Днес световният океан е обитаван от 254 вида акули. Болшинството от тях са защитен вид, някои дори са на ръба на изчезването. Човешката жестокост обаче не ги подминава. Както и апетитът за месото им.
Акулата е хищникът в животинския свят, от който човекът се страхува най-много и в същото време използва за храна. Пържено шкембе от акула е прочут рибен специалитет. Макар че са на върха на хранителната верига, акулите имат и други врагове освен човека. Крокодилите са опасен враг, с който акулите се срещат понякога. А човекът не бива да забравя, че филето от акула може да е вкусно, но самият той също попада в менюто на хищника. Известно е, че 35 вида от известните ни акули са нападали хора.
Как ще завърши противопоставянето между човека и опасния морски хищник не може да се предвижда. Знаем само, че акулата се е появила 100 милиона години преди динозаврите, а човекът обитава планетата от 3, 5 милиона години. Един от най-древните обитатели на Земята е оцелял до днес, защото е от най-адаптивните видове.
Произход на акулите
Какво знаем за произхода на акулите? Те са праисторически създания, чиято еволюция все още е обвита в множество загадки, защото те са сред най-древните животни на Земята. Съществували се още преди на планетата да се появят дърветата. Най-ранните безспорни вкаменелости от акула датират от 420 милиона години. Първите дървета са се появили през девонския период, преди около 408 милиона години.
Отговорите около еволюцията на древните създания вероятно се крият дълбоко, на дъното на океана. Там, където британски учени откриха яйце от акула на възраст 310 милиона години, и там, където се натъкнаха на вкаменелости на най-стария предшественик на удивителните животни - Кладоселахията.
Местообитание на акулите
Някои представители на този загадъчен морски свят живеят дълбоко в недрата на океана и срещите им с хората се броят на пръсти. Това са дълбоководните видове, но с други сблъсъкът е съвсем реално преживяване, което изисква човекът да познава добре този морски вид.
Акулите, с латинско название Selachimorpha, принадлежат към хрущялните риби. Съвременните акули обитават са соленоводни басейни в по-голямата си част, но има и в сладки води. Най-често се срещат в екваториални, тропически, умерени и дори полярни води. Добре се приспособяват към средата, в която живеят. В България, в Черно море, живее кучешката акула, която е дънна, стадна риба, безопасна за човека.
Характеристика на акулите
Всички акули имат форма на тялото като торпедо, което ги прави изключително бързи и гъвкави плувци. Тялото на акулите е покрито с люспи. Горната половина на опашката им е по-дълга от долната половина. Имат характерна за вида уста в долната част на главата, с пет до 7 реда остри зъби.
Като големина те се причисляват към едрите риби. Най-малките от тях са по половин метър. Както всички риби, акулите имат хриле. Хрилните отвори са 5 до 7 двойки. По тялото си имат чифтни и нечифтни плавници. Чифтните са по два гръдни и коремни, а нечифтни са опашния, аналния и нечифтни гръбни плавници. Опашната им перка е вертикална. Разположението на перките и опашката дават тази маневреност на животното при улавяне на плячката. В предната част на главата си имат капсули, с които улавят електрическите импулси от ловния обект.
Скелетът им е различен от този на костните риби, както и на сухоземните бозайници. Акулите и скатовете, които също са хрущялни риби имат скелет от хрущял и съединителна тъкан. Хрущялът е много по-гъвкав от костта и с два пъти по-малка плътност. Така теглото на скелета е по-малко, а това значи, че нужната енергия е по-малка.
Черепът им е като на нисшите животни, челюстите не са прикрепени към него, противно на очакванията. Те имат нужда от допълнителна опора, защото са изложени на физически стрес и се нуждаят от сила. Тя идва от плочки от калциеви соли, подредени като мозайка. И това им дава силата на костната структура.
