Колко крака имат стоножките? Това е интересен и предизвикващ смях въпрос, защото отговорът е логичен: те имат сто крака, тъй като носят името на многобройните си крайници.
Действителността обаче показва друго. Стоножките могат да имат от 15 до 177 чифта крака, но никога 100. Най-интересното в главоблъсканицата с краката на стоножките е, че те винаги имат нечетен брой крака. Затова по-правилно е да се употребява терминът многоножки за всяко неизследвано членестоного, както е прието да се нарича този надклас в науката.
Все пак видът стоножка е понятие, определящо представител на Членестоногите с много крака и затова трябва да бъде разгледана така, че да се направи разлика между нея и останалите представители на този интересен и много древен вид живи същества на планетата ни.
Произход и класификация на вида стоножка
Изненадващо звучи, но стоножките най-вероятно са първите животни, направили прехода от живот във водата към сухоземен начин на живот, те са първите, които започнали да дишат въздух по познатия ни начин. Открити фосили в Шотландия са датирани на възраст 428 милиона години и са най-старите образци на животни, дишащи с трахея, като съвременните представители на животинските видове.
Стоножката, с латинско название Chilopoda, е част от класа на Членестоногите и се включва към надкласа на Многоножките, с латинско название Myriapoda.
На науката са известни над 3500 вида от тях, обединени в 5 разреда. Откриването на нови неизвестни представители на вида продължава и може да се каже, че все още не е известно всичко за този разред животни. В САЩ е открита непозната до момента стоножка с 414 крака, 200 отровни жлези и непознати израстъци в устата. Класът на стоножките е един от всички тези хиляди видове.
Местообитания на стоножките
Тези просто устроени животински видове са намерили своето място за развитие в горния слой на почвата, под кората на дърветата и под камъните. Това са все влажни места. На вида е необходима влагата. Без нея животното ще се обездвижи и накрая ще се вкамени.
Стоножките се раждат в тихи, топли и уютни места и много често могат да бъдат забелязани по нашето Черноморие, поради близостта с нужната им влажна среда. Те са послушни и тихи създания, които живеят сред разлагащите се листа и могат да бъдат отлични домашни любимци за хора, които обичат да наблюдават живота на природата в едно късче у дома си, подобно на фермите за мравки. Стига на интересните членестоноги да се осигури нужната им среда
Характеристика на стоножката
Целият клас Chilopoda включва членестоноги, които имат устройство, състоящо се от глава със силни челюсти и тяло. Подобно на всички представители на разреда много членчета, свързани едно с друго, съставляват цялото тяло. Всяко членче разполага с двойка крака. Имат и чифт пипала на главата си.
Най-известна и разпространена е Сколопендрата. Тя е и най-разпространената стоножка по нашите земи. Сколопендрата също не е единен вид. В България се среща Scolopendra Cingulataкоято може да бъде видяна във всички райони на страната. Дълга е от 10 до 25 сантиметра и широка само сантиметър. Тялото на Сколопендрата е с кафеникав, черен, червен или бежов цвят. Крайниците са оцветени в оранжево, жълто, червено и по-рядко в синьо и има ясно очертани правоъгълни сегменти, които могат да надхвърлят 350 на брой. Сколопендрата е хищник.
Тази стоножка е единствената, за която е известен смъртен случай след ухапване на дете. Непрекъснато има случаи на ухапване и в нашата страна, но те се характеризират със зачервяване, подуване или посиняване около мястото, където е ухапването, а също и с температура. Това се дължи на отровата в членестоногото, която то вкарва при ухапване.
В домовете си често срещаме къщната стоножка. Нейното латинско наименование е Scutigera coleoptrata. Тя се приютява в малко използвани помещения в къщите като килери и тавани. Къщната стоножка е дълга 4 сантиметра. Познава се по жълтеникавото тяло с по-светли и по-тъмни петна по гърба. Има много дълги крака, които са силно подгънати. Както всички стоножки и тази е от хищниците и то много активна. През деня се крие в цепнатини, под предметите, около които живее, а нощем излиза на лов. Пълзи бързо по стени и тавани. За секунда може да премине половин метър.
Хранене на стоножката
Стоножката е хищно животно, което най-често ловува своите жертви. Тя ги хваща с първата двойка израстъци, н които се намират отровните жлези. Отровата се впръсква в жертвата и я убива. Тя е силна и е опасна дори за хората.
Към менюто на домашната стоножка се включват мухите, паяците, ларвите на различни насекоми и други. Тези животни обикновено стоят неподвижни в тъмното. Стоножката обаче се движи и опипва с пипалата си всичко по пътя си. Още преди жертвата да реагира стоножката се хвърля върху нея и я ухапва.
Не по-малко ловка е сколопендрата. Тя напада своята плячка, включваща дъждовните червеи, насекомите и техните ларви, като ги захваща с крака и ги захапва с челюстите си, като изпуска невротоксин, който ги парализира.
Храната им е както жива, така и мъртва. В менюто са всички безгръбначни с подходящи размери - щурците, скакалците, хлебарките, брашнените червеи и други. Ядат и парченца от плодове. Бананите, прасковите и месестите тропически плодове са им любими. Дребните гущери и гризачи също могат да попаднат в блюдото им.
Размножаване на стоножката
Размножителният период на къщната стоножка започва с продължителна брачна игра. Мъжкият и неговата избраница пълзят един срещу друг, допират се, отдръпват се, докато накрая мъжкият полазва женската. Накрая на този своеобразен брачен танц той отлага сперма, която женската полага в половото си отверстие.
След няколко дни снася яйцата, от които се излюпват ларвите. Те имат само по 4 двойки крака. С времето те линеят непрекъснато и броят на краката им нараства, докато стигне нормалния за възрастен екземпляр, който е 15 двойки.
При сколопендрата се наблюдава същият брачен ритуал. Снасянето на яйцата става след месец. Женската се увива около яйцата и ги пази и топли през следващите няколко седмици. През това време тя не се храни. След излюпването малките остават още известно време при майката, а после се разпръсват.
Унищожаване на стоножките
Стоножките представляват някаква опасност за човека заради ухапванията и затова с тях се води борба. Когато трябва да бъде убита стоножка е необходимо много внимание. След удар с някакъв предмет те симулират като стоят неподвижно, а при следващ удар нападат. Трябва да бъдат хвърлени в огън или разчленени с остър предмет и не бива да бъде докосвана с незащитени ръце. Подходящо средство за хващане е пинсета с дълги рамене. Спреят за насекоми също може да унищожи стоножката и е лесен съвременен начин за борба с нея.
Все пак стоножките не представляват сериозна заплаха за живота и здравето на човека и затова се числят към досадните, а не към опасните вредители. Ухапването им предизвиква болка, сравнима с ужилването на осата.
