Човекът е съпътстван от животните през цялото време на своето съществуване и тъй като те са били за него храна, ресурс за други житейски нужди, помощник и спътник, опитомяването им започва в дълбока древност. Неслучайно в бита ми присъстват магаретата, конете, домашните кокошчици, пъстри юрдечки и други подобни животни.
Смята се, че първото опитомено животно е овцата, а археологическите сведения сочат, че това се е случило в Месопотамия преди около 10-11 хиляди години.
Омир често говори в своите творби за най-голямата движима ценност на богове и хора - техните овце, а легендата за златното руно поставя овцата безапелационно на челно място като придобивка в древността.
Несъмнено дивите предци на добре познатото ни животно са притежавали ценни качества, които са подпомогнали тяхното одомашаване, и като придобивка овцата дълго е била символ на богатство, просперитет и положение в обществото.
Можем ли да научим още нещо за селскостопанското животно, което познаваме толкова добре? Сигурно е възможно да се намери нещо в потока информация, което да представлява интерес за хората, въпреки че на практика знаем всичко.
Класификация, история и разпространение на овцата
Овцата, латинско название Ovis, е четириного преживно животно, което се отглежда като домашно. Като всички преживни, този бозайник принадлежи на разред Чифтокопитни - Artodactyla, на семейство Кухороги и на подсемейство Кози - Caprinae.
С думата овца всъщност се обозначават много животински видове, но в разговорната реч названието се отнася до вида Ovis aries. Това е най-многобройната животинска популация, наброяваща над 1 милиард броя домашни овце. Най-много от своя род.
Предполага се, че животното е произлязло от дивите муфлони в Азия и на Стария континент. В рода на овцете муфлоните и Ovis aries са в една група.
Съществуват и диви овце, макар че са несравнимо по-малобройни от домашните си роднини. Те се срещат в Северна Америка, Азия и Европа. Дивите са сравнително дребни на размер с масивни, тежки и извити рога при мъжките. При женските овце рогата са по-слабо развити. При дивите овце се наблюдава два слоя вълна - външна по-груба и вътрешна - мека и топла, която носят през зимата, а напролет окапва.
Описание на овцата
Овцете са дребни представители на преживните животни. Имат къдрава и гъста козина, наречена вълна. Рогата им са спираловидно извити. Някои от примитивните породи пазят характеристики на дивите предци, каквито са дългите им опашки. Породите овце са доста и при някои от тях рогата изобщо не съществуват, при други имат само мъжките.
Домашната овца се различава от дивата и по цвета вълната. Домашната е с по-разнообразно оцветяване. Докато дивите са основно кафяви, то домашните се срещат в бял, кафяв, черен цвят или на петна. Белият цвят доминира и това е основна характеристика на одомашеното животно.
Ръстът и теглото на животното също се определят от породата. Женските са от 45 до 100 килограма, а мъжките от 45 до 160 килограма. Както при всички преживни животни, овцете имат характерна захапка, която им позволява да късат растителността, със задните зъби да я сдъвкват, преди да я погълнат.
Имат добър слух, отлично развито обоняние и добро периферно зрение. Овцете живеят средно по 10-12 години.
Породи овце и цел на отглеждането им
Съществуват около 200 съвременни породи домашни овце, които са създадени, за да задоволят различни нужди на хората, основно от месо, вълна, мляко.
Отделните породи се класифицират най-вече според вълната. Основните видови са два.
Първите са тънкорунните породи, получени в резултат на кръстосване на мериносова овца с други, а вълната им се използва най-вече за производство на дрехи и други фини тъкани.
Грубовълнести, отглеждани основно за месо. Тяхната вълна се използва най-вече за производство на груби тъкани като килими, одеяла, покривки на легла.
Има и такава селекция, която е насочена към отглеждане на овце основно за мляко. Тези породи са едновременно за вълна и за месо. Овцевъдството за добив на мляко е разпространено основно на Балканите, а специално у нас представител на тази група е черноглавата плевенска овца. Популярна е и каракачанската овца.
