Гнутата са вид африкански антилопи. Те принадлежат към семейство кухороги, което включва антилопите, говедата, козите, овцете. Тези антилопи са едри, с дълги и здрави крака, големи глави с четвъртити муцуни.
Гнутата достигат височина до 1.3 м, дължина на тялото – до 2.4 м, дължина на опашката – до 1 м, теглото им е от 140 до 220 кг. Продължителността на живота им е между 11 и 20 години. Думата гну идва от езика на народа банту на Югозападна Африка и възпроизвежда звука от мученето на антилопите.
Антилопите гну се делят на два вида – черно, наричано още белоопашато, и синьо, наричано още ивичесто или белобрадо. И двата вида са местни за Африка. Изследваните фосили предполагат, че гнутата са се разделили преди около един милион години.
Ивичестото гну напомня първоначалния вид и се е променило много малко в сравнение с предците си, докато черното се е променило повече, за да се адаптира към тревистите местоообитания на юг. Най-очевидните начини за отличаване на двата вида са разликите в оцветяването им и в ориентацията на рогата им.
В Източна Африка ивичестото гну е най-изобилният едър дивеч и някои популации ежегодно мигрират към нови пасбища, а черните гнута са само номадски. Размножаването и при двата вида се осъществява през кратък период от време в края на дъждовния сезон. Малките скоро са активни и способни да се движат със стадото.
Въпреки това някои стават жертви на едрите месоядни. Гнутата често пасат в смесени стада със зебри, което повишава осведомеността им за потенциални хищници. Антилопите също така внимават и за предупредителните сигнали, издавани от други животни като павианите.
Гнутата са туристическа атракция, но се конкурират с опитомения добитък за паша и понякога са обвинявани от фермерите, че прехвърлят болести и паразити на домашните говеда. Има и нелегален лов на антилопи, но популационното им развитие е сравнително стабилно. Някои популации са национални паркове и частни земи.
