Дъждовникът е земноводно, известно още като Саламандър и дори с името Огнен Саламандър. То дължи наименованието си Дъждовник на факта, че обикновено може да се види, ако скоро е валял дъжд. Това красиво животно е известно като Огнен Саламандър, защото може да оцелее дори в огън.
История на Дъждовник
Смята се, че Дъждовникът се е появил на планетата ни преди около 200 милиона години. Дъждовникът може да бъде видян на места в Близкия Изток, а също така в различни части на Южна, Централна и Източна Европа. Във Великобритания не може да се срещне Дъждовник. Дъждовникът става известен на науката през 1758 година, когато е описан в книга от шведския изследовател Карл Линей. Въпреки че живее предимно в природата, напоследък Дъждовникът е често срещан домашен любимец. Той не изисква нито много място, нито много грижи, а в същото време е с атрактивен външен вид. В природата Дъждовник живее в смесени и широколистни гори, често обитава местности в близост до реки. Дъждовник харесва скалистите места, тъй като може да се крие в цепнатините между камъните и да се пази от яркото слънце, а също така и от хищници.
Как изглежда Дъждовникът
Дъждовникът прилича на гущер и игуана, но е черен на цвят, а кожата му е покрита с ярко жълти петна. Тези петна могат да бъдат и ярко оранжеви. Те са с неправилна форма и са разпръснати хаотично по тялото му, но понякога могат да се сливат в ивици. Понякога се срещат червеникави Дъждовници, които са покрити с тъмни петна. Дъждовникът може да достигне до 30 сантиметра дължина заедно с опашката. Главата на Дъждовник е с кръгла форма и е доста едра в сравнение с тясното тяло. Тя прилича на главата на всеки друг гущер, но е по-едра. Очите на Дъждовник са големи и черни и са леко изпъкнали. Коремчето на Дъждовник е кафяво или черно. Крайниците на Дъждовник са доста къси, но са много мускулести и силни. Между пръстите на Дъждовник няма плавателни ципи, тъй като този странен гущер рядко влиза във вода.
С какво се храни Дъждовникът
Дъждовникът се храни с различни видове червеи и с удоволствие похапва голи охлюви. Дъждовникът не яде мъртва плячка, дори да е много гладен. Той изхвърля езика си напред, жертвата му залепва за него и след това Дъждовник хваща жертвата си със зъбите си. Тъй като е здраво залепена за езика му, плячката на Дъждовник няма как да избегне участта си. Дъждовник може да яде също така гъсеници, паяци, пеперуди, както и малки тритони и дори малки жабки.
Размножаване на Дъждовника
Дъждовникът става полово зрял едва на 3 години. Любовният период на Дъждовника обикновено е през лятото. През това време на годината мъжките започват да произвеждат сперматофор - сперматозоиди, затворени в специална капсула. По време на размножаването, което се осъществява във водата, мъжкият Дъждовник обхваща тялото на женската отдолу, като се опитва да бутне сперматофора към тялото й. След като мъжкарят успее да сложи капсулата върху тялото на женската, той го прибутва към клоаката й. Ако женската не е готова за чифтосване, тя не позволява на мъжкия да я хване.
Под водата мъжкият се опитва да притисне към себе си женската и може да повтори това до седем пъти. В такива случаи мъжкият едва издържа без кислород, но остава под водата. Малките се появяват на бял свят по два начина. Част от яйцата женската залепва върху листа във водата и те имат шанс да оцелеят и да се развият до възрастен организъм. Останалите яйца остават в организма на женската и тя ражда живи малки. Понякога женската ражда не изцяло развити малки, а ларви, които след това трябва да преминат през метаморфоза, за да завършат развитието си. Ако женската роди едновременно ларви и малки Дъждовници, развитите организми може да изядат ларвите веднага щом се появят на бял свят.
Любопитни факти за Дъждовник
Средната възраст на Дъждовника е 15 години, но има регистрирани случаи на отглеждани в терариуми Дъждовници, които са достигали до 50 години. Дъждовник е активен през нощта, а през деня предпочита да се крие, за да не стане плячка на естествените си врагове - змии, птици, диви прасета. Но ако през деня силно вали, по някое време Дъждовник излиза. През ноември Дъждовник се събира с други представители на своя вид - в групи до няколко стотици - и прекарва зимата в близост до корени на дървета, като се заравят дълбоко под плътен слой листа.
Ярките жълти петна по кожата на Дъждовника, които рязко контрастират с черния й цвят, имат за цел да покажат на желаещите да го превърнат в плячка, че не е добре да го нападат. Дъждовник не може да понася горещините и затова избягва слънчевите лъчи. То не се движи бързо по земята, а във водата плува доста зле и дори може да потъне. Единствената причина, поради която Дъждовник доближава до вода, е периодът на размножаване.
Върху главата на Дъждовник има специални жлези, които изработват отрова. Тя има специфична миризма и може да мирише на чесън или на бадеми. Отровата на Дъждовник може да убие мишка. Интересен факт е, че отровата служи не само за защита от хищници, но и от инфекции, тъй като съдържа специални алкалоиди, които са като антибиотици. Ако е стресиран, Дъждовник разпръсква отрова на голямо разстояние. Отровата на Дъждовник е невротоксин, който предизвиква парализа и спазми. Този невротоксин е опасен за дребни животинки, но по-едрите хищници не изпитват нищо, когато се опитат да изядат Дъждовник. Невротоксинът, отделян от жлезите на Дъждовник, е известен като саламандрин.
Благодарение на специални жлези, които се намират в тялото му и действат овлажняващо на кожата, Дъждовник може да излезе от жарава, без да пострада. Това се получава, защото пепелта от жаравата полепва по влажната кожа на Дъждовник и така го предпазва от горещината. Благодарение на това странно качество Огненият Саламандър се е смятал в древността за мистично животно.
Вреди от Дъждовник
Дъждовникът не нанася вреди, но ако човек докосне кожата му, а след това лицето или очите си, може да усети силно парене. Това не е опасно и след кратко време ефектът на парене отминава от само себе си.
Прочетете също за: геконите, хамелеоните и вараните.