Зъбите на акулата са вбити във венеца и се сменят през целия им живот. Формата на зъбите зависи от начина на хранене на акулата, тоест от нейния вид.
Мускулатурата е така разположена, че да позволява плуването и маневрирането на акулата. Слаба е в областта на плавниците и хрилете. Акулите дишат с хриле, тоест получават кислород от водата. Тя преминава през устата към глътката и оттам през отвор към хрилете и излиза навън през хрилните отвори.
Акулите принадлежат към студенокръвните животни и температурата им съответства на тази на околната среда. Изключение правят 8 вида акули, които живеят в студените северни морета и океани. Те са частично топлокръвни. Температурата на тялото им е до 11 градуса по-висока от тази на водите, в които плуват.
От сензорната им система най-силно развито е обонянието. То им служи за търсене на храна и на партньор. Акулите имат способността да откриват посоката, от която идва ароматът.
Зрението на акулите е пригодено за живот във водна среда. Те могат да виждат в лошо осветени води, имат добро нощно виждане. Смята се, че имат цветна слепота, виждат само в сиво и зелено. Имат обаче остър слух и чуват жертвата си от километри. Могат да възприемат звуците с най-ниска честота. Имат по-голяма електрочувствителност от кое да е друго животно.
Всеки от видовете акули има различна продължителност на живота. По-голямата част живеят 20-30 години. Черноморската акула обаче достига до 100 години, а китовата също е дълголетник.
Видове акули
Огромното разнообразие е много характерно за акулата. От често срещаните видове акули няколко са най-известни.
Голяма бяла акула - тя е от най-големите представители на вида, съществуваща до днес. Дълга е до 6 метра и надхвърля 2 тона. Живее в почти всички океани на Земята. Тя е хищник от високо ниво. Храни се с морски бозайници, риби и птици. Напада и човека, но не той е предпочитаната от нея храна.
Тигрова акула - този вид е свиреп хищник, който стига до 7 метра. Известна е като опасен човекоядец.
Китова акула - видът е безопасен за човека и макар да стига до 18 метра, тя се храни с планктон.
Бича акула - този вид е непредсказуем и агресивен. Има склонност да удря с глава жертвата си преди да я нападне. Живее в топлите и плитки води, затова често напада и хора.
Размножаване на акулата
Акулите принадлежат към разделнополовите животни. Мъжките имат по два семенника, а женските два големи яйчника, като при някои видове те са слети в един.
За акулите е характерно вътрешното оплождане и новородените акули са приспособени за самостоятелен живот при появата си. Малките акули се хранят самостоятелно и растат бързо. Различните видове раждат различен брой малки в голям диапазон, от 2-3 до 100. Бялата акула ражда от 3 до 14 малки. Принципът на размножаване при акулите е насочен към качеството, а не толкова към количеството, както е при повечето костни риби.
Самото развитие на зародиша става по няколко начина, в зависимост от вида акули. Има яйценосни видове, яйцеживородни и живородни.
Тези, които снасят само яйца, обикновено отделят малък брой, от 1-2 до 10-12 броя. Само гренландската акула снася 500 броя.
Яйцеживораждащите раждат в защитени зони като заливи, устия на реки и плитчини край рифовете излюпени от яйца в тялото на майката малки, които после се раждат напълно развити. Такъв случай е китовата акула.
Живораждащите се развиват напълно в тялото на майката за различен период от време, от няколко месеца до две години. Това е една от най-продължителните бременности при животните.
Хранене на акулите
Повечето акули са месоядни. Някои от тях обаче филтрират планктон. Има и такива, които се хранят с месо, откъснато от други по-големи риби и морски бозайници. Любима храна са им тюлените и морските костенурки.
Някои от живеещите по дъното акули са високоефективни хищници, които нападат от засада. Някои видове поглъщат жертвата си цяла. Повечето акули са самотни ловци, но рифовите акули си сътрудничат и ловуват в група, за да хванат трудно уловими жертви.
