За нашето европейско съзнание названието птица се свързва с летящо пернато създание, което можем да носим и в ръце. То ходи или подскача по земята, но силата му е в крилата, с които се носи волно в небесния простор. Затова птица, която не може да лети, но пък бяга по-бързо от спринтьор с дългите си мощни крака, изглежда необичайно.
Птицата ему е наистина неочаквано за представите ни животно, с интересни характеристики. Които разрушават много от представите ни за птицата като биологичен вид. Има недоразвити крила и скелет за сметка на мускулести и силни крака. Това е голяма птица, само щраусът я превъзхожда по размер. В Австралия хората я отглеждат във ферми заради месото и огромните яйца, за чието счупване се искат много усилия и опитност. Подобно на фермите за щрауси, където щраусовото месо и големите яйца от щрауси са ценна суровина.
В природата тази птица се слави като много грижовен родител. Става въпрос за мъжката птица, която обратно на всички вкоренени представи, сама мъти яйцата и се грижи за малките. Наистина ему е в състояние да поднесе всякакви изненади на незапознатите с нейните навици и умения и затова информацията за нея е любопитна за разглеждане.
Класификация, разпространение и етимология на птицата ему
Ему носи латинско название Dromaius novaehollandiae. Това е втората по големина жива птица след нейния роднина щраусът. Птицата е ендемична за Австралия и там тя е най-големия местен вид и единствен съществуващ член на рода Dromaius.
Ареалът на ему обхваща по-голямата част от континентална Австралия, но подвидът в Тасмания, на остров Кенгуру и Кинг Айлънд изчезват след европейското заселване на континента през 1788 година.
Етимологията на името ему е несигурна, но се смята, че произлиза от арабската дума за голяма птица, която по-късно е използвана от португалските изследователи за описание на свързания казуар в Австралия и Нова Гвинея.
Друга теория гласи, че идва от думата ema, която в португалски език се използва за означаване на голяма птица, подобна на щраус или жерав. На местните жители тези птици са били известни като murawung или birabayin.
За първи път за ему се съобщава, когато изследователите посетили западния бряг на Австралия през 1696 година. Това става от холандски моряци, търсещи там изчезнал преди 2 години там кораб.
За първи път ги споменават като казуар от Нова Холандия през 1789 година.
Описание на птицата ему
Ему са пернати, кафяви нелетящи птици с дълги вратове и крака, могат да стигнат до 190 сантиметра височина. Измерен от човката до опашката, дължината му е от 139 до 164 сантиметра, при мъжките средната дължина е 148, 5 сантиметра, а при женските 156, 8 сантиметра.
Ему е една от най-тежките живи птици. Възрастните ему тежат между 18 и 60 килограма, средно 31, 5 и 37, съответно за мъжките и женските. Женските са по-едри от мъжките и значително по-широки.
Въпреки че не летят, птиците имат закърнели крила, с размер на хордата около 20 сантиметра и всяко крило има малък нокът на върха. При бягане птицата маха с крила, за да стабилизира стойката си.
Птиците ему имат дълги вратове и крака и могат да бягат със скорост до 50 километра в час, особено когато са заплашени.
Краката им имат 3 пръста, а мускулите на краката им са уникални и при ходене птицата прави крачки от по 1 метър. При бягане стига до 275 сантиметра всяка крачка. Краката му са лишени от пера, но имат дебели възглавнички на стъпалото. Подобно на казуара има остри нокти, които са основната му защита. В битки ему нанася силни ритници и ранява противника с ноктите си.
Човката на птицата е сравнително малка, от 5, 6 до 6, 7 сантиметра. Тя е мека, приспособена е за паша. Има добро зрение и слух.
Вратът на птицата е бледо син и се вижда през перушината.
Сиво-кафявото оперение е твърде рошаво, а върховете на перата му са черни. Структурата на перата позволява птицата да не се прегрява в горещините. Тя има камуфлажна роля и затова варира в различните райони.
Оперението на малките се развива на около 3 месеца и е черно с фини кафяви места. След 15 месеца младите имат същото оперение като възрастните.
Очите на птицата са защитени от мембрани. Това са вторични полупрозрачни клепачи, които се движат хоризонтално от вътрешния край на окото към външния ръб.
