Има животно, чиято популация като численост наброява повече от 24 милиарда екземпляра, и е разпространена навсякъде по света. Това е домашната кокошка. Няма друга домашна птица с такава колосална численост. Хората отглеждат кокошките за месо и яйца. Те са предпочитани селскостопански животни заедно с пуйките, козите, овцете, кравите, патките.
И много по-рядко са предпочитани компаньони като домашни любимци като кучетата, котките, зайците, хамстерите и чинчилите например.
Изглежда странно от днешна гледна точка, но първоначално тези птици били гледани за забавление - боевете с петли, както и за специални церемонии, но не и за храна. Това продължило до елинистичния период - около ІV до ІІ век преди Христа.
Днес кокошката е най-популярната месна храна, консумирана чрез безкрайни на брой рецепти с пилешко месо. Не е нужно да се описва вкусът на месото, тъй като едва ли има човек, който да не го е опитвал, но домашната птица, наречена кокошка, заслужава да бъде представена като история и данни, които са любопитни за повечето любители на пилешкото месо и специалитети с яйца, както и за хората, които отглеждат кокошки като домашни птици.
История на домашната кокошка
Домашната кокошка на латински се нарича Gallus gallus domesticus и е средна на големина птица от семейството на фазаните. Тя е одомашена от дивия вид на банкивската кокошка и постепенно заема първото място сред всички домашни птици.
Генетичните проучвания сочат множествен произход от Южна, Югоизточна и Източна Азия, но европейските, американските и африканските популации са с произход от Индийския субконтинент. От Древна Индия опитоменото пиле се разпространило в Лидия, в Западна Мала Азия и оттам в Гърция до към V век преди новата ера.
Кокошката е била позната и в Египет от средата на ХІV век преди Христа като птицата, която ражда всеки ден. Според аналите на фараона Тутмос ІІІ тя е дошла от земята между Сирия и Вавилон.
Последните проучвания сочат, че времето на опитомяване на кокошката е преди около 8 хиляди години.
Как изглежда домашната кокошка?
Всички са виждали домашна кокошка, но е необходимо да се направи разграничение в терминологията при различните възрасти.
- Пиле - това е младият новоизлюпен екземпляр, който може още да няма оперение или да е вече с перушина;
- Ярка - това е младата женска птица, преди да е започнала да снася яйца;
- Петле - младата мъжка птица, все още незряла или вече зряла, когато започва да се нарича петел;
- Квачка - възрастна женска птица с развит инстинкт за мътене, която след това преминава в майчински към малките пилета;
- Бройлер - пиле, отглеждано в промишлени условия с бързо угояване и цел производство на месо.
На външен вид петелът може да се отличи от кокошката веднага, тъй като има добре изразен полов диморфизъм. Той се отличава с поразителното си оперение - дълги, течащи опашки и лъскави заострени пера по шията(хакове), с по-добре оформен гръб, широки гърди, с много по-ярки и смели цветове, отколкото на женските. При някои породи петелът има само леко заострени пера на шията, в същия цвят като тези на кокошката.
Разликата се прави при разглеждане на гребена, който е по-голям и по-добре оформен при петела, както и по наличието на шпори на краката. Шпорите представляват на практика пети пръст, обърнат назад и с него те могат да участват в битки.
Възрастните екземпляри имат висящи люспи от двете страни на главата покрай човката, както и други месести издатини по главата и гърлото(карункули). При някои видове кокошки има перо под лицето на пилето, което придава вид на брада.
Макар да имат развити крила, домашните пилета не могат да летят на дълги разстояния. По-леките от тях могат да прелетят на къси разстояния, най-често през ограда, или да кацнат на дърво. Те летят кратко само ако е наложително и при опасност предпочитат да бягат.
Поведение на домашната кокошка
Домашните кокошки са пестеливи птици. Те живеят на групи и имат общ подход към инкубацията на яйцата и отглеждането на малките. Отделните пилета в общото стадо се доминират едни други, установявайки кълвящ ред като доминиращите имат приоритет при достъпа до храна и местата за гнездене.
