Сред голямото разнообразие на антилопите, антилопата кана се отличава със своите размери. Тя е едро животно и в древни времена на територията на африканския континент каните са били многоброен дивеч. Затова още в древността хората са я преследвали, за което разказват скалните рисунки в пещерите. Такива има открити в пустинята Калахари.
Освен месото, човекът е ползвал и дългите до 120 сантиметра рога на животното.
Когато каната тича, се чува звук, подобен на щракане. Този звук идва от пръстите на животното, които се удрят един в друг. Чува се от разстояние и наподобява звук, издаван от копитото на елен. Когато е заплашена, антилопата кана скача много високо. Скоковете стигат до 2 метра.
Тъй като е много преследвана, каната днес е почти изчезнала в дивата природа. Отглеждат я обаче успешно в резервати, което дава надежда, че видът ще оцелее и ще бъде възроден. Ето какво още може да се каже за антилопите кана.
Класификация и етимология на антилопа кана
Антилопите кана са с научно название Taurotragus и са най-едрият вид африкански антилопи, спадащи към Винторогите антилопи - Strepsicerotini. Те са в състава на подсемейството на Говедата - Bovinae и семейство Bovidae- Кухороги.
Най-големите антилопи от африканската савана са представени от 2 вида: обикновената антилопа - оryx и гигантската антилопа - derbianus.
Авторитетът на рода е германският зоолог Йохан Андреас Вагнер, който ги споменава за първи път през 1855 година. Името на животното е съставено от 2 гръцки думи - Таврос, което значи бик или голяма юница и Трагос, което значи козел, защото на животното расте козина като брадата на козела.
Описание на антилопа кана
Това са артидоктали, принадлежащи на семейството на говедата. Големината им варира значително според вида. Дължината на тялото се движи от 205 до 340 сантиметра, височината им е от 1. 5 до 1. 8 метра, а средното телесно тегло е от 460 до 670 килограма. Възрастен мъжки обаче може да тежи до 940 килограма.
Тези големи животни имат твърде дълги рога. При мъжките са до 1. 2 метра, при женските стигат до 60-70 сантиметра. Рогата им са извити във форма на спирала, като рога имат както мъжките, така и женските.
Козината им има цвят на охра, но с възрастта става все по-сива, като може да бъде тъмно сива. Зоологът Йоргенсен смята, че цветът на козината на мъжкия може да отразява нивата на андроген - мъжки хормон, който е по-висок по време на промени в тялото. Козината им линее.
Над гръбнака им минава тъмна ивица и от нея се стичат тънки бели ивици по краищата към корема. При някои видове тези маркировки липсват, наличието им зависи от географския регион. Опашката им е тънка, стига до скакателните стави и накрая завършва с черен пискюл.
Главата на антилопата кана е тясна спрямо големината на тялото, носът им е дълъг и доста тесен, а ушите им са остри. При мъжките на челото расте къдраво бретонче. До ръба на окото имат по две бели лентички. Кожата на врата им се събира на гънки и образува висящ подгръдник.
Краката им са здрави, бързи и дават възможност за сериозен отскок, те прескачат много високи препятствия, когато са под заплаха.
Местообитания и начин на живот на антилопа кана
Обикновената кана - Taurotragus оryx се среща в саваните на Източна Африка, а гигантската кана - Taurotragus derbianus обитава гористите савани и покрайнините на горите в Централна и Западна Африка.
Каната предпочита открити територии. Може да бъде както планинска област, така и полупустиня. Живеят в редките гори, в равнините, където има храсти и в саваните.
Стадото обикновено наброява от 30 до 70 индивида, но в периодите на миграция може да достигне до 1000 броя.
По правило групите им се състоят от женски с малките и млади индивиди. Стадото се води от двама мъжки. Като цяло видът е номадски, понякога образуват общи стада със зебрите и други видове антилопи.
При настъпване на суша, животните мигрират към райони, близки до речните долини. Те се движат непрекъснато в територията си, в търсене на храна.
Антилопите кана са много предпазливи животни и това е напълно понятно за суровите условия на живот в Африка. На открито е невъзможно да бъдат доближени тези животни на повече от 450-500 метра.
Хранене на антилопи кана
Тези антилопи не могат да се определят към придирчивите животни в Африка. Те са определено тревопасни. Храната им са листата, пресните филизи, клонките на храстите и дърветата. Понякога ядат и трева, но избират най-прясната и сочната. Структурата на зъбите им е такава, че е подходяща за дъвчене на листа и затова са по-внимателни с тревите. Следобед в горещо време каните стоят на сянка и бавно дъвчат храната си, те са преживни.
Сутрин и в късния следобед, когато не е прекалено горещо, пасат в териториите. В най-горещите дни пасат нощем.
Ако листата не достигат, ядат кората на дърветата, някои зърна, а също и плодове. За да стигнат до клубените или корените на растенията те могат да копаят почвата. За да достигнат листата по високите клони на дърветата, те ги огъват с рогата си. Тези животни могат да преживеят дълго време без вода. Влага получават от храната си.
Враговете им са лъвът, за когото са плячка, а малките са нападани от хиените, гепардите и леопардите, за които са плячка. Майките често се бият с гепарди, за да запазят малките си.
Размножаване на антилопа кана
При женската антилопа кана пубертетът започва на 2 години, а при мъжките на 3 години. Размножителния сезон зависи от района, който обитава антилопата. Малките се раждат по всяко време през годината.
Бременността трае 9 месеца, но понякога е с няколко седмици по-къса. Обикновено се ражда 1 малко.
Чифтосването най-често започва през декември или януари. По това време няколко женски образуват малко стадо. Заедно те привличат мъжки. Правото да бъде партньор получава най-силният мъжки, който побеждава в битката за женските.
Преди раждането женската намира подслон, където се изолира, обикновено това са гъстите храсти. Малкото тежи 25-35 килограма при раждането си и през първия месец не напуска скривалището. Майката идва при него няколко пъти на ден, за да го кърми. Когато малкото стане достатъчно силно, за да бъде пълноправен член на стадото, то се присъединява към него. Майката и малкото непрекъснато поддържат комуникация със система от звуци.
Женската храни малкото с мляко в продължение на 5 месеца. Грижата за телето обаче продължава през цялата първа година от живота му.
Младите женски остават в стадото доста дълго време. Младите мъжки добиват отличителните си черти едва през пубертета. Те се различават от женските със силното си тяло, гънката на гърлото и повдигнатия си гръб.
Защитен статус
През миналия век се наблюдава завишено намаляване на антилопите кана поради активния лов. Месото на антилопата кана е много питателно, с много протеини и малко мазнини. Млякото им се счита за лечебно, тъй като е богато на калций.
Причина за намалена популация са и болестите, на които са податливи антилопите кана. Днес ги отглеждат успешно в плен. Ловът на антилопи кана е забранен от законите на държавите, на чиито територии живеят.
