Белгийската овчарка е порода, която се разделя на четири подвида, които в някои държави се смятат за отделни породи. Въпреки това обаче специалистите по кинология определят и четирите подвида като Белгийски овчарки, въпреки че те изглеждат различно.
История на Белгийска овчарка
Историята на Белгийската овчарка започва през Средновековието, когато в Европа са използвани кучета с този вид за пазене на стадата овце. Първото споменаване в писмен документ на куче, което прилича на съвременните Белгийски овчарки, е от 1650 година. Белгийските овчарки били известни с това, че можели не само да събират стадото и да го насочват в правилната посока, но също така защитавали и стадото, и овчаря от нападение на вълци или на недобронамерени хора. През 1891 година в Белгия бил учреден национален клуб на Белгийските овчарки. Година по-късно бил готов стандартът на четирите типа Белгийски овчарки. Оттогава Белгийските овчарки стават известни в цял свят с красотата, интелекта и работните си качества.
Стандарт на Белгийска овчарка
Четирите подвида на породата Белгийска овчарка имат определен стандарт, те се различават помежду си на практика по цвета на козината и по типа козина - дължина и структура на косъма. Но едно важи за всички подвидове на породата Белгийска овчарка - козината трябва да е гъста и да има добре оформен долен слой, за да защитава овчарките от капризите на времето.
Грюнендал е дългокосместа Белгийска овчарка. Тя е с гладък прав косъм, който е черен на цвят. Кучетата от тази порода са любими на хората, които се увличат по готиката и мистичното, тъй като преди много време се е смятало, че Грюнендал символизира връзката с окултното. Вторият подвид Белгийска овчарка е Тервюрен. Той прилича на Грюнендал, тъй като е с дълга козина, но тя не е черна на цвят, а червеникава, с леки черни нюанси. Белгийската овчарка Лакеноа е късокосместо куче с червеникава или кафеникава козина, като муцуната и опашката са черни. Лакеноа има брада и мустаци и се смята за най-рядката от четирите версии на Белгийската овчарка.
Малиноа също е късокосмест подвид на Белгийската овчарка. Тя е жълтеникаво кафеникава на цвят, като всеки косъм е с черен връх. Муцуната на Малиноа задължително е с черна маска.
И четирите подвида на Белгийската овчарка са доста едри - те достигат до 66 сантиметра височина и тежат до 32 килограма. Мускулатурата на Белгийската овчарка е много добре развита. Кучетата от тази порода са с издължена муцуна, с прави уши с триъгълна форма, черен нос, кафяви очи и опашка със средна дължина. Челюстите са силни и добре развити, гръдният кош е широк, а крайниците са мускулести.
Грижи за Белгийска овчарка
Белгийската овчарка е активно куче, което обича да се разхожда и да тича. То е готово да придружи стопанина си навсякъде. Белгийските овчарки имат нужда от игри и обичат да участват в забавления като ловене на фризби или топки във въздуха. Това не е куче, което може по цял ден да лежи на дивана. За Белгийската овчарка идеален вариант е да живее на двора, но може да живее и в апартамент, ако два пъти на ден се разхожда поне по един час и има възможност да потича на воля. В зависимост от типа козина Белгийската овчарка има нужда от различна поддръжка - Грюнендал и Тервюрен трябва да се разресват всеки ден, докато Лакеноа и Малиноа могат да бъдат разресвани един-два пъти седмично.
През лятото обаче се препоръчва да се разресва всеки ден козината и на четирите подвида на породата Белгийска овчарка, тъй като се сменя долният слой козина и при липса на разресване той се сплъстява. Препоръчва се да се подстригва козината между възглавничките на лапите на Белгийската овчарка, тъй като тя често се сплъстява, което води до тежки инфекции. Редовно трябва да се преглеждат ушите на Белгийската овчарка, защото понякога може да се инфектират.
