Всички са чували аксиомата за заравянето на главата в пясъка като щраус. При хората това е символ на неразумен начин за отбягване на трудностите. При щраусите нещата стоят съвсем различно. Заравяйки главата си в пясъка, щраусът търси вода.
Макар че мозъкът му е по-малък от окото му, щраусът не би могъл да се определи като глупава или неразумна птица. Ако трябва с една дума да го определим, то най-правилната е полезен. Човекът използва всичко от голямата птица - щраусово месо и яйца от щраус за храна, черупките за украса, перата, кожата и щраусовата мас им в индустрията и козметиката, дори костите им за мебели.
Макар че щраусът е доста опасна птица, ритаща по-силно от кон, той подлежи на опитомяване. И днес са известни много ферми за отглеждане на щрауси.
Наричани още камилски птици заради способността си да издържат дълго без вода, тези гиганти са наистина забележителни създания. Древни, здрави, красиви, дълголетни и с удивителна способност да се предпазват от опасности.
Ако не успее да надбяга врага си, щраусът ляга на земята и се преструва на умрял. Без съмнение е вярна констатацията, че птицата използва 50 процента на иначе малкия си мозък, тоест освен всичко друго, тя умее рационално да си служи с това, което природата е създала за нея.
Класификация на щрауса
Най-едрата птица е щраусът, с латинско название Struthio camelus от разреда на Щраусоподобните. Те са птици, загубили способността си да летят и със закърнели криле. В скелета им отсъства кил. Това е гръдна кост, която служи за закрепване на мускулатурата за летене. Перата им също са загубили типичния вид и структура, характерни за птиците, и приличат повече на козина като при бозайниците.
Щраусът е в едно семейство с ему, птица киви, казуар, нанду. В семейството влизат също птицата моа и слонската птица, която е била най-голямата, но вече не съществува.
Съществували са 6 вида щрауси, но днес са останали само 4. Видовете щрауси са:
- Struthio camelus australis - в Югозападна Африка и Ангола;
- Struthio camelus camelus- от Нигерия до Етиопия;
- Struthio camelus spatzi.- на запад, в Мавритания;
- Struthio camelus massaicus - в Южна Кения и Танзания.
Преди 7 милиона години щрауси са обитавали и българските земи и са били по-едри от съвременния африкански щраус.
Как изглежда щраусът?
Най-голямата съществуваща днес птица е наследник на динозаврите, по-точно на летящите видове - птеродактили. Това е лесно приемливо от съвременна гледна точка, тъй като размерите на щрауса са наистина впечатляващи.
Обикновените щрауси тежат от 63 до 145 килограма или колкото двама възрастни човека. Масайските са около 115 килограма мъжките и около 100 килограма женските.
Най-големите сред мъжкарите стигат до 156 килограма
Височината при мъжките е от 210 до 280 сантиметра, докато женските са от 170 до 200 сантиметра.
Оперението на мъжкия щраус е черно, като при крилата и задните части има бели и черни участъци. Опашката също е бяла. Женските са със сиво-кафяви пера.
Характерна особеност и на двата пола е малката глава в сравнение с тялото. Главата и почти цялата дълга шия са голи, а понякога се наблюдава окосмяване, подобно на четина. Краката им също са голи, а голата кожа е със сивкав или червеникав цвят.
Дългата шия на щраусите е като перископ, тя се върти така, че птицата наблюдава цялата околност. Огромните очи в кафяв цвят са снабдени с няколко клепача. Горният има тънки перца, наподобяващи дълги мигли, които пазят окото от яркото слънце.
Външният клепач се затваря само когато птицата спи. Истински заспал щраус се вижда обаче рядко, тъй като те спят до 16 до 20 минути. Окото на щрауса е най-голямото за всички сухоземни животни - диаметърът му е 50 милиметра.
Щраусът има изключително силни крака. Те са голи и имат само два пръста. Външният пръст няма нокът. Намаленият брой пръсти на краката е адаптация, която изглежда помага при бягането, за да се избяга от хищниците.
Щраусът се движи с огромна скорост, той бяга с над 70 километра в час. На перата му липсват малките кукички, които фиксират гладките външни пера при летящите птици и затова са меки и пухкави и служат за изолация.
