Зебрите са едни от най-разпознаваемите африкански животни. Те се отличават с кожата си, която е на черни и бели райета. Зебрите са едни от предпочитаните животни в менюто на лъвовете.
Произход на зебрата
Прародителят на зебрата е обитавал планетата ни преди 55 милиона години. Смята се, че зебрата е най-древният представител на чифтокопитните животни. Всъщност зебрата е близка роднина на коня и се различава от него предимно по цвета на кожата си. През вековете зебрата е била изтребвана предимно от местното население, заради кожата и месото си. С пристигането на европейците обаче процесът на изтребване се е ускорил. За кратко време били изтребени хиляди зебри. Днес зебрата е включена в Червената книга на застрашените видове, тъй като въпреки че все още има сравнително изобилие от тези животни, броят им постоянно намалява.
Как изглежда зебрата?
Зебрата е дълга до 240 сантиметра. Височината й е 120 до 140 сантиметра. Зебрата тежи до 350 килограма. Зебрата е с много къса грива, която стои изправена. Това красиво животно има дълга опашка, която завършва с пискюл от черни косми. Зебрата е с красива кожа на черни и бели райета, която им помага да се крият. Ивиците са тесни и широки и на места са разположени много гъсто, а на места са на голямо разстояние поради по-голямата широчина. По линията на гръбнака на зебрата преминава черна линия, към която се насочват всички ивици.
Неподвижните зебри могат да бъдат забелязани много трудно дори на открито, тъй като се сливат със заобикалящата среда. Това се получава само по смрачаване, когато хищните животни излизат на лов.
През деня зебрата може да бъде лесно забелязана, тъй като отсъства играта на сенки. Години наред учените не можели да разберат защо зебрата е с толкова контрастни цветове, при положение че ѝ се налага да се крие. Оказва се, че когато стадото е подплашено и бяга бързо, благодарение на черно-белите ивици очертанията на силуетите на зебрите се размиват и стадото напълно се слива с хоризонта, като образува сребристо-сива маса. Препускащата зебра трудно може да бъде забелязана сред антилопи и други копитни животни. Преди години зебрите са се събирали в стада по стотици, но днес едно стадо зебри се образува от 10-20 животни. Копитата на зебрата са по-големи от магарешките, но по-тесни от конските.
С какво се хранят зебрите?
Зебрата се храни с тревисти растения, тя похапва също така различни зърнени култури. При нужда се храни с листа от храсти. Зебрата понася много зле липсата на вода и по време на засухата преминава километри, за да достигне до влажни гори. Интересен факт е, че абсолютно всички видове зебри добре понасят живота в зоопаркови условия в европейски климат. В зоопарка те хапват конска храна и имат дълъг живот в условията на зоологическата градина. Те могат с лекота да понесат студените зими, въпреки че са екзотични животни.
Заболявания при зебрите
Зебрите са издържливи животни, но страдат най-вече от проблеми с крайниците, и то предимно от предизвикани при травми. Различните заболявания на копитата обикновено водят до затрудняване на подвижността на животното и довеждат до неговата смърт, тъй като то лесно става жертва на хищници. Някои зебри са склонни към внезапна загуба на съзнание, която трае от една до три минути, но това често се оказва фатално за животното, тъй като ако в този момент наоколо има хищници, то се превръща в жертва.
Любопитни факти за зебрата
Съществуват четири вида зебри, които се различават по окраската си. Бърчеловата зебра, която е била петият вид на това животно, е била напълно изтребена в началото на ХХ Век. Чапмановата зебра е със сравнително тесни ивици на тялото, които не достигат до копитата на животното. Селоуската зебра има по-малко черни ивици на шията. Зебрата на Греви, наричана още пустинна зебра, е най-едра от всички. Тя има ивици, които достигат до копитата ѝ. Звуците, които зебрата на Греви издава, много приличат на тези, които издават магаретата. Тя обитава пустините на Сомалия, Кения и Етиопия.
Зебрата на Грант е разпространена в Южен Судан, Южна Етиопия и Уганда, а също в Танзания и Замбия. Този вид зебри имат интересно оцветяване на кожата - черно белите ивици никога не се кръстосват, както става при някои от другите видове. Най-дребна е планинската зебра, която е висока само 110 сантиметра. Тя е с малки копита, които приличат на магарешки. Тя обитава планинските райони на Южна Африка. От този вид зебра са останали само 200 вида, които обитават националния парк Планинска зебра. В парка се работи по възстановяването на вида.