Местообитания и начин на живот на птицата ему
Ему живеят в различни местообитания в Австралия, както във вътрешността, така и около брега. Най-често се срещат в савана и в горите със склерофил, по-рядко в населени места и сухи райони.
Тези птици се движат предимно по двойки, макар че може да образуват и ята. Това обаче е нетипично поведение. Те са склонни да пътуват на големи разстояния, за да достигнат до храна.
Като начин на живот са дневни птици и денят им преминава в търсене на храна, грижи за оперението, къпане в прахта и почивка. Те са общителни птици, с изключение на периода на размножаване, както и докато се хранят. Тогава някои остават бдителни, докато другата птица се храни и така са си взаимно изгодни. Могат и да плуват, но го правят рядко.
Птиците спят нощем, но не непрекъснато. Събуждат се по няколко пъти, отново заспиват, но са бдителни и в това състояние. Когато заспят дълбоко, те се спускат към земята, а шията им се сгъва така, че заприличват на малка могила. Смята се, че това също е камуфлажна поза за защита.
За общуване използват различни бумтящи и мрънкащи звуци. Бумтенето идва от надуваема торбичка на гърлото, като по-често се издава от женските.
Птицата ему има сравнително ниска скорост на метаболизма, което е необходимо за поддържане на кондицията при толкова едро животно.
Хранене на птицата ему
Диетата на ему зависи от сезонната наличност на предпочитаните растителни видове. Това са акацията, казуарина и тревите. Птиците ему ядат също насекоми и членестоноги, в това число скакалци и щурци, бръмбари, хлебарки, мравки, паяци, стоножки, ларви на молци и други.
В Западна Австралия ядат и семена, тревни издънки, гъсеници, през зимата листа, ядат също и плодове.
За да подпомагнат храносмилането си птиците поглъщат камъчета.
Рядко пият вода, но поглъщат огромни количества, когато им се отдаде възможност. В дивата природа те споделят водни източници с кенгуру, други птици и животни, но са предпазливи и предпочитат да изчакат останалите животни да си тръгнат, за да пият.
Самата птица е храна за хищници, основния от които е кучето Динго. Орелът също атакува ему, както и лисиците и домашните кучета и дивите прасета, които ядат яйцата на ему или убиват малките.
Размножаване на птицата ему
Тези птици образуват размножителни двойки през летните месеци, които там са декември и януари. Остават заедно около 5 месеца. През това време те обособяват зона в диаметър около няколко километра и се смята, че я защитават.
Заболявания на птицата ему
Тези птици страдат най-много от паразити - вътрешни и външни.
Малките страдат и от чревни инфекции.
Различни паразити причиняват на младите ему респиратори проблеми.
Като цяло птиците са здрави и издръжливи.
Чифтосването между птиците ему е между април и юни. Тогава мъжките изграждат грубо гнездо във вдлъбнатини в земята и го облицоват с кори, треви, съчки и листа.
Интересно е, че женските ухажват мъжките и са по-агресивни в този период. Спермата на мъжкия се съхранява в женската и може да оплоди до 6 яйцеклетки. Двойката се чифтосва всеки ден, а женската снася на всеки втори или трети ден по едно зелено яйце с дебела черупка. В едно гнездо има от 5 до 15 яйца.
Мъжкият мъти яйцата понякога още докато женската продължава да снася. През това време той не се храни, зает е само да обръща яйцата около 10 пъти на ден.
Инкубацията продължава около 8 седмици, през което време мъжкият губи 1/3 от теглото си и оцелява с натрупаните мазнини по време на периода на ухажване. Женската през това време се скита и може да снесе и в друго гнездо.
При излюпването си малките имат надлъжни ивици за камуфлаж и бащата ги защитава в периода, когато се излюпват, както е правил с яйцата по времето на инкубацията. Малките са активни още при излюпването и могат да напускат гнездото в рамките на няколко дни по-късно.
Бащата се занимава с отглеждането на малките в продължение на 7 месеца, като ги учи как да намират храна. Пилетата са напълно готови да се отделят още след 5 или 6 месеца, но може да останат в семейната група още около половин година преди да се размножат през втория сезон.
