Черният кос (Turdus merula) е пойна птица от семейство Дроздови, която се среща в почти цяла Европа, Северна Африка и Западна Азия. Той е един от най-популярните и разпознаваеми представители на българската орнитофауна, който може да се види както в градските паркове и градини, така и в горите и полетата. Черният кос е известен със своята красива и мелодична песен, която често се чува през ранна пролет или късна есен.
Как изглежда черният кос
Черният кос е средно голяма птица с дължина на тялото от 23 до 29 см и размах на крилата от 34 до 38 см. Тежи между 80 и 125 грама. Възрастният мъжки черен кос е с лъскаво черно оперение, ярко оранжеви клюн и околоочен кръг, чернокафяви крака и черна опашка. Възрастната женска е с по-тъмно кафяво оперение, по-бледо оранжеви клюн и околоочен кръг, кафяви крака и кафява опашка. Тя има и малко петна по гърдите и гушата. Младите птици са подобни на женските, но с по-бледи и по-големи петна по цялото тяло. Периодично черният кос сменя оперението си, като през лятото носи по-тъмно и по-лъскаво, а през зимата по-светло и по-матово.
Черният кос има характерна форма, която го прави лесно различим от другите дроздове. Той има дълга и заострена опашка, която често държи вертикално, когато е на земята. Главата му е сравнително голяма и заоблена, а клюнът му е дълъг и прав. Крилата на черния кос са къси и заоблени, а гърдите му са широки и изпъкнали. Черният кос има и специфична походка, при която прави кратки скокове и понякога разтваря крилата си.
Местообитание на черния кос
Черният кос е с палеарктическо разпространение, което означава, че се среща в Евразия и Северна Африка. Той обитава почти всички европейски страни, като достига до Исландия, Скандинавия, Балтийските държави и Русия на север, до Средиземноморието, Атлантическия океан и Черно море на юг, до Азорските острови, Мадейра, Канарските острови и Кабо Верде на запад и до Кавказ, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия и Китай на изток.
В Северна Африка черен кос се среща в Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Египет, а в Западна Азия – в Турция, Сирия, Ливан, Израел, Ирак, Саудитска Арабия, Оман и Йемен. Черният кос е интродуциран и в Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и някои острови в Индийския и Тихия океан.
Черният кос е постоянен вид в по-голямата част от ареала си, но популациите в северните и североизточните региони са мигриращи и се преместват на юг или на запад през зимата. Те обикновено пътуват на кратки разстояния, като не пресичат големи водни пространства. Някои от тях обаче могат да прелетят Средиземно море или Сахара и да зимуват в тропическа Африка. Миграцията на черния кос започва през септември и октомври и приключва през март и април. По време на миграцията той се събира в големи ята, които летят през нощта.
Поведение на черния кос
Черният кос е териториален вид, който защитава своята обител от други косове и птици. Той обикновено живее самостоятелно или в двойки, но през зимата може да се присъедини към смесени ята с други дроздове, врабчета, чучулиги. Черният кос е активен през деня, като излиза на лов рано сутрин и късно вечер. Той се храни предимно на земята, като рови в почвата или в опадалите листа с клюна си. Той също така може да лови насекоми във въздуха или да хапва плодове и ядки от дърветата. Черният кос е известен с това, че разбива охлюви и раковини върху камъни или други твърди предмети, за да достигне до месестата част. Той също така обича да се къпе в малки водни басейни или да се пръска с вода от листата.
Песен и гласове на черните косове
Черният кос е един от най-добрите певци сред птиците, като може да изпълнява разнообразни и сложни мелодии. Той пее през цялата година, но особено интензивно през пролетта, когато търси партньорка и отбелязва територията си. Песента на черния кос е дълга и богата на тонове и може да включва имитации на други птици или звуци от околната среда. Той пее предимно призори и по здрач, като каца на видно място като връх на дърво, камък или покрив. Песента на черния кос е индивидуална и различна за всяка птица и се променя и обогатява с времето. Женските черни косове също пеят, но по-рядко и по-тихо от мъжките.
