Анатолийска Овчарка е умно едро куче, което е страхотен пазач и любвеобилен приятел на четири лапи. Анатолийска Овчарка е доказала през вековете невероятните си качества, поради което е търсена от любители на породисти кучета в цял свят.
История на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка е известна в Турция от векове. Смята се, че произлиза от древни едри кучета, живели в Месопотамия преди повече от шест хилядолетия. Анатолийска Овчарка е една от най-древните породи в Турция. Тази порода кучета е била перфектна за опазването на стадата от хищници, тъй като е умно и силно животно с бързи реакции. Освен че пазела стадото, Анатолийска Овчарка се проявявала и като перфектен пазач на дома и на семейството, с което живее, като го опазвала от нападанията на врагове и на едри хищници, сред които не само вълци, но дори и мечки.
В средата на миналия век Анатолийска Овчарка става популярна в много страни по света като куче за охрана заради перфектните си качества. Едва в края на миналия век е приет стандартът на породата и тя започва да участва в изложби и изложения. Според специалистите Анатолийска Овчарка всъщност е кръстоска между древните турски породи Акбаш и Кангал. Другото име, с което е известна Анатолийска Овчарка, е Карабаш, някои я наричат Анатолийски Карабаш.
Стандарт на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка доста напомня на Турско Овчарско куче, известно и като Кангал. Разликата между двете породи е най-вече в размерите. Мъжкарите от породата Анатолийска овчарка са тежки до 70 килограма и са високи до 82 сантиметра, а понякога дори и повече. Женските Анатолийски Овчарки тежат около 45 килограма и са високи до 75 сантиметра. Кангалът е по-едър от Анатолийска Овчарка, по-висок и тежи повече.
Главата и муцуната на Анатолийска Овчарка е едра, като в предната част муцуната е оцветена в черно. Ушите са клепнали и също са черни на цвят. Носът е черен, очите може да са кафяви или жълтеникави. Челюстите са мощни, с едри зъби. Козината на Анатолийска Овчарка не е много къса, но в никакъв случай не е и дълга. Тя е гъста и сравнително твърда на пипане. Цветът на козината обикновено е кремав или жълтеникав, в редки случаи червеникав. Срещат се и бели Анатолийски Овчарки, но това е много рядко. Опашката е дълга, отдолу е по-пухкава. Гръдният кош е много добре развит, коремът е прибран. Крайниците са дълги, едри и много мускулести.
Грижи за Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка не може да бъде отглеждана в апартамент, тъй като кучето от тази порода има нужда от голямо пространство където да изразходва запаса си от енергия. Анатолийска Овчарка не може да бъде гледана в клетка или на верига, защото това се отразява зле на психическото развитие на кучето. Дворът, в който живее Анатолийска Овчарка, трябва да е с висока ограда, за да не може кучето да я прескочи.
Анатолийска Овчарка понася по-добре студа, отколкото жегата, затова е добре през лятото да има дебела сянка, където да се крие от горещината. Козината на Анатолийска Овчарка трябва да се сресва два-три пъти седмично, тъй като кучетата от тази порода се скубят много. Редовно трябва да се проверяват ушите и очите на Анатолийска Овчарка. Дори да живее на двор, Анатолийска Овчарка с радост ще придружи стопанина си на дълги разходки. Тя обаче трябва да се разхожда само на повод, за да бъдат избегнати инциденти.
Обучение на Анатолийска Овчарка
Обучението на Анатолийска Овчарка е предизвикателство за хора, които са готови да отделят много внимание и да са търпеливи с малкото кученце от тази порода. Анатолийска Овчарка е много схватлива и бързо разбира какво се иска от нея, но тя е независимо животно и в някои случаи може да откаже да изпълнява команди, дори преди да го е правила.
През вековете Анатолийска Овчарка е изградила навик да се справя сама в критични ситуации, заради което взима самостоятелни решения, които може да не са в синхрон с желанията на собственика й. Много е важно Анатолийска Овчарка да бъде обучена правилно, защото ако това не се случи, кучето може да прояви агресия дори спрямо стопанина си, за да покаже, че може да доминира. При огромните размери на тази порода е недопустимо това да се случва, тъй като може да станат инциденти.
Хранене на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка може да се храни с гранулирана храна и консерви или с натурални продукти. И в двата случая храната трябва да е качествена, за да се чувства и да изглежда кучето перфектно. Не се препоръчва да давате на Анатолийска Овчарка пържени и мазни храни, пушени меса и риба, сурова риба и сурово месо, прясно мляко, тестени и захарни изделия, пикантни и прекалено солени храни, прекалено горещи и твърде студени храни, както и тръбни кокали.
Заболявания на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка не страда от генетично обусловени заболявания, но въпреки това може да има проблеми със здравето, сред които са тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната става, превъртане на клепача, както и заболявания, свързани с щитовидната жлеза. Анатолийска Овчарка може да прояви алергия към някои лекарства, което прави лечението й в някои случаи много трудно и дори невъзможно. Анатолийска Овчарка е склонна към напълняване, затова менюто й трябва да е балансирано, за да не се предизвикат допълнителни здравословни проблеми. С цел избягване на характерното за тази порода превъртане на стомаха, което може да завърши фатално, след обилно хранене не трябва да се разрешава на Анатолийска Овчарка да извършва бързи резки движения и да се натоварва прекалено много.
Любопитни факти за Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка има перфектен слух и зрение, които са се развили през вековете, за да може кучето от тази порода да усеща хищниците отдалече. Анатолийска Овчарка се разбира много добре с деца, понася и други домашни любимци, ако е израснала с тях. Кучетата от тази порода много обичат да тичат и да плуват.
Недостатъци на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка може да прояви агресия спрямо хора, които смята за заплаха за стопаните си или за тяхното имущество. Кучетата от тази порода много обичат да копаят и могат да го правят с часове, затова е задължително оградата в двора да е добре фиксирана, за да не може кучето да си направи дупка под нея и да излезе навън.
Анатолийска Овчарка лае много, за да пази територията си. Недостатък на тази порода е, че е в състояние да лае цяла нощ, ако усеща движение в близост до двора в който живее. При недостатъчно добра социализация Анатолийска овчарка може да стане напълно неконтролируема.
