Повечето хора като деца са си играли с рапани. Любителите на морски деликатеси са опитвали поне веднъж скъпата, но вкусна храна от този морски вид.
Черупките на морския хищник, какъвто на практика е рапанът, в древността са били толкова ценни, че са се ползвали при обмена на стоки, като вид парично средство. Сега черупката се носи като талисман за привличане на пари.
Рапанът е символ и на скитащите по пътищата и се смята, че помага на пътиците. Фън шуй смята черупката на морския охлюв също за вещ на късмета, а в езотериката е символ на женското начало, плодородието и храм за душата, тъй като извитата на спирала черупка навява асоциации за възхода на душата по пътя към небето.
По-практично насочените науки, като медицината, ползват рапановите черупки за масаж, както и в антистареещита козметика като компонент на кремове и мазила за кожата.
И тъй като хищното животно е инвазивен вид и в нашето Черно море, за рапана е добре да се знае малко повече. Често той бива засенчен от други по-едри морски животни като делфини, морска свиня, големи октоподи, афала, акули.
Класификация и разпространение на рапана
Рапанът, с научно название Rapana venosa, е хищен морски охлюв от рода на Рапаните - Rapana от семейство Muricidae, представящо морските коремоноги мекотели.
Този морски хищник се е превърнал в инвазивен вид на много места, но неговата родина са Японско и Жълто море. Вероятно като родно място могат да бъдат посочени и далекоизточните морета на Русия.
Черупки от рапани са открити в Черно море за първи път през 40-те години на миналия век. В рамките на едно десетилетие този вид се е разпространил по кавказките и кримските брегове и се е преместил в Азовско море.
След това е открит в Адриатическо и Егейско море, в Тиренско море, в крайбрежните зони на Южна Америка, в Аржентина, САЩ и много широко разпространение получава в залива Чесапийк.
Смята се, че рапаните са сред стоте най-лоши видове, инвазирали в Европа.
Местообитания и начин на живот на рапана
Морските охлюви живеят на дълбочина до 45 метра. Те се прикрепват за скалите или просто лежат на морското дъно. Движат се във водата с помощта на мускулестия си крак.
Предпочитанието му към скалистите зони на моретата се обяснява с възможностите му да се прикрепва здраво в скалите и да издържа и най-силното вълнение. Отличната способност за аклиматизация на вида му позволява да се приспособява към най-различни, понякога твърде неблагоприятни условия. Ако бъде оставен извън водата, в продължение на 36 часа охлювът не губи нормалните си физиологични функции дори на силно слънце.
Рапанът може да издържи два пъти по-ниска соленост на морската вода в Черно море, но още по-удивително е, че рапани са намирани при много висока соленост на водата, около 2-3 процента. Към температурата тези хищници също се адаптират перфектно. Те издържат добре на температури около нула.
На глад мекотелото издържа до 5 месеца, понякога и повече. Начинът му на живот е нощен, като излиза на лов до полунощ и тогава се придвижва активно, а в останалото време е или заровен на дъното или неподвижен на скалите.
Описание на черупката на рапана
Рапанът е разделнополово мекотело, но полов диморфизъм по външни белези не може да бъде установен.
Черупката му е закръглена и тежка, има много къс шпил, много извита е като спирала, има силна колумела и дълбок пъп. Има външна орнаментация като аксиални ребра, гладки спирални ребра, а вътрешно има малки зъбчета, разположени по външния ръб.
Цветът отвън варира от сив до червениково кафяв, с тъмно кафяви чертички на спиралните ребра. Някои екземпляри може да имат характерни черни или тъмносини веноподобни линии във вътрешната страна на черупката, които водят произхода си от зъбите на външната устна. Отвътре са обагрени в наситен оранжев цвят.
Височината на черупката може да достигне до 180 милиметра.
Самият рапан има меко тяло, глава, очи и уста, както и мускулест крак за придвижване. Характерна особеност е острият език като сонда, с който пробива дупки в черупките на двучерупчестите мекотели и ги поглъща.
Хранене на рапана
Рапанът е месоядно селективно хищно коремоного, чиято диета се състои от разнообразие от други мекотели, предимно двучерупчести като стридите и някои мидите.
Плячката си избира според вида и размера. Повечето пъти пробива дупка в черупката на плячката, но предпочита често да задуши храната си като се увива върху шарнирната област на черупката и се храни, въвеждайки хоботчето си между отворените клапани на черупката. Може също да отделя гъста слуз, която понякога съдържа биотоксини, за да отслаби плячката си.
Размножаване на рапана
Рапанът е двудомно животно, което означава, че всеки отделен организъм е само женски или мъжки. Чифтосването се случва в широк период от време, главно през зимата или пролетта.
Размножава се чрез вътрешно оплождане. После женската снася множество яйца.
Те са събрани в дълги кожени пашкули, наредени един до друг, като четка. Броят на пашкулите зависи от големината на женската, но са средно около 470, максимумът е до 700. Броят на яйцата вътре също зависи от размера на женската, като варира от 300 до 1200, средно по около 800. Една средна женска снася около 180 хиляди яйца.
Времето на настъпване на полова зрелост се определя на около година според размера на половите жлези. При размер на половите жлези 20-40 милиметра, те са все още неразвити. Напълно развити са на 2 години, а размножаването започва малко по-късно. Размерът не е единственото условие за размножаване. При наличие на много храна, рапанът може да се размножава при по-големи размери, но при недостиг се размножават и по-дребните рапани.
При излюпването си ларвите се хранят с планктон. Те остават на дъното до развитието си в охлюв с черупка. Големите рапани са на възраст понякога над 10 години.
Определяне възрастта на рапана
При рибките възрастта се определя въз основа на годишните кръгове, които се образуват по люспите им. По аналогия така се определя и възрастта на мидите и рапаните като се използват кръговете по черупката.
Възрастта на рапана според някои изследователи може да се определя и по броя на пръстените на роговата пластинка, която затваря отвора на черупката, когато животното е прибрано в нея. Това обаче не е сигурен белег. По-достоверно се приема да се броят тези кръгове, които се образуват напречно върху черупката.
Значение на рапана за екологията и хората
Изключително хищническата природа на рапана променя екологията на морето, където този вид се настанява. Съотношението на мидите и рапаните в Черно море например е силно променено в полза на охлювите. Рапанът се е наложил като най-хищният вид охлюви в нашето море. Черната мида е на път да изчезне, както и стридата благодарение на инвазията на рапана. Това ще промени решително екологичното равновесие в морето.
За хората рапанът е все по-търсен деликатес, а рецептите за рапани се множат, тъй като съдържанието на полезни вещества в месото му е наистина респектиращо. Пържени с лук, на салата или със сос, рапаните са изискано блюдо, което освен това е вкусно и полезно. Поднасят се и в комбинация с други морски дарове.
