В детските приказки много се разказва за интересни животни, които носят къщичката на гърба си. Затова от рано се сблъскваме с най-важната информация за животински вид като охлюва. Освен това научаваме, че има меко телце, 4 рогца и бавно пълзи с компактната къщичка на гърба си навсякъде.
Може да е бавно, но е упорито създание и винаги стига там, където си е наумило. Освен това е сред най-древните жители на планетата и е тук много преди нас, още отпреди 600 милиона година. Принадлежи към единствената група мекотели, преминали от воден към сухоземен живот. Неговите роднини продължават да обитават морета и океани, езера и блата, както и сушата.
Служа и за храна, като рецептите с охлюви са популярен деликатес в редица страни.
Интересното създание има синя кръв, защото съдържа веществото хемоцианин, пренасящо кислорода до клетките. То е различно от хемоглобина, на който се дължи червения цвят на кръвта при хората и други животни със съдържанието в молекулата си на мед, а не на желязо.
Охлювът крие още много изненади и е интересно да се научи повече за него, затова ще последваме лъскавата му следа в животинското царство.
Класификация и етимология на охлюва
Названието охлюв обхваща болшинството от мекотелите - Mollusca, които са представители на класа Коремоноги - Gastropoda. Те имат черупка във форма на спирала, която може да се обновява. Съществува и разреда на голите охлюви, който е не по-малко добре застъпен.
Акваристите пък отглеждат аквариумни охлюви заедно със своите декоративни рибки.
Целият клас охлюви е представен както от сухоземни, така и от водни видове охлюви. Ето някои изявени представители у нас.
- Рапан - рапанът е морски обитатели, който живее в Черно море, на скалисти места по дъното. Той е гост у нас и е пренесен от Японско море. Храната му са черните миди.
- Малък и голям блатен охлюв - в блатата и езерата се срещат блатни охлюви, които са както големи, така и малки. големите са всеядни. Можем да ги видим сред блатната растителност на водната повърхност.
- Градински охлюв - този вид е представител на сухоземните. Виждаме го навсякъде по градините, лозята и пасищата. Той е вредител, защото напада зеленчуковите насаждания, активното му време е през нощта. Той отделя слуз, когато се движи. Хермафродит е, с пряк начин на развитие.
Най-големият клас от сухоземните е Cyclophoroidea, съдържащ над 7 хиляди вида. Предпочитат по-влажните местообитания, например мъха.
- Гол охлюв - този вид е с редуцирана черупка, тя е напълно или частично скрита под мантията. Вредител по зеленчука или в горите, парковете и градските площи.
Морфология на охлюва
Сухоземните охлюви, с които имаме близки срещи най-често, имат силен мускулест крак. С помощта на слуз те пълзят по грапави повърхности, а слузта предпазва меките им тела от изсъхване.
Подобно на другите мекотели имат мантия и една или две двойки пипала на главата си.
Вътрешната им анатомия включва радула и примитивен мозък.
Някои са двудомни, но повечето са хермафродити с пълен набор органи от двата пола и снасят яйцата си в почвата.
Черупката им е с дясно навиване, тя е кожно образувание. Сменяема е, подменят я, когато им умалее. Състои се от три слоя - седефен, варовиков и рогов.
На тялото има глава и чифт очи, както и пипала. Туловището и мускулестото стъпало завършват външната анатомия. Имат и език със зъбчета и гуша. Тялото им има асиметрична форма. Два броя мускули го държат във варовитата черупка.
Мантията представлява специализиран слой тъкан, който покрива всички вътрешни органи. Тя се простира навън в клапи, които достигат до ръба на черупката и прави възможен нейният растеж чрез секреция.
Самата черупка на охлюва е част от анатомията на охлюва още от ларвения им стадий и тя нараства заедно с тях по размер в процеса на отделяне на калциев карбонат по отворения ръб и от вътрешната страна за допълнителна здравина. Липсата на калций може да доведе до напукване на черупката. Самото мекотело може да възстанови черупката си с течение на времето, ако условията на живот се подобрят.
Големината на охлюва варира в много широки граници в зависимост от вида. От сухоземния вид най-големи са африканският охлюв и големият тигърски охлюв - до 30 сантиметра дължина.
Сухоземният вид обикновено има един или два чифта пипала на главата. В повечето случаи очите се носят от първия чифт пипала, а вторият е обонятелен орган. И двата чифта са прибиращи се.
Охлювът се храни като разчупва храната си с радулата. Това е хитинова структура, съдържаща редица микроскопични зъби. Може да бъде оприличена на ренде, за да се разбере нейният принцип на действие. С нея животното остъргва храната, която слиза после в храносмилателния тракт.
Интересна подробност от анатомията е, че анусът на охлюва се намира над или отстрани на главата.
Кръвоносната система не е затворена.
Мозъчните ганглии образуват примитивен мозък, разделен на 4 секции. Тази структура е много по-проста от мозъка на бозайници, влечуги и някои птици, но все пак охлювите са способни на асоциативно обучение.
Размножаване на охлювите
Повечето охлюви са хермафродити, с пълен набор от полови органи и на двата пола, могат да произвеждат както сперматозоиди, така и яйцеклетки. Някои видове имат отделни полове.
Половата зрялост варира силно, от 6 седмици до 5 години. Неблагоприятните условия на околната среда могат да забавят съзряването при някои видове.
Пулмонатните въздушно дишащи охлюви се ухажват преди чифтосване. Този процес трае между 2 и 12 часа.
Пулмонатите се осеменяват по двойки, а после оплождат вътрешно яйцеклетките си с помощта на репродуктивен отвор от едната страна на тялото близо до предната част. През него се приближават външните полови органи, за да обменят сперматозоиди. След това настъпва оплождане и се развиват яйцата. Всяко пило може да има до 100 яйца.
Яйцата на градинския охлюв се погребват плитко на 5-10 сантиметра, като мястото бива изкопано с крак.
Размерите на яйцата при отделните видове са различни - от 3 до 6 милиметра.
След 2 до 4 седмици яйцата се излюпват и малките изплуват.
Повечето охлюви са едногодишни животни, за други се знае, че живеят 2 или 3 години, но големите видове могат да живеят до 10 години в естествената си среда.
С какво се хранят охлювите?
В естествената си среда охлювите се хранят с различна храна. Наземните са тревопасни най-често. Някои видове обаче са хищници, има и всеядни. Най-големите месоядни видове живеят в Нова Зеландия.
Диетата на повечето охлюви включва листа, стъбла, мека кора, плодове, зеленчуци, гъби, водорасли. Някои причиняват значителни щети на земеделските посеви и биват третирани с препарати за вредители по растенията.
Някои червеи като плоския, паразитират върху охлюва и се размножават в тялото му.
Има много представители на животинския свят, които се хранят с охлюви. Сред тях са жаби, змии, мухи, гъсеници, мишки, пиявици, бръмбари.
Самите охлюви също са храна за човека. В някои страни те са деликатес и поради това се отглеждат във ферми с цел търговия.
Яйцата на охлювите също се използват за храна. Продават се като хайвер от охлюви, подобно на рибешкия хайвер, и са специална храна, чиято популярност нараства все повече в европейските кухни.
За храна се използват 3 вида охлюви, а рецептите са наистина многобройни и съобразени с местните традиции и кулинарни предпочитания. Сред тях особено апетитни са супи с охлюви и мезе от охлюви пане.
Както в Европа, така и в Африка на тях се гледа като на деликатес и се поднасят при специални случаи.
