Сред живите твари има една особено опасна група - това са паразитите. Става въпрос за организми, които се прикрепят към гостоприемника, от който се хранят. Основно се делят на вътрешни паразити и външни паразити.
Сред външните паразити най-опасни и отблъскващи са кърлежите. Те са вредни и коварни. Кърлежите се хранят с кръвта на бозайниците, птиците, а понякога на земноводните и влечугите. Това означава, че кърлежът паразитира на практика върху всякакъв тип организми. Това означава, че познаването на кърлежите е първата стъпка към превенцията срещу тях, тъй като те пренасят едни от най-опасните и смъртоносни болести.
Как изглежда кърлежът?
Кърлежът принадлежи към семейството на паяците, скорпионите и акарите. Познати са три основни семейства кърлежи. Семейство Nuttalliellidae е представено от вида Nuttalliella namaqua, който е единствен. Другото семейство е на твърдите кърлежи - Ixodidae, наброяващо над 700 вида. Третото семейство е на меките кърлежи - Argasidae, в чийто състав влизат 193 вида.
Всеки кърлеж има четири чифта крачка. Двата чифта предни имат вендузи, с които се закрепват, а двата чифта задни имат власинки. Мъжкият има вендузи и на задните крачка, за да се закрепва при копулацията.
Тялото на кърлежа е разделено на две основни части: предната с глава и уста и задната с крака, храносмилателна система и репродуктивни органи. Различните видове имат свои отличителни особености.
За да може една екосистема да бъде подходяща за кърлежи, тя трябва да отговаря на две основни изисквания: да има необходимите организми, които да служат като гостоприемник и да има необходимата висока влажност. Затова различни видове кърлежи са разпространени по цял свят, като се развиват най-добре в умерения и влажен климат, защото това е изискване за успешното преминаване през метаморфоза.
Видове кърлежи
Според начина на паразитиране кърлежите се делят на крастни и кръвосмучещи. И двата вида пренасят инфекциозни заболявания, като крастният кърлеж е причинител на кожното заболяване краста, а кръвосмучещите предизвикват едни от най-тежките и животозастрашаващи инфекциозни болести - Лаймска Болест, Кримска хеморагична треска, Ку треска и много други.
Кърлежи, пренасящи краста
Крастните кърлежи с латинско название Sarcoptes scabiei представляват паразитиращи членастоноги, които се забиват в кожата и предизвикват краста. Това са вид акари, които се срещат във всички части на света. Освен хората, заразени могат да бъдат кучетата, копитните животни, добитъка, коалите, човекоподобните маймуни, много рядко и котките. Кърлежи по овцете също се срещат. Както и по козите. Вероятно всеки стопанин е запознат с този факт. Но те могат да се намерят още и по дивите свине.
Откриването на крастния кърлеж през 1687 година от италианския биолог Диачинто Честони доказва, че крастата е резултат от заразяване с паразит, който е вид акар.
Размножаване при крастните кърлежи
Женската предизвиква болестта, като се забива в роговия слой на кожата и там снася яйца. Забиването става с устата и специални режещи повърхности, разположени на предните крака. Яйцата се снасят малко по малко, докато кърлежът се забива в плътта.
След излюпването на шестокраките ларви, те излизат на повърхността и търсят косми, от които се хранят. Ларвите на кърлежа се излюпват след 3 до 7 дни и се движат върху кожата, преминават в стадий нимфа с 8 крака и накрая се развиват като възрастен екземпляр. Женските кърлежи претърпяват повече преобразувания от мъжките и са по-големи от тях.
Възрастните индивиди след това се чифтосват. Това се прави само веднъж, но женската остава фертилна до края на живота си. Щом намери подходящо място, тя оформя характерна дупка във форма на буква S и започва да снася яйца. По този начин се случва размножаването при кърлежите.
Диагноза на болестта краста
Диагностицирането на крастата става чрез намиране на тунелите на женската в кожата. Инфектираната зона е чесана много, защото най-характерният симптом е силен сърбеж и това премахва отличителните знаци и затова ги откриват с мастило. Могат да ги видят и през микроскоп.
Кръвосмучещи кърлежи
Кръвосмучещите кърлежи са приносители на редица инфекциозни болести, много от тях животозстращаващи. Пренасят ги кърлежи от няколко рода. Ето тези, които се срещат у нас.
Ixodes scapularis - този род кърлежи имат твърдо тяло. Пренасят Лаймска болест, Бабезиоза, Анаплазмоза и други. Паразитират върху елен, гущер, прелетни птици, особено когато са в етап ларва или нимфа. Разликата между нахранен и ненахранен кърлеж е силно забележима. Когато се напие с кръв, те се събира в корема на кърлежа и коремната област става толкова голяма, че може да се сбърка индивидът и да се вземе за друг вид.
Животът им е двегодишен и преминава пред етапите на ларвата, нимфата и зрелият индивид. Женските се захващат за гостоприемника и пият от кръвта му 4-5 дни. След като се нахрани, женската се пуска и прекарва зимата под листата на дървета в града или градината. Следващата пролет снася няколко стотици яйца до хиляди яйца. Кърлежите са много издръжливи, могат да оцелеят дори при силно измръзване.
Други твърди кърлежи са: Hyaloma, Dermacentor, Rhipicephalus, Boophilis annulatus. Те пренасят болести като Ку треска, кримска хеморагична треска, Лаймска болест, Анаплазмоза, петнист тиф и други.
Ornithodoros са семейство кърлежи, в които влизат 37 вида от меките кърлежи. Сред тях има вид, който има добре различими очи и почива там, където спят и почиват животните. Техният гостоприемник са говедата, дивите и домашни прасета, които заразяват с африканска свинска треска.
Има и представители на меките кърлежи, които избират за временен гостоприемник гризачите и малките бозайници. Те също принасят Borrelia, вирус, причиняващ треска у хората.
Как се вади кърлеж
Най-важното при ваденето на кърлежа е бързината. Те бива обаче да се пренебрегва вниманието при работа, за да се предотврати пренасяне на зараза. Най-добре да стане до 1 денонощие след ухапването. За целта се използват пинсети. Изваждането става чрез издърпване на кърлежа. Въртенето и извиването му не се препоръчват, тъй като може да се откъсне някоя част от устния апарат. После той се отстранява с хирургическа операция..
Не трябва да се маже кърлеж със спирт или мас и да се оставя сам да падне. Ваденето му трябва да стане колкото може по-бързо след откриването.
Ухапаното от кърлеж място задължително се дезинфекцира със спирт или йод.
Състоянието на ухапаното място трябва да се следи 30 дни. Зачервяването, отоците или болките, както и появата на петна са сигнал да се потърси лекарска помощ.
Някои кърлежи са много малки и трудно се виждат. Това прави ваденето сложна операция, защото не е ясно видимо дали и главата е излязла. Ако не се виждат части от кърлежа, това може да даде основание да се предположи, че целият кърлеж е изваден. Но наблюдението за промени по кожата или в общото състояние е задължително.
Добре е изваденият кърлеж да се запази в контейнер, за да се отнесе за проверка при проява на обезпокоителни симптоми.
Профилактиката се състои във внимателно обследване на тялото след посещение на места, където се намират популации от кърлежи като тревните площи, градинки, в гората и откритите поляни сред природата. Проверката на домашните любимци след извеждане навън също е задължителна. А обезпаразитяването на кучетата и котките е повече от задължително.
