Само при споменаване на думата киви ни залива вълна от екзотични представи. За чудесен сочен и вкусен зелен плод и за странна птица без криле, единствена по рода си. И ако ободряващия плод предизвиква само асоциации, дразнещи вкусовите рецептори, то представата за безкрилата птица киви веднага ни наумява за нещо необичайно, което прилича еднакво на бозайник и на птица и в крайна сметка ни кара да се чудим какво е това странно създание на природата. Без съмнение тази новозеландска птица е уникална. И е дала името си на екзотичния плод.
Класификация на киви
Птиците киви са описани за първи път през ХІХ век. Латинското наименование, което получават, е Aptеryx. В превод означава буквално без крило. Произходът на термина е от старогръцки, където първата буква означава липса, а останалата част от думата означава крило. Популярното име на птицата - киви идва от езика на маорите. С двата елемента на думата, ки и ви, маорите имитирали песента на птицата. Отделно някои от видовете киви си имат местни маорски названия.
Според класификациите родът птици се числи към Щраусоподобните. Има и друга класификация, която ги поставя в отделен разред - Кивоподобни.
Родът на кивитата се дели на три вида - Кафяво, Голямо петнисто и Малко петнисто киви. Те отделно се разделят на подвидове, но всъщност странните птици не са толкова много, колкото изглежда според класификациите, защото те населяват един сравнително малък ареал - островите на Нова Зеландия.
Произход на птицата киви
За един дълъг период от време в науката е съществувала заблудата, че кивито произлиза от друга птица без крила, това е гигантската птица моа, която е изчезнала вече. Генетични изследвания на ДНК сега доказват, че киви има повече общи черти с други представители на щраусовото семейство - щрауса, ему и казуара, а птиците моа, щраус и нанду са по-далечни роднини на малкото киви.
Близката връзка с други представители на Щраусовите подсказва, че кивито вероятно е мигрирало от Австралия. Това се предполага, че се е случило преди 60 милиона години. Как точно е пристигнала в днешната си родина безкрилата птица е загадка, но най-вероятният отговорът на въпроса е, че тя е долетяла, защото в древни времена е можела да лети.
Има различни теории и всички те са много любопитни.
Според една от тях птицата киви живее в Нова Зеландия при откъсването на островите от Австралия и Антарктида. Това означава, че кивито е съвременник на динозаврите.
Според друга теза преди около 50 милиона години между Нова Каледония и Северния остров се появили още острови, които днес вече ги няма, но те може да са послужили като временен път за миграция на птиците.
Има и още една теория, която предполага, че кивито е долетяло от Австралия, а после е еволюирало в нелетящ вид.
Как изглежда птицата киви?
Птицата киви е единствената като род от семейството на Белкрилите. Видовете кивита са общо 5 на брой и всички са застрашени от изчезване. Най-малката птица без криле в света е с размерите на домашна кокошка, стига до 65 сантиметра на дължина. Височината на възрастния екземпляр не надхвърля 45 сантиметра. Теглото на различните видове варира силно, от 1 до 9 килограма. Болшинството от птиците са по 3 килограма средно.
Наричат птицата киви безкрила, но това не е съвсем вярно. Крилата на кивито не липсват напълно, само са се пригодили към наземния начин на живот. Тези пернати, които летят, имат характерен строеж на перата си, власинките им са свързани с кукички и представляват една комплексна структура, позволяваща на птицата да лети или плува, запазвайки максимално енергията си.
Перата на кивито са много по-различни. Те са със сив или сиво-кафяв цвят, меки и доста рошави, прилични повече на вълната на бозайниците. Те са пухкави и топли и висят свободно по тялото на птицата. Камуфлажното оперение помага на своя притежател да изчезне незабелязано в тъмнината. Смята се, че това е защита, останала от времето, когато вид орел се е хранел с пернатото. В цветово отношение има разлика между петте вида и така хората са ги различавали най-напред.
Кивито е известно като единствената птица без опашка. При наблюдение на птицата се вижда крушовидно тяло и малка глава с масивен врат. Очичките на пилето също са малки, не повече от 8 милиметра в диаметър и освен това кивито е най-лошо виждащото сред всички пернати.
Забележителен е клюнът на птицата - много дълъг, тънък и чувствителен. При мъжкият е до 105 сантиметра, а при женската е дълъг до 120 сантиметра. От всички представители на птичето царство само горският бекас има подобен клюн. Езикът е загубил функцията си и изпълнява други задачи.
Това е единствената птица, на която ноздрите не са в основата, а на върха на клюна. Сензорните ямки на върха помагат на кивито да улови движенията на плячката.
Половият диморфизъм е добре изразен -женската е по-едра и тежка от мъжкия. Отново единствена отличителна черта е, че са развити и двата яйчника при женската, докато при всички птици е развит само левият.
Най-любопитни са крилата на кивито. Те са закърнели и са около 5 сантиметра дълги. На края си имат малък нокът и са напълно скрити под гъстата вълна. Кивито не ги ползва, но пази инстинкта на всички пернати да си крият главата под крилото, докато почиват.
На краката си птицата има 3 пръста напред и един, обърнат назад, както останалите от вида. Пръстите завършват с остри нокти. Кивито бяга много бързо, по-бърза е от човека.
Начин на живот на птицата киви
Странното пернато принадлежи към много древна група птици. Тя е развила много различно поведение и начин на живот. Тъй като при еволюцията си не е била заобиколена от бозайници, тя е заела подобна ниша в природата на някои бозайници.
През деня се крие в хралупите на дърветата, в дупки или дори под корена на някое дърво, а нощем излиза на лов. Дупката на Голямото петнисто киви прилича на лабиринтите на язовината, а входът крие с мъхове и треви.
Спи изправена като останалите птици, държейки главата си назад, долепена до тялото и покрита със закърнялото крило.
Температурата на това странно създание е до 4 градуса по-ниска от на другите птици и съвсем близка до тази на бозайниците. Всичко това дава основание кивито да се смята за животно между птица и бозайник. Продължителността на живота на кивито е между 30 и 40 години, в зависимост от това дали е в плен или на свобода.
Хранене на птицата киви
Птицата киви е всеядна. Като останалите пернати поглъща малки камъчета за смилане на храната. По-голямата част от храната е месна - щурци, гъсеници и паяци, ларви и нимфи на насекоми. Земният червей е любимо лакомство на кивито, безгръбначните животни са редовно в нейното меню.
Друг дял от храната на растенията. Семената, плодовете, листата на различни растителни видове служат като хранителен ресурс за птицата.
Има видове, които се хранят с гъби, жаби и раци.
Кивито почти не пие вода, защото получава течности с храната.
Размножаване на птицата киви
Размножителния период на птицата киви продължава от края на зимата до края на лятото.
Задължение на мъжкия е да подготви гнездо. Това става под насип или наклон. Със здравите си крака и нокти той изкопава дупка, постила с мъхове, треви и листенца. Тези птици имат по един партньор за цял живот. Те са моногамни животни.
Женската снася едно яйце, което е огромно за нейния ръст. Тя спора да се храни няколко дни преди да снесе, защото яйцето е заело целия корем на птицата. Теглото му надвишава 6 пъти това на кокошката.
Излюпването е тежко за малкото пиле. Той пробива малка дупчица и поема глътка въздух. После заспива за ден, денонощие или два дни. Трябват му няколко дни, за да се измъкне от яйцето. То е напълно оформено и е копие на възрастните в малък размер. След 20 дни вече е самостоятелно. След 4-5 години има размерите на възрастните птици.
