Териерът е обозначение за група от кучешки породи, предназначени за лов на животни, които живеят под земята. Името им идва от латинското название на Земята - Terra. Използват ги и в борбата с гризачите. Днес съществуват около 30 породи териери, които се използват като служебни, ловни (фокстериер) или декоративни кучета (йоркширски териери).
Тези кучета са формирани в продължение на столетия, най-вече за нуждите на подземния лов. Буйният темперамент, силната подвижност и изявената нападателност към дивеча са характерните им черти. Условно днес могат да се разделят и на ловни и други териери, макар че първоначалното предназначение е оказало влияние върху характера на цялата група териери.
Общите черти на териерите са височина, която варира от 36 до 43 сантиметра, тегло, движещо се в много широки граници - от 30 до 66 килограма. Всички имат едра глава, с форма на овал, покрита с козина, мустаци, вежди и брада. Очите им са големи и овални, тъмни на цвят. Козината не ги затваря, но защитава изцяло животното.
Ушите са триъгълни, стоят наклонени надолу. Цветовото разнообразие на козината е голямо, не е позволен по стандарт само шоколадовият цвят. Имат здрави и стабилни крака, благодарение на широките и плоски лапи, покрити с козина. Опашката си носят над гърба.
Тялото им е добре балансирано, предните крака са прави, а гръдният кош е доста широк. Носът е черен, а опашката на кучето е къдрава.
Сред това огромно разнообразие се отличава Еърдейл териерът. Той е толкова открояващ се, че е наречен крал на териерите. С какво този вид куче заслужава тази оценка?
История на Еърдейл териер
Кралят на териерите е най-едрият вид на породата териер, с което заслужава името си. Възрастният мъжки от земята до холката е достига до 61 сантиметра, а женската до 59 сантиметра. Теглото на мъжките е до 28 килограма, а на женските до 23 килограма.
Тялото им е здраво и мускулесто, покрито е с твърда четина, която сивее или чернее на места около гърба, като образува визуално формата на седло, което се спуска и към корема, а иначе останалата част е жълтокафява. Под твърдата външна козина на кучето се намира мека вътрешна. Характерното изражение на кучето идва от брадата, която трябва да се държи добре сресана. Това важи за всички породи кучета с брада.
Произходът на Еърдейлите идва от вече изчезнала порода - Черен тан териер. Сегашното куче е създадено най-напред във Великобритания, през ХІХ век, в речните долини на Еър, Уорф и Колдър на графство Йоркшир. Създатели са местни ловци, които са търсели куче за лов на видра или друг вид гризачи, като са търсели животното да съчетава и качества на пазач.
Пригаждали са за работа едри форми на териера и видрово гонче и чрез осъществена кръстоска е създадено куче, което е достатъчно голямо, за да се справи не само с видрата, но и с язовеца. Последвалите кръстоски с ирландския и уелския териер довели до създаването на кучето с размер, който бил желан за съответната задача.
През ХІХ век породата е използвана за редица дейности като военна работа, убиване на вредители и лов. Еърдейл териерът е регистриран през 1888 година.
Характер и поведение на еърдейл териер
Еърдейл териерът е куче, надарено с голяма смелост и увереност. Когато се отглежда като домашен любимец, той е покровителствен и лоялен, интелигентен и обича да се забавлява. Този домашен питомец изисква много внимание и любов от стопаните си. При игра обаче може да стане малко груб, затова не е добър избор за дом, където децата са съвсем малки.
Това куче има отлични ловни инстинкти. Винаги се подчертава характерната му териерска стойка, голямата енергия и уравновесена нервна система. Много е активен при преследване на дивеч по следа, най-вече при глигани. Упорит е, има желание на борба и неизчерпаема енергия.
Вродената смелост и агресивност на породата правят кучето надеждна охрана на обекти, тъй като е подозрително и агресивно настроено към непознати. Използва се като граничарско и полицейско куче следотърсач, а също и за домашна охрана.
Еърдейл териерът трябва да бъде социализиран от ранна възраст с други домашни любимци, защото принципно е ловджийско куче. Може да бъде агресивно към други кучета, понякога е упорито, твърдоглаво и много самостоятелно по характер.
Разновидности на Еърдейл териерът
Еърдейл териерът има две разновидности. Едната е английски Еърдейл териер, който е огромно куче с височина до 60 сантиметра и тегло до 25 килограма.
Другата разновидност е Уелсланд Териер, който е до 35 сантиметра висок и тежи около 9 килограма.
Двете кучета иначе са с абсолютно еднаква визия, окраска, структура на тялото, с еднакъв косъм и даже еднакво поведение. Единствената им разлика е в габарита.
Обучение на Еърдейл териер
Това животно е много подвижно и енергично, затова е важно да бъде заето и да му се отделя време за упражнения и обучение. Оставено за скучае, може да стане деструктивно в опитите си да изразходва енергията си.
Породата е подходяща за хора, които са експерти във възпитанието и обучението и намирането на начини да бъде подчинен този силен темперамент. Провалът в намерението на стопанина да бъде строг, твърд и в същото време мил с кучето, може да го превърне от притежател на куче в притежаван от кучето.
Грижи за Еърдейл териер
Основната грижа за козината на кучето и оттам за чистотата на тялото. Добрата новина е, че линеенето на козината е много слабо изразено при породата и не падат много косми, стига кучето да е добре сресвано. Това са кучета с брада. Брадата е особено важна, тя задължително се вчесва добре ежедневно. Долната част на козината трябва да изглежда спретната. За представянето на изложби свалянето на мъртвата козина трябва да се прави регулярно на всеки няколко месеца. За домашните животни може да се предприеме подстригване. Няколко пъти седмично е добре да се минава с остра четка. Къпането на кучето се прави само когато е наложително.
Заболявания при Еърдейл териер
Като цяло Еъдрейл териерът не боледува често. Предразположени са към дисплазия на коленната става и към кучешки кожни проблеми. Доброто здраве и високата поносимост към болка са характерни особености на здравословното му състояние. Средната продължителност на живота на тези кучета е около 10-12 години.
Желателно е Еърдейл териер да се отглеждат в къщи с просторен двор или ферма, защото имат нужда от прекарване на повече време на открито.
Хранене на Еърдейл териер
Храненето на възрастното куче и два пъти на ден в зависимост от насоките за подходяща на протеини, витамини и микроелементи храна. Тъй като стомахът им се подува често, разреждането на храненето на Еърдейл териер по-често с по-малки количества е начинът да се коригира този проблем.
Муцуната им е доста тясна и затова купичката за храна на кучето не трябва да е прекалено широка. По този начин не само кучето ще се чувства по-удобно, но това ще стимулира дъвкателния му рефлекс и ще подобри храносмилането му.
Няколко факта за Еърдейл териер
Възможностите на Еърдейл териера като пазач по стандарт се определят като средни.
Кучето не страда от алергии, което го прави устойчив вид.
Линеенето на козината на породата е два пъти в годината.