Премахването на кокошки и особено на петела в тази група води до временно нарушаване на социалния ред, докато не бъде установен нов кълвящ ред. Добавянето на кокошки, особено на млади екземпляри може да доведе до боеве и наранявания.
Когато петелът намери храна, той може първо да повика останалите пилета, за да се хранят. Същото прави и кокошката, когато отглежда малките си. Както петелът, така и кокошката издават точно определени звуци, когато привикват останалите, съобщавайки им за наличие на храна. Малките пилета също издават звуци, с които съобщават местонахождението си или сигнализират за опасност. Петелът се отличава най-вече с кукуригането си. Този звук издават периодично полово зрелите петли.
Размножаване на домашната кокошка
На 5 месеца домашната кокошка е полово зряла. При женските това състояние се проявява с началото на яйцеснасяне. Първите яйца са дребни, недобре оформени, но постепенно стигат нормални размери. Снасянето на яйца е придружено от кудкудякане от страна на носачката.
Половата зрялост при петлите се проявява с кукуригане и бой между мъжките. Всеки петел има харем, защото се нуждае от няколко женски, от 8 до 12 средно. Една кокошка може да снася яйца около 10 години.
След чифтосването кокошката снася яйца в определено легло, наречено полог. Те обикновено са бели на цвят или в различни нюанси на кафявото. Има обаче и сини и зелени яйца, които се наблюдават при южноамериканските кокошки.
Кокошката мъти яйцата 21 дни, като поддържа постоянна температура и влажност в полога. Кокошката обръща яйцата, когато е необходимо, и подпомага излизането на пилето от яйцето, като почуква с клюн по него.
Пилетата се излюпват едновременно, в рамките на 1-2 дни, независимо от времето на снасяне на яйцата. Кокошките остават в полога още около 2 дни след излюпването на пиленцата, а през това време малките се хранят като абсорбират вътрешния жълтъчен сак от яйцето. Някои породи кокошки и натрошените черупки, които им остава като обичайно поведение.
Квачките яростно защитават пилетата и ги топлят като се връщат нощем в полога. Квачката води малките за храна и вода и ги привиква към ядливи неща, но не ги храни директно. Тя се грижи за тях до навършване на няколко седмици.
Хранене на домашните кокошки
Домашната кокошка е всеядна. Зърна, семена, тревисти растения, плодове, насекоми, малки земноводни, ракообразни, червеи са част от храната на домашната кокошка. Кокошката изяжда големи количества храна и може на практика да се храни непрекъснато. Има нужда и от прясна вода.
Болести по домашните кокошки
Домашните кокошки боледуват от много болести, които понякога могат да доведат до масовата смърт на целия птичи двор.
Болестите по кокошките често се причиняват от начина на отглеждане и хранене; от отравяния; външни и вътрешни паразити; вируси и бактерии. Повечето заболявания при кокошките не са заразни и опасни за човека.
Сред най-опасните за кокошките са птичият грип, млечницата, псевдочумата по птиците, туберкулозата. Червенката, холерата по птиците и различните инфекциозни болести са причина за масово измиране на огромно число птици и големи загуби за стопаните.
Отглеждане на домашни кокошки
Препоръчва се птиците да бъдат хранени в строго фиксирани отрязъци от денонощието с определени дози фураж, защото количеството и качеството на яйцата се влошава с най-бързо темпо при нередовно хранене на кокошките.
За да се постигне високо качество на яйцата, храната трябва да съдържа протеини, въглехидрати, мазнини, минерални соли и витамини.
Грижи за кокошкарника
Подът на кокошарника трябва да бъде застлан през зимата. Дървените стърготини са добър избор.
Кокошарникът се нуждае и от добра вентилация. За тази цел един прозорец ще свърши добра работа. През зимата той не се отваря, за да се запази топлината в помещението.
През зимата водата, която се дава на птиците не бива да е студена. Тя се сменя не само сутрин, но и на обяд отново с топла.
В случай че обмисляте отглеждането на тези домашни птици, вижте нашите обяви и цени за кокошки.
