В топлите и умерени морета по целия свят, с изключение на Арктика и Антарктическия кръг, се среща един от най-разпространените представители на семейството на океанския делфин - Афалата.
Този вид принадлежи към високоинтелигентните животни, които могат да използват инструменти и предават културни знания от поколение на поколение, а тяхната значителна интелигентност стимулира взаимодействието им с хората. Тъй като ще влизаме в контакти с тях все повече в бъдеще е добре да ги познаваме.
Класификация и поява на Афала
Афалата е с латинско название Tursiops truncates, а разговорно наричат вида още афалина или пъхтун. Принадлежи към морските бозайници от семейството на Делфиновите. По-рядък е от обикновения делфин и се движи в стадо от няколко десетки екземпляра.
Познати са два основни вида афали: обикновена афала - Tursiops truncates и индо-тихоокеанска афала - Tursiops aduncus. Видът се появява по време на миоцена. Известните изкопаеми видове са от късен миоцен до ранен плиоцен и от същински миоцен.
Особености на Афалата
Най-важното в характеристиката на афалата е, че има по-къса муцуна и черна ивица във форма на елипса между очите. Гърбът е черен или тъмносив, а коремът е светъл.
Характерни са също малките зъби с форма на конус на брой от 18 до 26 сантиметра на горната и долната челюст като общо са 104 броя. Теглото на вида достига половин тон, а дължината е до 4.5 метра. Плуват със скорост 70 километра в час.
Афалите имат удължени горна и долна челюст в бутилковидна форма. Носната преграда е видима в някои моменти.
Макарите на опашката им и тръбната перка са формирани от плътна съединителна тъкан и не съдържат кост или мускул. Гръдните плавници, отстрани на тялото, служат за управление, а животното се задвижва като движи вълните нагоре и надолу. Делфините, които живеят в по-студени води, имат повече телесни мазнини и кръв и това ги прави по-добри в дълбокото гмуркане.
Най-важната особеност на афалата е ехолокацията. Делфинът локализира обекти като издава звуци и слуша ехото. Щракащите звуци се издават от бозайника и се излъчват във фокусен лъч пред него. Когато звуците ударят предмет във водата, те отскачат от него и се връщат към делфина. Ехолокацията дава сведение за размера, формата, скоростта и разстоянието, на което се намира обектът.
За да чуят връщащото се ехо, те имат два малки отвора на ушите, зад очите, но повечето звукови вълни се предават на вътрешното ухо през долната челюст. С приближаването на обекта ехото се разраства и делфините намаляват интензивността на излъчваните звуци. Явно делфинът чака ехото от всяко щракване преди да издаде следващото. Те са в състояние да извлекат информация за формата, което означава, че формират звукова картина за своите цели.
Афалата има добро зрение. Очите са разположени отстрани на главата и в задната част на ретината имат отразяваща мембрана, която подпомага виждането в слаба светлина.
Когато е под вода, лещата на очната ябълка служи за фокусиране на светлината, докато на ярка светлина зеницата се свива. Обонянието на афалата не е добре развито. Животното няма обонятелен лоб в мозъка, но се смята, че може да различава солен, кисел и горчив вкус.
Начин на живот на Афалата
Всички видове афали живеят в стада, наброяващи няколко десетина екземпляра. Те са социални животни и общуването в групата е важно за тях. То се осъществява с помощта на пулсиращи импулсни звуци, подсвирквания и с езика на тялото.
Езикът на тялото включва скачане във водата, щракане на челюсти, пляскане с опашка във водата и чукане с глава. Чрез звуци и жестове те си разменят информация, за проследяване членове на групата, сигнали за опасност и наличие на храна. Всяка афала има уникална честотна модулирана вокализация, която е като личен подпис. Тези сигнали са жизнено важни за социалния живот на делфините и отразяват поведенческите им особености.
Тези бозайници спят по 8 часа и по това време остават близо до повърхността, плуват бавно и от време на време затварят по едно око.
Размножаване на Афалата
И двата пола имат генитални цепки от долната страна тялото си. Те умеят да прикриват репродуктивните си органи, а това позволява максимална хидродинамика.
Настъпването на размножителния сезон при афалите предизвиква значителни промени във физиологията, особено при мъжките. Тестисите им се уголемяват и това позволява задържане на повече сперматозоиди. Концентрацията на сперма се увеличава.
Мъжките се състезават за женски през размножителния сезон. Понякога това е борба, която пречи да се стигне до женската. Понякога това става в съюз на двама мъжки. Чифтосването става корем до корем.
Бременността е 12 месеца. Раждане може да се осъществи по всяко време на годината, но пиковете са през топлите месеци.
Малките се раждат в плитка вода, обикновено по едно малко. Новородените са до 140 сантиметра и тежат до 30 килограма. Малкото бива кърмено от 18 месеца до 8 години. Женските са полово зрели на 5-13 години, а мъжките на 9-14 години. Женските раждат на всеки 2 до 6 години.
Възрастните женски заедно с малките живеят в стадо до 15 делфина. Групите се образуват по пол, възраст, семейни връзки.
Хранене на Афалата
Рибата е един от основните елементи в храненето на афалата. Яде също скариди, калмари, мекотели, сепия и поглъща само меките части. Те изяждат по 22 килограма риба на ден. В менюто им са даже морските лисици, морските котки, писиите.
Ловуването е в група, за да е по-ефективно, но ловуват и сами. Често се насочват към дънните видове.
Според проучвания и наблюдения на съдържанието на стомаха на афали се стига до заключение, че рибата е 87 процента от цялата храна. Главоногите са 13 процента от плячката. Намерени са и останки от ракообразни, но се смята, че те са консумирани вторично, тъй като са намерени неразложени до рибешките кости.
Врагове на този делфин са акулите. Животът на афалата е около 40 години.
Някои интересни факти за афалата
Афалата може да разпознава себе си в огледалото и има чувство за социална принадлежност. Те знаят не само кои са, но и към кои групи принадлежат.
Един делфин афала може безпогрешно да установи здравословното и емоционално състояние на друг делфин.
Мозъкът на афалите е много голям, по-голям от човешкия. Той функционира обаче съвсем различно от този на приматите.
Делфините често подпомагат риболова на хората, а също търсят компанията на нашия вид и затова се адаптират лесно в плен.
Афалата е уязвим вид според нашите закони и застрашена по международните стандарти.
Афалата се среща и в Черно море, но е най-малобройният черноморски делфин.
Според някои учени тихоокеанските афали са отделен вид.
Установено е, че афалата не може да различава цветове.
Този делфин може да изскочи над водата на 6 метра.
Афалата е в състояние да задържи дъха си 7 минути.
Всяка афала има уникална комбинация от звуци, която служи за самоидентификация. Това е името му. Името на всяко новородено се дава от майка му.