Освен песента, черният кос издава и други звуци, които служат за общуване с други птици или за предупреждение за опасност. Най-често срещаният звук е кратък и рязък “так-так-так”, който използва, когато е раздразнен или разстроен. Друг чест е дълъг и пронизителен “крий-крий-крий”, който птицата издава, когато изпитва страх или тревога. Трети тип е нисък и хрипкав “чър-чър-чър”, който косът използва, когато е спокоен или доволен.
Размножаване и гнездене на черния кос
Черният кос е моногамен вид, което означава, че образува дълготрайни двойки, които остават заедно през цялата година. Сезонът на размножаването започва през март и продължава до юли, като в зависимост от климата и наличието на храна, черният кос може да направи две или три гнезда за година. Гнездото на черния кос е построено от женската, която използва трева, мъх, листа, кора и други растителни материали. Тя го строи на скрито място като в дупка на дърво, в храст, в плет или в подходяща ниша.
Гнездото е чашковидно и има вътрешна облицовка от кал, която го прави твърдо и гладко. В гнездото женската снася от три до шест яйца, които са светлосини с кафяви или сиви петна. Тя ги излюпва сама за около 14 дни, като мъжкият я храни и я защитава. Малките птици са голи и слепи при раждането, но растат бързо и са готови да напуснат гнездото след около 14 дни. Те остават в близост до родителите си, които ги хранят и учат, за още няколко седмици. Черният кос достига полова зрялост на една година.
Роля и значение на черния кос в природата
Черният кос е важен член на екосистемата, който има положително влияние върху околната среда. Той помага за контролирането на насекомите, градинските охлювчета и другите вредители, които могат да нанасят щети на растенията и почвата. Той също така разпръсква семената на плодовете и ядките, които яде, и по този начин спомага за разпространението на растителните видове. Черният кос показва здравето и качеството на средата, като неговото наличие или отсъствие може да показва степента на замърсяване, загуба на хабитат, климатични промени. Черният кос е национална птица на Швеция и един от гербовете на Англия. Той е и обект на научни изследвания, разкриващи неговата биология, поведение, еволюция и адаптация.
Застрашен ли е черният кос
Черният кос е сред най-често срещаните и разпространени птици в света и има голяма и стабилна популация. Според Международния съюз за опазване на природата черният кос е в категория “Незастрашен” и няма сериозни заплахи за неговото оцеляване. Някои от факторите, които допринасят за това, са разнообразна диета, широк ареал и висока размножителна способност.
Въпреки това черният кос се сблъсква с някои проблеми, които могат да имат отрицателно въздействие върху популацията. Някои от тях са загуба и деградация на хабитата, замърсяване на водата и почвата, бракониерство и незаконен улов, конкуренция и хибридизация с други дроздове, болести и паразити, климатични промени и естествени врагове. За да се запази черният кос, трябва да се поддържат подходящи хабитати, да се намали замърсяването, да се извършват мониторинг и изследвания.
Факти за черния кос
- Черният кос е интелигентна птица, която може да използва инструменти, да се учи от опита си и да имитира звуци. Той може да се адаптира към нови ситуации и да се справя с промените в средата.
- Черният кос е един от най-добрите певци сред птиците, изпълняващ разнообразни и сложни мелодии. Той пее през цялата година, но особено интензивно през пролетта. Песента му е индивидуална и различна за всяка птица, като тя се променя и обогатява с времето.
- Черният кос е сред най-гъвкавите и адаптивни видове птици, защото може да живее на различни места – от гори и полета до градски паркове и градини. Той може да се приспособи към различни климатични условия и да се справи с различни заплахи.
- Черният кос е свързан с много легенди, митове и произведения на изкуството. Той е национална птица на Швеция, един от гербовете на Англия и главен герой в много произведения на литературата, музиката, живописта и киното. Някои от най-известните примери са “Черният кос” на Йоан Васов, “Черният кос” на Бийтълс, “Черният кос” на Клод Моне и “Черният кос” на Алфред Хичкок.
