Маститите при овцете и козите са няколко вида. Те са сред най-често срещаните заболявания при тези животни. Най-честите причини са трудности при осъществяване на хигиенен млекодобив, лоши зоохигиенни условия и ниското разположена млечна жлеза.
Заболяванията се делят спрямо клиничните си форми - остри, хронични и скрити мастити. Първите две групи спадат към т.нар. явни мастити.
Острият мастит от своя страна се дели на серозен, остър катарален, остър гнойно-катарален, остър генерализиран и гангрена на млечната жлеза. Серозният е най-лекият, при който процесът е локализиран в подкожната и интерстициалната (съединителната) тъкан. Засегнатата половина на млечната жлеза се уголемява, зачервява и темперира. Има уплътнена с твърда консистенция. Ако състоянието засегне и двете половини на вимето, животното става унило и има висока температура.
Серозният мастит се третира с интрамамарни препарати, които се поставят в млечната жлеза. Животното се дои на 2-3 часа, с масаж на млечната половина с камфор-салицилова мас, рефригеранс, луброзан и др. Млякото не се смесва с останалото, тъй като е инфектирано. При наличие на рани, те се третират с йодасепт или с течен гранулин.
Острият мастит е най-често срещаната форма на акутните мастити. Само часове са му нужни да премине в по-тежка форма. Признаците са по-ясно изразени в сравнение със серозния мастит. Когато е обхваната млечната цистерна и млечните пътища, първите струйки на млякото са променени. При възпаление на алвеолите обаче, цялото мляко става воднисто, пресечено и с множество млечни съсиреци.
Лечението на острия мастит включва издояване на 2-3 часа, с масаж на вимето отгоре надолу. За по-лесно издояване животното се инжектира с 1-3 мл окситоцин. За да достигне антибиотичната суспензия до възпалените алвеоли на жлезата, се впръскват интрамамарни препарати, след което се прави внимателен масаж на млечната папила и в основата на жлезата от долу нагоре.
Острият гнойно-катарален мастит е още по-тежка форма. Следствие на нея, в млечната цистерна, млечните канали, алвеолите се натрупват катарален секрет и гной. Млечна половина е увеличена, темперирана и болезнена, а млякото е по-малко, със солен или горчив вкус и много съсиреци, някои от които с червен оттенък. Животното няма апетит, отпаднало е и с повишена температура. Лечението е същото като при острия катарален мастит, в комбинация с парентерално приложение на антибиотици.
Друг вид е острият генерализиран мастит. Той представлява злокачествено протичащо възпаление на млечната жлеза, съпроводено със значителен и болезнен оток. Съществуват животозастрашаващи разстройства. Засяга двете половини на жлезата.
Млекоотделянето е намалено или напълно спира, а видът на млякото напомня суроватка с голямо количество фибрин. Често има кървав оттенък. Животното няма апетит, температурата се повишава и ако не се вземат бързи и адекватни терапевтични мерки, завършва с фатален край.
Лечението на острият генерализиран мастит включва прилагане локално на антибиотични шприцове, парентерална употреба на антибиотици в комбинация със сулфонамиди и общоукрепващи средства.
Най-тежък е гангренозният мастит. При него млечната жлеза се разпада, следствие на попадане на гнилостни микроорганизми в тъканите при нараняване, по галактогенен път - през млечния канал, по хематогенен (кръвен) път или като усложнение от други форми на мастит.
Състоянието е тежко. Още в началото жлезата е силно болезнена при доенето, отекла, твърда, със силно опъната кожа, отначало с червен цвят, а скоро след това - червено-виолетов до синкав цвят. По повърхността ѝ се появяват болезнени възвишения. Млякото е малко, отначало с жълтеникав, а после с червеникав цвят.
В него има множество съсиреци, които водят до запушване на цицковия канал. Още в началото на болестта животното показва характерни признаци, като отпадналост, липса на апетит, отказ за движение, изоставане от стадото. Лечението на състоянието може да е успешно, само ако се започне навреме. То трябва да е симптоматично и общоукрепващо.
