Английският мастиф е сред най-внушителните кучета. Какво трябва да знаем за тази интересна порода?
Стандарт за английски мастиф
Английският мастиф е голямо по размери куче. То може да се сравнява по размери с тибетски мастиф, немски дог, каракачанска овчарка. Мъжките могат да достигнат 79 см височина при раменете, а женските - 69 см. На тегло мъжките обикновено стигат до 72 кг, а женските до 68 кг.
Английският мастиф има голяма, тежка, почти квадратна глава с добре маркирано разстояние между очите. Горната част е плоска и ъгловата и дори клепачите имат мускули, което придава лека арка над всяко око.
Самата муцуна на английския мастиф е широка и също квадратна, къса по отношение на общите пропорции на главата, а силните челюсти имат добре развити бърни, което прави големите зъби забележими, дори когато кучето е в покой. Очите на английския мастиф обикновено са кафяви на цвят и са раздалечени едно от друго, с черна краска около всяко. Малките им V-образни уши са в съотношение с черепа и са с тъмен цвят. Козината на английския мастиф е къса, гъста и доста груба. Цветът варира в златисто, светлобежаво, кайсиено, сребристо или с ивици като на тигър.
Една от най-забележителните характеристики на английския мастиф е масивната мускулатура на шията, която е толкова изразена, че създава арка в горната част. Наличието на такива мускули продължава и по дългия широк гръб на кучето. Английският мастиф има и голям гръден кош, който е както широк, така и дълбок, и дълбоки флангове, без подчертана коремна гънка.
Английските мастифи живеят около 10-12 години.
Характер на английския мастиф
Мастифът е масивно, мускулесто куче. Нивата на доминанство при този вид варират, дори в рамките на едно и също котило, но често тази порода я наричат нежен гигант. Куче пазач по рождение, мастифът рядко лае, но е в природата му да защитава своята територия и семейство.
Ако се появи неканен гост и го спипат, кучето е по-вероятно да го приклещи в ъгъла или да легне отгоре му, отколкото да го нападне директно. Не е необходимо да обучавате своя английски мастиф да бъде пазач. Колкото и да е приятелски настроен, ако почувства опасност, сам ще се превърне в пазач, освен ако собствениците не са там, за да му наредят нещо друго.
Уверени и внимателни, тези кучета са много търпеливи и се държат чудесно с децата. Въпреки размерите си, кучетата от тази порода са интелигентни, спокойни, уравновесени и послушни. Приемат най-добре твърдо, но нежно, търпеливо обучение. Те обичат да угаждат, но се нуждаят от постоянни човешки напътствия. Трябва да се социализират добре, за да се държат сдържано, а не враждебно с непознати.
Собствениците трябва да бъдат твърди, спокойни, последователни, уверени в своя авторитет, за да стане ясно на мастифа, че доминанството е неприемливо. Ако един английски мастиф се социализира правилно той ще се държи добре и с други кучета.
Мастифът е склонен да се лигави, да диша шумно и да хърка. Малко е и труден за обучаване. Целта при обучението на тази порода куче е стопанинът да се установи като водач на глутницата. Съвсем естествено за кучето е да има йерархия в глутницата, а когато кучето живее с хора те се превръщат в неговата глутница и всички трябва да следват лидера. Тъй като кучето изразява недоволството си с ръмжене и евентуално с хапане, всички хора в "глутницата" му трябва да се класират над него в йерархията. Хората трябва да са тези, които взимат решенията, а не кучетата. Само така отношенията ви с вашето куче могат да бъдат успешни.
Хранене при английския мастиф
Препоръчителното дневно количество е 6 до 8 чаши висококачествена суха кучешка храна на ден, разделени на две или три хранения(препоръчително е да не се оставя постоянно храна в купичката). Колко яде едно възрастно куче зависи от неговия размер, възраст, метаболизъм и ниво на активност. Едно силно активно куче ще се нуждае от повече храна от куче, което почти не се движи. Качеството на кучешката храна за английския мастиф също има значение - колкото по-добра е храната, толкова по-малко от нея ще го засити.
Мастифите оставят изобилие от слюнка в купичките си с вода така че е хубаво купичките да се изплакват възможно най-често(поне веднъж на ден), за да са чисти.
Грижи за английския мастиф
Гладката, късокосместа козина на английския мастиф е лесна за поддържане. Кучето трябва да се реши с твърда четка, сред което козината му да се забърше с парцал или кърпа. Това е хубаво да се прави поне два пъти седмично, въпреки че козината не му пада толкова, защото то има масивни размери и количеството косми, които ще намирате, пак е доста.
Мастифите имат много здрави нокти, които е вероятно да им пречат при разходки. Подрязването на ноктите на всеки 3–4 седмици е добър навик, който ще гарантира, че те не стават прекалено дълги, но ще е необходима много силна професионална качествена ножица за нокти.
Мастифът има доста скромни изисквания за кучешки упражнения, като една или две разходки от 20 до 30 минути са му напълно достатъчни. Трябва да се внимава по време на много топло време, тъй като мастифите са склонни към прегряване, така че разходките трябва да бъдат извършвани рано сутрин или късно вечер.
Болести при английския мастиф
Като се има предвид доста краткият живот на английския мастиф е изненадващо колко малко кучешки здравословни проблеми среща тази порода.
Поведенчески аномалии: Макар че обикновено е много кротък, е възможно мастифът да развие проблеми с агресията, особено в ръцете на плахи или неопитни собственици на мъжки кучета, които могат да станат склонни да поемат доминираща роля във взаимодействие с непознати или други кучета.
Роговична дистрофия: Това е често срещан проблем при много породи, където прозрачната тъкан, която образува роговицата в предната част на окото, става дефектна. Ямите в роговицата са резултатът и въпреки че те често не причиняват голям проблем, в някои случаи могат да бъдат трудни за разрешаване.
Демодекоза: Мастифите са сред кучетата, които най-често са засегнати от повтарящи се зарази с акари на Demodex.Това са коменсални паразити, което означава, че живеят върху кожата на повечето животни, без да причиняват проблеми, но генетичния имунен дефицит в породата позволява на тези акари да се размножават, причинявайки силно дразнене на кожата. Въпреки че тази форма на краста е много трудна за лекуване, някои наскоро разработени лечения правят това далеч по-лесно и успешно.
Стомашна дилатация-волвулус: Известно също като подуване, това състояние включва подуване и усукване на стомаха, изисквайки спешна хирургична намеса, която често води до смърт. Даването на едно голямо хранене на ден, вместо разделянето на храната между две или три хранения, е предразполагащ фактор, както и упражненията непосредствено след хранене, тъй като тежкият корем има тенденция да се „люлее“.
Хипотиреоидизъм: Мастифите са склонни към дисфункция на щитовидната жлеза, както и много други породи. При обичайна възраст на настъпване от 3–5 години, хипотиреоидизмът е резултат от унищожаване на хормон-секретиращи клетки в щитовидната жлеза. Симптомите включват увеличаване на теглото, летаргия и промени в кожата и козината, като загуба на коса или пигментация.
Лимфосаркома: Това е рак на лимфната система, който се разпространява по цялото тяло по серия от взаимосвързани лимфни възли. Тези възли стават големи и твърди, като някои кучета могат да получат очевидни отоци около шията и горните крайници, а други просто да отслабнат или да пият прекомерно много течности. В този случай дори операция не би могла да премахне проблема, а лечението с лекарства има за цел да намали размера на тези отоци, за да подобри и удължи живота на кучето.