Обучение на Белгийска овчарка
Белгийската овчарка се поддава много лесно на дресировка и обучение. Това куче има страхотен интелект и невероятна памет, то се научава за много кратко време на команди, които са сложни за повечето породи кучета. Точно затова Белгийската овчарка е едно от често използваните служебни кучета в полицията на много държави. Не трябва да се проявява агресия при обучението на Белгийската овчарка, но все пак трябва да сте настоятелни, когато я обучавате, за да покажете, че вие сте лидерът в отношенията.
Хранене на Белгийска овчарка
Белгийската овчарка трябва да се храни с висококачествена храна, тъй като това е куче, което има нужда от енергия, за да се чувства и да изглежда добре. Можете да изберете суха храна или консерви от висок клас за вашата Белгийска овчарка. Ако решите да я храните с натурални продукти, се препоръчва над 70 процента от менюто ѝ да включват телешко, заешко или пилешко месо. Свинското и овнешкото месо не са подходящи за Белгийската овчарка.
Можете да допълвате менюто ѝ с кисело мляко, извара, твърдо сварени яйца, различни зеленчуци и дори плодове. Не се препоръчва да давате на Белгийската овчарка прясно мляко, гореща или прекалено студена храна, тестени и захарни изделия, прекалено солена или пикантна храна, пушени меса и морска риба. Можете да давате на Белгийската овчарка термично обработени дреболийки от пиле или телешки дреболии. Можете да давате хрущяли и кокали на Белгийската овчарка, но в никакъв случай тръбни кокали.
Заболявания на Белгийска овчарка
Белгийската овчарка не страда от много болести, но все пак е склонна към някои заболявания. Сред тях са епилепсия, преплитане на червата, превъртане на стомаха, тазобедрена дисплазия, различни видове алергии и дерматити, болести на очите. Някои представители на подвида Лакеноа имат проблеми, които не им позволяват да станат родители. Затова понякога Лакеноа се кръстосва с Малиноа.
Любопитни факти за Белгийска овчарка
Кръстосването на представителите на различните подвидове Белгийски овчарки са допустили само в изключителни случаи и само с разрешението на националните клубове на породата. Въпреки че няма сериозни разлики между четирите подвида на породата Белгийска овчарка, се смята, че Малиноа е най-издържлива и с най-голям потенциал за участие в състезания.
Белгийската овчарка е верен охранител, който с недоверие се отнася към непознати, но изпитва невероятна нежност и обич към членовете на семейството, в което живее.
Въпреки че е много активна и емоционална, Белгийската овчарка може да се прояви като много сдържана, ако ситуацията го изисква. Тази способност на Белгийската овчарка, както и възможността ѝ да реагира правилно в различни ситуации я прави едно от предпочитаните кучета за придружител на незрящи хора в цял свят. Белгийските овчарки често се използват от планинските спасители при търсене на изгубени туристи.
Името си Грюнендал дължи на белгиец, който искал да увековечи името на кафенето си и нарекъл така чисто черните кученца на Белгийската си овчарка. Лакеноа произлиза от името на кралския белгийски замък Лакен. Малиноа носи името на малкото белгийско градче Малин. Тервюрен е кръстен на белгийския град със същото име.
Белгийските овчарки се отнасят добре към децата, но не обичат много да играят с тях. Обикновено Белгийската овчарка се привързва силно само към един член на семейството, но изисква всички да ѝ обръщат внимание.
Белгийската овчарка може да живее с други животни, но се изисква много търпение, тъй като кучетата от тази порода са склонни към преследване на котки и кучета от дребни породи. Най-добре е, ако Белгийската овчарка израсне заедно с другия любимец от малка.
Недостатъци на Белгийска овчарка
Кучетата от породата Белгийска овчарка могат да проявят агресия към непознати, за да защитят семейството на стопанина си. Ако не се социализират от ранна възраст, Белгийските овчарки могат да станат прекалено агресивни или пък прекалено страхливи. Липсата на достатъчно внимание от страна на стопанина може да се отрази негативно на поведението на Белгийската овчарка. Тя може да стане агресивна, да копае, да унищожава предмети от интериора и дори да се опита да избяга, само и само за да привлече вниманието на стопанина си.
Ако си търсите кученце от тази порода, разгледайте тези обяви за белгийска овчарка.