Зебрите могат да тичат бързо и развиват до 64 километра в час. Те с лекота понасят съжителството с други животни. Те образуват големи групи с газели, антилопи, жирафи и дори с щрауси. Естествените врагове на зебрата са лъвовете, леопардите и хиените. Обикновено жертва на хиените стават болните и младите животни.
Начело на стадото стои мъжкар, който трябва да е навършил пет години. Когато мъжкар остарее или се разболее, стадото го гони. Щом стане на 3 години, мъжката зебра се отделя от майка си и започва да се движи заедно с младите мъжкари.
Когато стадото отива на водопой, го води най-старата женска зебра. След нея вървят малките зебри, следвани от поотрасналите, след тях вървят женските с новородените и най-накрая са мъжкарите и водачът на стадото.
В продължение на много години се е спорело дали зебрата е черна на бели ивици или бяла на черни ивици. Оказва се, че основният цвят на кожата на зебрата е черен, а местата, които са бели, са депигментирани.
В края на XVIII век в Лондон се появила първата двойка зебри, използвана вместо коне или магарета, за да теглят карета.
Каретата на сър Уолтър Ротшилд, която била теглена от зебри, направила голям фурор половин век по-късно. Но зебрите били използвани с подобна цел само от екстравагантни богаташи. През ХХ век в европейските страни бил направен опит за превръщане на зебри в селскостопански животни. След редица опити по опитомяването на зебри се стигало до там, че те разрешавали на хората да ги доближат, но отказвали да вършат селскостопанска работа.
Зебрите били избивани години наред от европейците, които посещавали Африка, заради красивата си кожа. Колонизаторите на Южна Африка се проявили като най-големите унищожители на тези красиви животни. Днес има хиляди зебри в Кения, но това е жалък остатък от огромните стада, които са живели тук преди.
Интересен факт е, че куагата, която е вид зебра, е била напълно изтребена през XIX век. За разлика от останалите зебри куагата позволявала да я използват за селскостопански работи. Куагата била изтребена от европейците за кратък период от време. На особена почит се радвал ловът на куаги, който представлявал преследване на цяло стадо и подплашването му, докато животните не стигали до пропаст и загивали накуп. Последната куага на свобода била унищожена през 1858 година. През 1883 година в зоопарка в Амстердам загинала последната куага в неволя. Така изчезнал завинаги животински вид, съществувал хилядолетия наред. Днес до нас са достигнали само музейните експонати на тези животни, които се съхраняват в природонаучни музеи.
Правени са кръстоски на зебри с коне и с магарета. Резултатът е хибридно животно, което не може да има поколение. Тези хибриди се наричат зеброиди и имат разнообразна външност, в зависимост от това кой е бил майката и кой - бащата. Зеброидите могат да бъдат използвани за селскостопанска работа и са много издържливи.
Размножаване при зебрите
Интересен факт е, че зебрата е полигамно животно. Тя никога не образува двойка със зебра от противоположния пол и не е ясно от кого е заченала женската.
Бременността на женската зебра трае до 390 дни и на бял свят се появяват една или две малки зебри. Зебрите нямат любовен период и малките се раждат по всяко време на годината, но най-много през дъждовния сезон. Той продължава от януари до март и тогава се раждат около 70 процента от всички зебри, които се появяват на бял свят през годината.
Веднага след като се роди, зебрата трябва да направи първите си крачки. Ако до 15 минути след раждането си малката зебра все още не се изправила, най-вероятно тя няма да успее да проходи изобщо. След 40-тата минута от раждането си зебрите могат да правят скокове. През първите дни след раждането на малката зебра майка ѝ не позволява на никой да я доближи на разстояние по-малко от три метра. Женските зебри не раждат всяка година, а веднъж на две или на три години. Те могат да раждат до 18-годишна възраст.
Докато женската ражда, около нея се събират мъжки, за да я защитят. Ако новороденото е в опасност, около него се събира цялото стадо, за да не позволи на хищниците да стигнат до него.