Крилата на щрауса също функционират като стабилизатори. Те дават по-добра маневреност при бягане. Те участват активно при бързо спиране, завъртане и зигзагообразни маневри.
Щраусът има общо 50-60 опашни пера, крилата общо 16 първични и 20 23 вторични.
Клюнът му е широк и със заоблен връх. Както всички щраусови птици той няма жлъчен мехур. Има 3 стомаха, а слепоочието му е дълго 71 сантиметра.
Обикновеният щраус отделя урината и изпражненията си отделно. Всички други птици ги съхраняват комбинирано. Той има и уникално слети срамни кости, които задържат червата му. Копулаторният орган на мъжкия се прибира и е дълъг 20 сантиметра.
Обикновените щрауси понасят широк температурен диапазон. В голяма част от местообитанията им температурите варират в рамките на 40 градуса. За контрол на температурата се разчита отчасти на поведенческата терморегулация. Те използват крилата си, за да покрият голата кожа при студ, или оставят тези зони голи, за да отделят топлина в жегите.
Къде живеят щраусите?
Щраусите днес предпочитат откритите места и затова саваните на Африка са местообитание за тях. Могат да бъдат забелязани в полупустини и пустини. В Австралия също предпочитат такива терени.
Голяма част от днешните популации се отглеждат като питомни домашни животни във ферми за щрауси в Австралия и Южна Африка, но опити за домашно отглеждане с промишлена цел се правят навсякъде по света, включително и в България.
Начин на живот на щраусите
Щраусът живее в номадски групи, състоящи се от 5 до 50 птици. Когато е заплашен, или иска да се скрие, щраусът ляга на земята и се преструва на умрял, или побягва. Ако бъде заклещен, той атакува с ритник с мощните си крака.
Зимните месеци обикновените щрауси прекарват сами или подвойки. Само по време на размножителния период и при екстремни условия се събират в номадски групи.
Това са дневни птици, но могат да бъдат активни и нощем. Най-активни са рано и късно през деня.
Митът за заравянето на главата в пясъка, като начин на криене е дошъл вероятно от Плиний Стари, но е развенчан, защото птицата търси вода по този начин. Затова местните хора следят къде щраусът пробива пясъка и заравя главата си и там копаят, за да открият подземни води.
Хранене на щрауса
Птицата яде главно семена, храсти, трева, плодове и цветя. Не се отказват от уловени насекоми, основно скакалци.
Тъй като им липсват зъби, те поглъщат камъчета, които смилат храната във воденичката.
Когато щраусът се храни, той напълва устата си с храна, която се придвижва по хранопровода, под формата на топка. Тя навлиза във воденичката и там се смила от камъчетата.
Вода могат да не пият по няколко дни, тъй като приемат и влагата от растенията, но пък обичат да се къпят, когато попаднат на вода. Могат да загубят до 25 процента от теглото си заради дехидратация, но пак да оцелеят.
Размножаване при щраусите
В периода на размножаване щраусът танцува. Танцът се изпълнява от няколко и към тях се включва цялата група.
Тези птици са полигамни животни. Мъжкият има харем от няколко женски, от 2 до 7. Гнездото, в което снасят яйца всички женски, е трап, изкопан в земята. Яйцата са от 40 до 60 на брой и всяка от женските снася по едно през ден.
Яйцето на щрауса е огромно. То е около 30 пъти по-голямо от кокошето яйце и тежи до 1800 грама.Черупката е твърда, пробива се само със свредел.
Инкубационният период е 40 дни. През нощта се мъти от мъжкия, през деня е ред на женските. Голям процент от яйцата не се излюпват в дивата природа.
Мъжкият защитава люпилото и учи малките щрауси да се хранят, но двата пола си поделят грижите при отглеждане на пилетата.
Враговете на щраусите
В дивата природа има много хищници, които нападат птицата. Това са гепардите, лъвовете, леопардите, африканските ловни кучета и хиените.
Тъй като щраусът е в състояние да надбяга повечето си врагове, те ловуват птицата от засада. Изключение е гепардът, който е най-бързият бегач и затова най-успешно ловува щрауси.
Гнездата с яйцата са нападани от чакали, мангусти, лешояди. Понякога щраусът се бие жестоко с хищниците, за да защити пилетата си.
