Животните в своята изобретателност постигат наистина чудеса, за да оцеляват. Те трябва да опазват не само себе си, но и потомството си и природата им идва на помощ в тези усилия. Пример за това е птичката черен водорез, която живее в близост до водата, както е видно от нейното название.
Тъй като пиленцата на птицата се излюпват на брега и са силно застрашени от хищници, природата им е помогнала, като е обсипала яйцата им с петънца, с което те напълно се сливат с околния пясък и камъчета и остават незабележими.
Черният водорез е интересна птица и с други свои особености и макар да не се намира по нашите географски ширини, е любопитна за всички любители на орнитологията.
Класификация на черен водорез
Черният вородез е птица, известна с научното си название Rynchops niger и е представител на семейство Rynchidae.
Родът включва 3 вида, открити в Южна Азия, Африка и Америка.
Това е единственият известен вид птица с по-къса горна част на човката. Тази особеност я нарежда сред птиците със странна визия на клюна. Забележителната адаптация им позволява да ловят риба по уникален начин, летейки ниско и бързо над потоците.
Черният водорез, който се нарича още скимер, се причислява понякога в семейството на чайките Laridae, но те се разделят по други принципи, затова ги смятат за сестрински вид на рибарите.
Друга допълнителна адаптация е, че само и единствено при черния водорез се наблюдава голяма зеница с вертикална цепка.
Описани са за първи път от Карл Линей в труда му Система натура, където названието идва от гръцки и буквално значи клюн лице. Названието за пол в гръцки и латински е женски и първоначално родът се е третирал като такъв, но сега е съществително от мъжки род.
Как изглежда черният водорез?
Черният водорез има отличителни физически характеристики по отношение на цвета и формата. Горната част та тялото му е черна, а долната и челото са бели. Черният водорез има къса опашка с бели петна по нея. Имат ярка червено-оранжева човка с черен връх.
Долната им челюст е по-дълга с 2-3 сантиметра от горната. Краката им също са ярко червено-оранжеви. Малките водорези са с кафяви петна, а половият диморфизъм на тази възраст не съществува. При излюпването долната и горната част на човката са еднакви на дължина, впоследствие долната се издължава, за да може птицата да лови по-успешно рибки.
При възрастните птици се наблюдава сексуален диморфизъм, тъй като мъжките са по-големи от женските. Теглото им е съответно 365 и 265 грама. Средно възрастните индивиди са дълги 46 сантиметра и имат размах на крилата 112 сантиметра.
Уникално структурираните им очи с голяма зеница с вертикална цепка позволяват човката да влиза в бинокулярното им зрение и така те могат да я позиционират внимателно, за да улавят плячката си. Очите им се виждат трудно, защото са заобиколени с пера.
Обикновено в дивата природа тази птица достига до възраст между 5 и 15 години, но максимумът е 20 години.
Местообитания на черния водорез
Черният водорез се среща в неотропичните райони. В Северна Америка може да бъде открит по бреговете на Атлантическия и Тихия океан на САЩ. Наблюдават ги чак на север от Ню Йорк и на юг по крайбрежието на Мексиканския залив. Срещат се по западния бряг на Северна Америка от Калифорния до Мексико. В Южна Америка се срещат практически по целия континент.
В Карибския басейн също са често наблюдавана птица чак до Вирджинските острови и Гренада
Черният водорез е мигрираща птица. Тези, които живеят в Северна Америка зимуват в южните чести на САЩ, в Южна Америка или Карибите. Южноамериканските зимуват по на север, но само до Коста Рика. Обикновено северните популации мигрират на юг през ноември.
Птицата може да бъде видяна в заливи, устия, лагуни, кални плажове, брегови ивици или крайбрежни блата. Черният водорез гнезди най-вече върху пясъка и си избира място до рибарките.
Поведение на черния водорез
Черният водорез е социално животно. Те образуват колонии, които се състоят както от млади, така и от стари екземпляри. В колониите мъжките и женските живеят по двойки. Размерът на околията от няколко двойки до няколко стотин птици. Няма социална йерархия, но черният водорез е териториален и защитава местата си за гнездене. Разстоянието между гнездата обикновено е 95 сантиметра, но когато има място може да ги делят и 400 сантиметра.
Те общуват чрез звуци, прилични на лай и позициониране на тялото за защита на територията. Лаят им е с ниска честота и се описва като лаенето на куче, като мъжките са с по-нисък лай от женските. Мъжкият и женската комуникират и като подритват пясък, за да остържат определено място. Така съседите им разбират къде ще бъде територията на гнездото им. Те са успешни нощни ловци, но са активни и денем, привечер и в зори.
Почистват се редовно, като се къпят в сладководни басейни. Когато спят, забиват главите си в перата на гърба си. Хранят се до 8 километра от територията си.
Животът в колония им дава възможност да следят за хищници във всички посоки и те се предупреждават чрез сигнали, които се разпространяват от съседните индивиди, докато стигнат до цялата колония.
Размножаване на черния водорез
Черният водорез започва процес на ухажване след като пристигне в развъдна колония.Те образуват плътни стада от двойки в рамките на около седмица. Въпреки че индивидите могат да променят местоположението си в групата повече от веднъж, мъжките и женските обикновено се събират в двойка в рамките на няколко дни и установяват своята територия.
Черните водорези са моногамни птици и мъжките агресивно пазят партньорките си. Чифтосването има интересен ритуал. Мъжкият поднася риба на женската, тя я държи в човката си, докато трае чифтосването, а после я изяжда. При повечето видове храненето на женската се извършва преди чифтосването. Ако мъжкия не може да предостави риба на женската, може да замени храната с пръчка или листо.
Размножаването се извършва през топлите месеци на лятото, обикновено от края на април до началото на септември. Женската снася обикновено между 4 и 5 яйца. Това става в период от 8 дни, но е възможно да се извърши и за ден. Инкубацията трае от 21 до 26 дни. И двата пола участват в мътенето. Грижата за малките продължава 28-31 дни след излюпването. Мъжките хранят малките по-често отколкото женските, но този процес ангажира и двамата родители.
Половата зрялост при женската настъпва на възраст от 3 години, а при мъжките това става на 4 години. Най-младата открита женска, която се размножава, е била на 11 месеца.
Хранене на черния водорез
Тези птици за риболовци, диетата им се състои предимно от дребни рибки с дължина от 4 до 12 сантиметра. Рибите, по-малки от 2 сантиметра са храна за малките. Ядат също членестоноги, ракообразни и други морски безгръбначни.
Храненето на черните водорези е уникално. Те летят ниско над водата и потапят острата си дълга долна челюст в нея. След като плячката влезе в контакт с долната челюст, горната се затваря и рибата остава вътре. Те загребват всяка риба, която не успее да се измъкне от човката.
Черният водорез също е храна на много видове хищници. Бозайници и хищни птици ги нападат, а яйцата им са плячка дори за някои видове мравки.
Защитен статус на черен водорез
Птиците са защитен вид от закона за миграционните полети в САЩ. Податливи са на замърсявания на околната среда. Бракониерството не представлява заплаха, защото не са обект на интерес, но дейността на човека намалява популацията им.
