Антилопите са горските кралици на Африка. Сред тях видът бонго е най-едрата и колоритна антилопа, обитаваща горите на Западна и Източна Африка. Тя е древен вид, но днес е застрашена от изчезване. Отличава се с интересна външност, която прави животното добре различимо както сред другите видове, така и сред растителността.
Бонго са срамежливи и почти неуловими създания, но са интересна част от пъстрия животински свят на Черния континент.
Класификация на бонго
Бонго с научно название Tragelaphus eurycerus e тревопасно, предимно нощно горско копитно животно. То принадлежи към род Tragelaphus и семейство Кухороги - Bovidae.
Бозайникът е описан за първи път от ирландския натуралист Уилям Огилби през 1837 година.
Родовото име Tragelaphus е съставено от 2 гръцки думи - Trag - коза и elaphus- елен. Конкретното име eurycerus буквално означава широк рог.
Популярното име - бонго, вероятно произлиза от местен език в Габон. За първи път е употребено на английски през 1861 година.
Животното е класифицирано в два подвида: западно бонго, което е по-рядко и източно бонго, което е съсредоточено до планините на Кения. Източното е по-голямо и по-тежко от западното. Описани са още 2 подвида, но за тях се изисква уточняване на таксономията.
Живеят до 19 години в дивата природа.
Външен вид на бонго
Тази антилопа е с наситен и дълбок кафяв цвят на кестен. Бонго има ярки бели ивици от двете страни на тялото за камуфлаж. Има и отличителен бял шеврон между очите, бели оцветявания по бузите и бяла ивица там, където шията се среща с гърдите.
Бонго проявяват социален диморфизъм. Женските бонго са 210-235 килограма, мъжките от 240 до 405 килограма.
Женските и младите бонго са кестенява-червени с по-тъмни крака, а мъжките започват със същия кестенява-червен цвят и с възрастта потъмняват, като накрая стават тъмно кафяво черни.
Козината на женските е по-ярко оцветена от тази на мъжките. Източното бонго е по-тъмно оцветено от западното и това си личи особено силно при възрастните животни.
Белите ивици странично по тялото са 10-15 на брой. Разпределени са по гърба от основата на шията до ръба. Броят на ивиците от всяка страна рядко е един и същ. Животното има също къс, четинест кафяв гребен от дорзална козина от рамото до гърба.
И двата пола имат спираловидни кухи рога, дълги 75-99 сантиметра, покрити с черно кафява кератинова обвивка. Рогата на женската са по-тънки и леки, както и по-успоредни от тези на мъжкия, които са с един и половина завои.
Рогата им са остри, с форма на лира и са постоянни, не ги сменят както елените всяка година.
Друга забележителна характеристика са големите и широки уши, които са необходими за добър слух и предпазване от хищниците.
Бонгосите имат склонност да имат по-къси крака от другите видове антилопи в Африка, както и по-късо тяло, което е обща характеристика на горските преживни животни. Те помагат на животното да се движи бързо в гъстата гориста среда.
Бонгосите нямат специални жлези за секреция, затова разчитат по-малко да се откриват с миризмата си, отколкото други антилопи и залагат повече на оцветяването.
Антилопата бонго има бели устни, гарнирани с черна муцуна.
Разпространение и местообитания на бонго
Бонго се срещат в тропическите джунгли с гъста растителност до 4 хиляди метра височина в Централна Африка, с изолирани популации в Кения и в следните централно - африкански страни: Камерун, Конго, Гвинея, Либерия, Кот д’Ивоар, Габон, Гана, Гвинея, Сиера Леоне, Южен Судан, Централно- африканска република.
Предпочитат нарушените горски мозайки, които им осигуряват свежа зелена растителност. Могат да живеят в бамбукови гори.
Начин на живот и поведение на бонго
Подобно на другите горски копитни животни, бонго рядко се наблюдава в големи групи. Мъжките са склонни да бъдат самотни, докато женските живеят в малки групи от 6-8 броя. Рядко може да се види стадо с над 20 индивида.
Предпочитаният хабитат на този вид е толкова гъст и труден, че малко учени са наблюдавали вида до 60-те години на миналия век.
Мъжките често се блъскат с рогата си, но тези битки са по-скоро ритуални. Най-често се провеждат демонстрации, при които един мъжки важно крачи напред-назад пред други като изпъва врата си, върти очи и държи рогата си във вертикално положение.
Бонго са предимно нощни животни, но понякога са активни и през деня. Плахи са, лесно се плашат и тогава се отдалечават със значителна скорост дори през гъстата растителност в гората.
След като намерят прикритие оставят нащрек, надникват често, за да проверяват ситуацията от своето удобно скривалище.
Когато е в опасност, животното издава различни звуци. Те са обикновено мърморене и хъркане. Женските викат малките си със слаб призивен звук.
Размножаване на бонго
Бонго се размножават сезонно. Моделите на чифтосване обаче са слабо изучени поради плътността на местообитанията и склонността да се оттеглят през деня.
Известно е, че женските влизат в еструс на всеки 21-22 дни и остават така за 2-3 дни. През този период мъжкият следва женската и излъчва меки вокализации.
Мъжкият се доближава до женската, потърква главата си в нейната страна и тръгва да провери доколко е възприемчива.
След оплождане бременността при бонго трае 282 до 285 дни. Женската ражда едно малко, с тегло около 19, 5 килограма в периода между октомври и януари. В редки случаи се получават раждания на 2 малки, но теглото тогава е по-ниско.
Женските предпочитат да използват традиционните места за раждането, ограничени в определен периметър, а малките се крият там в продължение на седмица или повече, като през това време майката навестява малкото за кърмене.
Малките растат бързо и скоро могат да придружат майка си до стадото. Рогата им започват да се показват на 3, 5 месеца. Отбиват се след 6 месеца, а полова зрялост достигат на 20 месеца.
Хранене на бонго
Бонго са тревопасни животни. Предпочитат по-младите листа, което предполага, че високото съдържание на протеини и ниското съдържание на фибри влияят върху избора им на растения.
Тези животни имат нужда от сол, както елените. Затова често посещават естествени солни близалки. На местата, където ходят, за да ближат сол, те често се хранят с треви и билки. Използват дългия си език, за да уловят листата и широките си рога за издърпване или счупване на високите клони.
Значение на бонго за хората и защитен статус
Бонго са лесни за улов с примки, но местното население вярва, че ако яде или дори пипне бонго, човек ще получи спазми, подобни на епилептични припадъци. Поради това суеверие бонго са били по-малко изтребвани, отколкото се очаква. Тези табута вече не съществуват и това заплашва бонгосите да станат лесна плячка на милионите африканци.
Тези антилопи са важен фактор за предпазване на растителността в горите от прекалено обрасване.
През 2002 година е отчетено, че видът е близко застрашен и затова износът им е регулиран с цел опазване. Западният вид е по-добре запазен, но източният е критично застрашен. Така видът влиза към наблюдаваните от природозащитните организации.
Освен от ловуване за месо и рога, животното е застрашено и от тропическите болести, към които е силно податливо. За да се запази видът са предприемани мерки за отглеждане в плен, за да не изчезне тази забележителна антилопа от животинското богатство на Африка.
