Лаят е нормален за всяко куче. В крайна сметка, това е начинът на четириногите да общуват с нас и да изразят настроенията си. Той е като човешката реч. Но има ситуации, в които той е прекален. Кучето лае по цял ден безпричинно, лае навън, лае по други хора и животни. Ако чувствате, че ситуацията излиза извън контрол, може би трябва да предприемете мерки.
А тези мерки са конкретни техники, чрез които да възпитаме кучето. Обикновено всичко зависи от характера на животното. Разбираме, че лаят на малките кученца е вълнуващ. Някои стопани се чувстват така, сякаш кутрето им пораства едва тогава, когато започне да издава този звук. Истината е, че ако смятате, че той е прекален, трябва да се заемете с възпитанието възможно най-рано. Защото колкото по-малко е кутрето, толкова по-лесно подлежи на дресировка.
Когато кучето започне да лае в ситуация, в която е неподходящо това да се случва, или пък лаят му е безпричинен, трябва да покажете, че това не ви харесва, не е редно и не се толерира. Не крещете на животното в никакъв случай – за него това звучи така, сякаш лаете заедно с него.
Тези тренировъчни сесии трябва да бъдат възможно най-позитивни. Кучетата обикновено разбират какво искат стопаните им от тях, кога са доволни и кога – не. Затова когато животното направи това, което вие очаквате от него – редно е да го наградите с малко лакомство, да го погалите или да му кажете няколко думи с благ и мек тон.
Трябва да бъдете постоянни – в дресировката трябва да се включите не само вие, а цялото семейство. В противен случай кучето ще се обърка – защо при един от стопаните поведението се толерира, а при друг – не?
Ако кучето ви лае, гледайки през прозореца, използвайте трик – дръпнете завесите и приберете кучето в стая без прозорци. Ако кучето лае по минувач или по животни, докато сте на разходка, то прекратете разходката и приберете животното. Тези действия са знаци за него, че върши нещо нередно.
Друг метод – игнорирайте лая, докато кучето не спре. Игнорирайте и самото животно. Така то ще разбере, че ако иска да му се порадвате или да го погалите, не това е начинът да получи ласката си от вас. В момента, в който кучето спре да лае, веднага се обърнете към него и го наградете по някакъв начин.
Важно е да го стимулирате, за да разбере, че именно това е поведението, което ви прави щастливи. Важно е да го научите и на командата „Тихо! “. Това не бива да става чрез викане, както вече казахме, а чрез мек, но настоятелен тон. Важно е това да се случва в спокойна среда.