Има и малка група овце без руно, заместено с къс косъм, които се отглеждат за овче месо и кожа. Има много рецепти с овче месце.
Породите непрекъснато се сменят, като се селектират все повече насочени към определени стопански нужди в региона.
Хранене на овцете
Овцете са тревопасни животни и това е основната част от тяхното меню. Те се хранят според това, че са дневни животни, но на практика от изгрев до залез. Спират спорадично, но през това време преработват храната чрез преживяне като всички тревопасни.
Най-добрите пасища за овцете са тези в които житните, бобовите и цъфтящите растителни видове са смесени. Често се сблъскват видове, които са неблагоприятни за овцете като черешите, дъбовите жълъди, картофите, доматите и други и затова пасищата трябва да се подбират.
Овцете пасат ниско по земята и бързо изяждат тревата, по-бързо от други стопански животни, примерно говедата. Затова пасищата често се сменят.
Освен с прясна трева, овцете имат нужда от фураж - зърнена суха храна, както и люцерна, сено и царевична маса. Това подобрява производството на мляко. Нужни са им минерални соли, затова се разпръсват камъни сол в местата, където отсядат. Когато пасат млада трева, имат нужда от по-малко вода, но грубата растителност предполага по-силна жажда.
Тези животни са от малкото, които не могат да се угояват, както това се прави с прасета, някои птици и други.
Развъждане на овцете
Овцете раждат малките си и ги кърмят като всички бозайници. Бременността на овцата трае около 5 месеца и ражда най-често по 1 малко, но има и доста случаи на близнене, когато се раждат две, а понякога и три агънца. Майката ги кърми, докато станат самостоятелни.
В условията на домашно отглеждане обаче този процес почти е загубил своята естественост. Овцете се заплождат изкуствено, а развъждането бива чистопородно и чрез кръстосване.
Чистопородното се прилага, когато породата е създадена и трябва просто да се поддържа и усъвършенства. Прави се линейно развъждане, за да се получи това бавно усъвършенстване на нужната порода в чисто състояние.
Кръстоски се правят поради нуждата да се създаде нова порода, която притежава качества и от двете породи, а дори понякога такива, които не притежава нито едното от двете животни, които са кръстосани.
Грижа за малки агънца
Предмет на особена грижа са малките агънца, които са най-уязвими в началото, веднага след раждането. Смъртността на новородените в първите 15 дни понякога надхвърля половината и стига до две трети, затова постоянното им наблюдение е задължително.
Ниските температури в кошарите, влагата и течението са това, което може да доведе до бърза и масова смърт на приплодите.
В първите дни коластрата, а след това майчиното овче мляко е това, което трябва да бъде единствена храна на новороденото. Кърменето трябва да бъде в интензивност 5-6 пъти на ден в първите 10 дни, а до навършване на 1 месец по 4-5 пъти на ден. Възможно е агънце да суче от друго овца при невъзможност да се храни от майка си.
В процеса на израстване те се нуждаят и от друга допълнителна храна. Могат да бъдат подхранени с концентрати, като млян овес, люцерна, семе от детелина.
Наблюдаването на агнетата е най-сигурният показател за тяхното състояние. Те се обединяват в групи по възраст и ако са игриви и се хранят редовно, това показва, че се развиват правилно. В малките групи агнената имат повече простор и възможности за напредък.
За овцете, които са близнили, се полагат допълнителни грижи, за да може развитието на агънцата да върви успоредно с това на останалите. Освен това майките, които често близнят, са по-ценни, защото спомагат за бързо увеличаване на популацията и затова са необходими на всяко стадо.
Болести по овцете
Подобно на други домашни животни като домашните кози и кравичките, овцете също страдат от заболявания. Например съществуват мастит при овцете. Има и чума по овцете, която е една от заразните болести при добитъка.
