаба. Това се дължи на хранителната диета.
Понякога златистият чакал развива растеж на черепа, наречен рог на чакала, с дължина 1, 3 сантиметра и е скрит от козина.
Козината на златистия чакал е груба и сравнително къса, като основен цвят е златистият. Сезонно варира от бледо кремаво до тъмно жълто. Козината на гърба на златистия чакал е съставена от смес от черни, кафяви и бели косъмчета, които придават визия на екземплярите като на черногърбите чакали. Отдолу се показват косъмчета от лек блед цвят до кремаво. Има уникални светли маркировки по гърлото и гърдите.
Опашката им е в съзвучие с цвета на козината и с черен връх.
Линеенето през пролетта започва от главата и крайниците, простира се до фланговете, гърдите, корема и гърба и завършва на опашката. През есента, още септември започва нарастването на зимната козина. Този процес започва от гърба и опашката и се простира към фланговете, корема и гърдите, крайниците и главата, като пълната зимна козина се постига през ноември.
С какво се храни златистият чакал
Златистият чакал е всеяден. Това му позволява да яде голям набор от храни. Той се движи на големи разстояния, за да търси храна. В състояние е дълго да издържи без вода и е наблюдаван по острови, без прясна вода.
Златистият чакал е едновременно хищник и мършояд, като диетата му е около 60 процента гризачи, птици и плодове, а често и влечуги. Златистият чакал се храни с остатъците от храната на лъва, леопарда и сивия вълк. Хранят се и с мърша и боклук и са добри чистачи.
Сред ловуваните от тях животни са също диви зайчета, фазанови птици, различни патици. От растителните храни харесват круши, дренки, шишарки, а също грозде, диня и орехови култури.
В някои райони те разнообразяват храната си с растителни луковици и корени от дива захарна тръстика. Не се отказват дори от насекоми.
Начин на живот на златистия чакал
Този вид чакал проявява гъвкава социална организация в зависимост от наличието на храна. Основната социална единица е размножителната двойка и обикновено те са придружени от кучилото си от малки. Семейните групи се състоят от 4-5 индивида.
Те маркират своя територия чрез уриниране и дефекация, най-често по пътеките, които използват. Обхватът на лов на няколко чакала може да се припокрие. В състояние са да изминат до 12-1 5 километра за една нощ в търсене на храна или по-добро местообитание.
Членовете на групата, които не се размножават, могат да останат в близост до отдалечен хранителен източник, например труп, до няколко дни. В зависимост от хранителните ресурси те обикалят от 1 до 20 квадратни километра.
Взаимодействието си установяват с вой, като възрастните вият прави, а младите и подчинените в седнало положение. Най-често вият на разсъмване и вечер и по-рядко на обяд.
Размножаване на златистия чакал
Златистите чакали са моногамни и остават с един партньор за цял живот. Периодът на чифтосване трае 26-28 дни и зависи от мястото, което обитава чакалът. То съвпада с най-голямото изобилие на храна в района.
Женските, които са подложени на еструс за първи път са преследвани от няколко мъжки, които водят борба помежду си.
Чифтосването продължава няколко минути, а гестационния период е 63 дни.
Малките са на брой от 4 до 8 и се раждат слепи, проглеждат след 8 до 11 дни, а ушите им се вдигат след 10-13 дни. Зъбите им излизат 11 дни след раждането.
Малките са с мека козина, която варира от светло сиво до тъмно кафяво. На възраст от 1 месец козината им пада и се сменя с нова с червеникав цвят и черни петна.
Малките имат бърз темп на растеж. Те са кърмени от женската от 4 чифта зърна в продължение на 10 седмици. Малките започват да ядат месо на възраст 15-20 дни.
От две седмична възраст малките започват да се борят със своите братя и сестри. Тази игра е важна, защото ги учи на преследване и развитие на умения за бягане.
Сериозните боеве започват на възраст 4-6 седмици. Тогава те стават агресивни и това продължава до възраст от 10-12 седмици, които установяват йерархия.
След този период майката прогонва малките кученца. Тези, които са родени по-късно, остават с майка си в началото на есента и тогава започват да напускат поединично или на групи от 2 до 4 индивида. Женските достигат полова зрялост на 10-11 месеца, а мъжките на 21-22 месеца.
Продължителността на живота златистия чакал е между 12 и 14 години.
