Природата е създала кучето като животински вид, когото човекът е опитомил и съжителства успешно с него от древни времена. Впоследствие хората са селектирали редица породи, за да удовлетворят различни свои изисквания към качествата на най-добрия си приятел.
Селектираните породи са извънредно много, защото процесът се извършва навсякъде. В Европа съществуват много селектирани видове, които отговарят на условията на живот в отделните държави, където е правена селекцията. Скандинавските породи са особено интересни.
Сред тях се отличава породата Норвежки черен елкхунд, която е разновидност на по-голямата група Норвежки елкхунд, включваща и сивите елкхунди. Черната разновидност е по-малка от сивата и е създадена пред ХІХ век.
В Норвегия почти 80% от населението говори древен германски език, наречен букмол, който е един от двата официални езика в страната. От този език произлиза името на кучето. То означава буквално лосово куче, защото се използва при лов на лосове и други видове копитен дивеч.
Особености на породата Елкхунд
Някои породи кучета са свикнали със студеното време и се чувстват прекрасно когато навън температурата е под нула и завали сняг. Тези кучета са със северен произход и имат гъста козина, която ги пази в мразовитото време. Такова куче е Норвежкият елкхунд. Основната задача на тези животни в студения и суров климат на Норвегия е била да участват в лова на северни елени, лосове и мечки.
Възникването на породата е наложено от тази необходимост, но те продължават да се развъждат и днес, защото представителите на вида са много умни и издръжливи и намират своето място и в съвременния начин на живот. Те са добри пазачи и компаньони и обичат много деца.
Съществуват две разновидности на породата Норвежки черен елкхунд - сив и черен елкхунд. Сивият е със сива, гъста, груба, но мека козина. Черният цвят се среща само по муцуната за разлика от черния вид на породата.
Сивото куче е малко по-високо от черния си съименник. Мъжките стигат до 53 сантиметра, а женските до 51 сантиметра. Теглото на мъжките е до 27 килограма, а на женските до 25 кг, което означава, че те са и по-тежки от черните.
По отношение на характера и обучението породата елкхунд е единна. Те са в чудесни отношения с всички обитатели на дома, обичат децата и са приятелски настроени към останалите животни, с които съжителстват.
Сивият елкхунд по-лесно може да свикне с живота в апартамент, ако му се създадат условия за продължителни разходки. И двете разновидности трябва да се отглеждат в по-студен климат.
Все пак при тях има и доста различия, които могат да бъдат изяснение при сравняване между двата цвята.
Характеристика на Норвежкия черен елкхунд и разпространение
На външност тези кучета са типични шпицове. Тялото им е компактно, те имат тъмни очи и изправени уши, а опашката им е завита на гърба. Козината им е дълга и черна. Високи са между 44 и 47 сантиметра и тежат под 20 килограма.
Черната разновидност има много подвижни уши, муцуната му е леко издължена, с широки скули, силни челюсти и прибрани устни, но козината му не е толкова гъста като на сивия му братовчед. Кучето си отличава и със силни бедра и ханш и много здрави кости.
Главата му е лека, клиновидна, сравнително широка между ушите и стеснена към носа. Черепът е почти плосък, преходът от муцуната към носа е отчетлив, но не остър. Носът му е черен, а очите са тъмнокафяви.
Вратът му е средно дълъг. Гърдите са с добре извити ребра. Опашката му е по-скоро къса и дебела, нося я свита на гърба. Предните крайници са силни, задните са успоредни, с умерено изразени коленни стави. Лапите му са сравнително малки и овални.
Козината му се състои от дълъг, дебел и груб външен косъм и мек тъмен подкосъм. Цветът на козината е лъскаво черен, допускат се бели следи по гърдите и лапите.
Красивият шпиц с дълги крака, малко тяло и лъскава козина рядко се среща извън Скандинавия. Независимата му природа подсказва, че предците му са се различавали от тези на сивия му съименник.
Черният му цвят контрастира сред дърветата и снега по време на лов и помага на ловеца да вижда по-добре кучето си. В същото време е толкова древен, колкото и сивата разновидност, само е по-активен заради по-малките си размери. Черният елкхунд идва от района на границата между Норвегия и Швеция.
Ловни качества и обучение на породата Норвежкият черен елкхунд
Норвежкият черен елкхунд е многостранен ловец. Той е смел и силен, бдителен и енергичен. Подходящ е за лов при всякакви атмосферни условия, особено в тежки условия на дъжд и студ през есента и зимата. Те са отлични ловни кучета и обичат гората, ориентират се отлично в нея. Известни са със своето трудолюбие и старание.
Все пак отглеждането на породата има своите трудности. Кучето е много независимо. Обучението за него е игра, но то иска да я играе по своите собствени правила. Трябва търпение и привързаност, както и такт и мекота в обучението. Черният елкхунд е от кучетата, които лаят силно по всякакъв повод и това трябва да се има предвид, ако ще се отглежда в дома като домашен питомец. Понякога може да бъде агресивно към непознати.
Друга негова черта е, че обучение е, че лесно се тренират, но винаги искат награда, за да останат доволни и щастливи. Самият процес на обучение е продължителен, за да може елкхундът да пусне своята интелигентност в действие. Резултатите обаче са отлични.
Кучето се разбира много добре със семейството, в което живее, и с други животни. Може да се сприятели и с домашната котка, но тъй като има силни ловни инстинкти, трябва да се внимава с други дребни домашни любимци.
Това животно е и отличен пазач, както и овчарско куче.
Грижа и заболявания на Норвежки черен елкхунд
Грижите включват рязане на ноктите, зъбна хигиена на кучето, почистване на ушите и очите, които са слабо място за тази порода и разресване на козината. Изисква се често четкане. Редовното къпане не е необходимо, което важи за северните породи.
Заболяванията, характерни за породата, са наследствени като тазобедрената дисплазия при куче, прогресираща атрофия на ретината, катаракта и глаукома.
Черният елкхунд страда и от кисти на мастните жлези, синдром на Фанкони и хипотиреоидизъм. Бъбречната недостатъчност се среща също сравнително често при породата.
Средната продължителност на живота на това куче е 12 до 15 години.
Интересни факти за породата черен елкхунд
Това куче е подходящо като приятел за деца в училищна възраст, защото е много енергично и весело, ще разведрява деня на своя малък стопанин.
Когато кучето си играе е извънредно забавно, но в същото време на него може да се разчита във всеки момент като пазач, тъй като е готово да брани стопанина си до последен дъх.
Не влиза в контакт с непознати, поведението му е предпазливо към външни хора.
Тази порода има нужда от достъп до улицата, защото е много свободолюбиво куче.
Породата е регистрирана в Международната киноложка федерация доста късно, едва през шестдесетте години на миналия век.
По своята интелигентност това куче е на 36 място в света.
