Бретон Шпаньолът е перфектен ловец и ако ловът е вашето хоби, това е кучето, което е подходящо за тази цел. Но освен като ловец, Бретон Шпаньол се проявява прекрасно и в ролята си на домашен любимец, защото е добродушен и дарява стопанина си с цялата си любов.
История на Бретон Шпаньол
Френските кинолози нямат едно мнение за произхода на породата Бретон Шпаньол. Според някои от тях името на породата доказва, че тя произлиза от испанските птичари. Други специалисти по кинология са на мнение, че името на породата произлиза от френски глагол, който означава протягане, а това е характерно за положението на тялото на кучето по време на лов. Бретон Шпаньол, наричан още Епаньол Бретон, е известна във Франция още от Средновековието.
На гоблени и картини от XVII век са изобразени кучета от тази порода. До 1850 година никъде в специализираната литература не е споменато името на породата Бретон Шпаньол. В средата на XIX век то е спомената от англичанин, който посещавал редовно Франция. За пръв кучета от породата Бретон Шпаньол се появили на изложение през 1896 година. През 1907 година във Франция е създаден клубът на собствениците на Бретон Шпаньол и малко по-късно е утвърден стандартът на породата. Кучето е наречено Бретон Шпаньол на името на френската област Бретан, където тези животни са били много разпространени.
Стандарт на Бретон Шпаньол
Мъжкарите от породата Бретон Шпаньол достигат до 51 сантиметра височина и тежат до 15 килограма, а женските са високи до 47 сантиметра и са тежки до 10-12 килограма. Муцуната на Бретон Шпаньол е издължена и съвсем леко изострена. Носът е в синхрон с оцветяването на кучето и може да е черен, жълтеникав или червеникав. Ушите са клепнали, покрити с дълга вълниста козина.
Опашката на Бретон Шпаньол трябва да е дълга около 10 сантиметра. Позволява се купиране, но за най-добри екземпляри се смятат тези, които са родени с по-къса опашка, която не е необходимо да се реже. Козината на Бретон Шпаньол е мека и леко вълниста. Според стандарта тя може да е рижава с бяло, кафеникава с чяло и черна с бяло. Крайниците на Бретон Шпаньол са издължени и фини, и въпреки това много мускулести. Гръдният кош на кучето е развит добре, коремът е прибран, а главата винаги е вдигната гордо. Очите могат да са както тъмни, така и златисти на цвят.
Грижи за Бретон Шпаньол
Бретон Шпаньол е много активно куче и има нужда от възможност да тича и да изразходва енергията си, за да се чувства добре. Перфектно е, ако то може да участва в истински лов, но ако това е неосъществимо, кучето има нужда да играе на игри, които да имитират лова. Ако се отглежда в апартамент, Бретон Шпаньолът редовно трябва да бъде извеждан на дълги разходки. Козината на Бретон Шпаньол има нужда от редовно разресване, за да не се сплъстява. Бретон Шпаньол е добре да бъде къпан пет-шест пъти в годината, но с подходящ кучешки шампоан, който да не увреди защитния слой на козината на кучето.
Обучение на Бретон Шпаньол
Бретон Шпаньол е много умно куче, но ще се опитва по деликатен начин да доминира над стопанина си още като малко. Затова е добре обучението му да започне на около два месеца. Бретон Шпаньол ще научи команди, стига да се подхожда категорично, но без физическо насилие.
Хранене на Бретон Шпаньол
Бретон Шпаньол може да се храни както с качествени натурални продукти, така и с гранулирани храни и консерви, които му осигуряват достатъчно протеини, за да поддържа мускулатурата си в перфектно състояние. Ако решите да давате на Бретон Шпаньол натурални продукти, осигурете на любимеца си достатъчно витамини и минерали, с които да попълва запасите на организма си от важни вещества. Не се дава прясно мляко, овнешко и свинско месо, сурова риба и прекалено мазна храна на кучетата от тази порода.
Не е препоръчително да се храни Бретон Шпаньол с пикантни, сладки, тестени и пържени храни. Добре е да се допълва менюто на този пъргав ловец с различни видове зеленчуци и плодове, кисело мляко, извара, сварен ориз, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца. От месото се препоръчват пилешкото, пуешкото, дивечът, агнешкото и телешкото, както и техните субпродукти, но не и преди да са били сварени или изпечени.
Заболявания на Бретон Шпаньол
Бретон Шпаньол може да страда от тазобедрена дисплазия, проблеми с очите и ушите, както и от различни проблеми, свързани с козината. Бретон Шпаньол може да страда от превъртане на стомаха, затова трябва да се внимава и да не се разрешава на кучето да скача и да тича на големи разстояния два часа след обилно хранене.
Любопитни факти за Бретон Шпаньол
Френският клуб на собствениците на Бретон Шпаньол характеризира кучетата от тази порода по следния начин: максимум качества в минимум обем. Когато е на лов, Бретон Шпаньолът се държи като сетер, но за разлика от него може да се катери по непристъпни за сетера скали и да прекосява бързо пресечена местност. Бретон Шпаньолът не се страхува от височини и с лекота се катери по скалите като дива коза. Ако ловът е във висока трева, по време на проследяването на дивеча Бретон Шпаньолът не спира да тича и от време на време скача над тревата, за да не изпуска дивеча от поглед.
Бретон Шпаньолът често получава травми по време на лова, предимно от това, че се удря в камъни или закача трънливи клони, но това не влияе върху лова и кучето продължава да преследва дивеча. Бретон Шпаньолът е изключително издръжлив и може да тича на големи разстояния, без да се изморява. Добре развитата му мускулатура позволява животното да тича бързо. Бретон Шпаньолът е незаменим за ловците. Той успява да намери отстреляния дивеч или сам го намира.
Бретон Шпаньолът е много чистоплътен и дори когато се връща от лов, не излъчва характерната за повечето кучета миризма. Той почиства козината си сам и след като оправи външния си вид, може да се настани на чисто място. Бретон Шпаньол с лекота става приятел не само с други кучета, но също така и с котки, ако живее с тях. Но навън може и да подгони някоя котка.
Недостатъци на Бретон Шпаньол
Сред недостатъците на Бретон Шпаньол е фактът, че ако кучето не изразходва енергията си, може да прояви деструктивно поведение. Бретон Шпаньол трябва да бъде извеждан на повод, а когато се пуска да потича на свобода, да се внимава да не се загуби в преследване на някоя дребна животинка.