Природата в своята изобретателност е създала невероятно красиви птици сред представителите на фауната, изненадващи ни с изумителната си визия. Съвсем резонно за тях съществуват и различни легенди.
Сред птиците с ярко оперение, заради което е намерила място в древните поверия е червеногръдката - малка птичка от семейство Муколовкови, която се среща и у нас.
Според легендата малкото птиче помогнало на Дева Мария за запали огън, за да затопли бебето Исус, като поддържала огъня с размахване на крилете си. От силата на лумналия огън гърдите на смелата птичка изгорели и това останало като знак за смелото и благородно сърце, което се криело в малкото телце.
Ето какво разказва науката за тази интересна птичка.
Класификация на червеногръдка
В разред Врабчоподобни на семейство Мухоловкови е мястото, отредено от науката на птицата червеногръдка, известна още като червеношийка и червеногушка. Латинското наименование на вида е Erithacus rubecula, наричат я още робин или червеногуша робина. Това е малка насекомоядна, врабчоподобна птица, принадлежаща на птиците мухоловки от Стария континент.
Птицата за първи път е описана за първи път през 1758 година от Карл Линей в неговата Sistema Naturae под името Motacilla rubecula. Специфичният епитет rubecula е умалително от латинската дума за червен, а родът Erithacus е въведен от френския натуралист Жорж Кувие през 1800 година, като така се е получило днешното научно название на птицата.
По-рано родът Erithacus е бил класифициран към дроздовете, но сега се смята, че принадлежи на семейството на мухоловките, в този раздел, в който са славеите.
Тъй като семейството на червеногръдката е голямо, се срещат и редица подвидове. В евразийския ареал тези птици варират, но не образуват отделни популации, които да се класифицират като отделен подвид.
Подвидовете се оформят поради населяване на отделни острови, където образуват свои популации. Такива подвидове има на Британските острови, на Мадейра, Азорските острови, на Канарските острови, които се отличават по някои външни белези. Червеношийките на Канарските острови например се отличават по белия си пръстен около окото, интензивно оцветените гърди, сивата линия, която разделя оранжево-червеното от кафявото оцветяване, а коремчето им е изцяло бяло. Установено е, че разликите на птиците от Канарските острови се дължат на произхода им от птици, колонизирали островите преди 2 милиона години.
Американският представител на този вид пък е много по-едра птица и разликата с европейския им роднина се крие и в оранжевото оцветяване на гърдите, а австралийската птица от вида е повече свързана с гарваните и сойките, отколкото с европейския си роднина. Разлики се откриват и между европейските и кавказките птици, както и с азиатските видове.
Описание на червеногръдка
Възрастната птица червеногръдка в Европа е с дължина около 12, 5-14 сантиметра и тежи 16-22 грама. Размахът на крилата на птичето е само 20-22 сантиметра.
Мъжките и женските са с еднакво оперение - оранжеви гърди и лице, оградени със синкаво сиво отстрани на шията и гърдите.
Горната им част е кафеникава или оцветена в маслинено при британските птици, а коремът им е белезникав на цвят, краката са кафяви. Клюнът и очите им са черни.
Младите птици се отличават с петната бяло и кафяво, постепенно появяващи се оранжеви петна.
Разпространение и местообитание на червеношийка
Червеношийката се среща в Евразия на изток до западните части на Сибир, на юг до Алжир, на запад до Азорските острови и Мадейра. В Исландия птицата е скитник. На югоизток достига до Иран и Кавказките планини. Скандинавските и руските птици мигрират до Британските острови и Западна Европа, за да изгягат от студената зима.
Птиците от континента, които мигрират през зимата, предпочитат смърчовите гори в северните части на Европа.
Правени са опити европейската червеногушка да бъде заселена в Австралия и Нова Зеландия, но неуспешно.
Поведение и начин на живот на червеногръдка
Червеногушката е дневна птица, но активно лови насекоми и в лунните нощи, както и на места с изкуствена светлина през нощта. Птицата не се бои от хората и е привлечена към местата на стопанска дейност на човека като прекопаване на земята, където се намира храна за нея като пресните червеи, изровени от почвата. Птичката се приближава и до големи диви животни като глиганите, за да търси храна, която те изваждат на повърхността.
Мъжките птици са известни като териториални и агресивни в своя ареал. Те атакуват конкурентите си и други малки птички без да са провокирани. Понякога тези териториални спорове водят до смърт на някои мъжки.
Средната продължителност на живота на червеногръдката е 1, 1 години поради високата смъртност на малките пилета. Блатната бълха живее като паразит върху тези птици.
Хранене на червеношийка
Хранителната диета на птичето се състои основно от мухи, сухоземни безгръбначни като паяци, червеи и други дребни насекоми, а също и дребни горски плодове.
Ядат и смеси от семена, които хората поставят върху масите за птици.
Размножаване на червеношийка
Червеногушките имат богат избор от места за гнездене. Всичко, което може да предложи някакъв подслон, като дупки, вдлъбнатини, стръмни речни брегове, дерета и други, може да се превърне в гнездо. Птиците не пренебрегват дори предмети, изоставени от хората, като стари чайници, лейки, саксии и шапки.
Птицата е склонна да гнезди и в кутии за гнездене, като предпочита отворена предна част, а кутията е добре да е поставена на защитена място до 2 метра над земята. Гнездата обикновено си подплатяват с мъх, листа и треви, косми и пера.
Размножителният сезон за Червеногръдката започва през месец март, когато женските снасят до 5-6 яйца. Те са кремави, кафяви или бели на цвят, на червеникаво-кафяви петна, които са по-гъсто разположени на по-закръгления край на яйцето.
Само женската мъти яйцата около 12-14 дни. Малките се излюпват безпомощни и биват хранени и от двамата родители. След 2 седмици птичетата са готови да напуснат гнездото. Няколко дни след това те се движат заедно с възрастните птици, защото те продължават да ги хранят. Постепенно под брадичката на пилето се появява оранжево петно, което бързо се разширява, за да достигне вида, който има една възрастна птица.
Червеногушката отглежда по 2 поколения на година.
Вокализация при червеногръдка
Червеногръдката издава трептящи звуци по време на размножителния период. Пеят както мъжкият, така и женската. Песента им се редува с подсвиркване и скърцащи звуци. Често пеят в ранните часове, на разсъмване.
През зимата, когато държат територия, песента им звучи по-жално от лятната, която е по-весела и безгрижна.
Природозащитен статус на червеногръдка
Тези птици наброяват в Европа стотици милиони и видът не се доближава до прага на уязвимост на популацията. Според законите за опазване на природата тези птици не са уязвим вид.
Червеногръдка и хората
Птицата е масово разпознаваема, защото се асоциира с Коледа и често се появява на коледните картички. Тя е неофициална национална птица на Обединеното кралство. Символизира ловкостта на стрелбата из полето.
