Италиански Грейхаунд, известен още като Италианска Мини Хрътка или Пиколо Левриеро, е изключително красиво и изящно куче. Италианският Грейхаунд е известен още и с наименованието Левретка. Италианският Грейхаунд е истински аристократ, който се държи леко надменно с хора, които не познава.
История на Италиански Грейхаунд
Смята се, че Италианският Грейхаунд произлиза от кучета, които са приличали на съвременните представители на породата и са се срещали в Древен Египет. Те били любимци на египетските фараони. Пет века след новата ера породата става популярна в Италия. Древните римляни много харесвали кучетата, които изглеждали много изискано.
В Древен Рим кучетата от породата Италиански Грейхаунд били глезени от стопаните си, като те ги парфюмирали, къпели ги и им купували специални копринени възглавници, на които любимците им да спят. Върху древноримски мозайки са изобразени кучета от тази порода. По време на Ренесанса богатите италианци издигат породата Италиански Грейхаунд в култ и красивите кучета се смятат за задължителна придобивка в дома на всеки богаташ. Често Левретките може да се видят на платната на велики художници. Италианският Грейхаунд става любимо куче на много кралски семейства.
Британската кралица Виктория и руската императрица Екатерина Втора винаги са били заобиколени от кучета от породата Италиански Грейхаунд. Пруският крал Фридрих Велики ходел навсякъде със своя Италиански Грейхаунд. Според една легенда кучето на краля го спасило, като по време на укриването му от враговете не издало нито един звук.
За да му се отблагодари, кралят го погребал след смъртта му в близост до двореца си - където били погребвани кралските семейства. В началото на ХХ век започва създаването на селекционираната порода. Италианският Грейхаунд е бил кръстосван с Уипети, за да се закрепи генът на дребния ръст. Днес Италианският Грейхаунд е една от любимите породи на хората, които обичат аристократичните кучета.
Стандарт на Италиански Грейхаунд
Италианският Грейхаунд е с височина от 32 до 38 сантиметра и тегло максимум 5 килограма, независимо от пола. Тялото на Италианския Грейхаунд е фино и изящно, крайниците са дълги и тънки. Дължината на тялото на Италианския Грейхаунд е равна на височината на кучето. Главата е леко издължена, муцуната е заострена. Носът е черен на цвят.
Очите са кръгли и големи, тъмни на цвят и около тях има черен кант. Шията на Италианския Грейхаунд е дълга и леко извита. Гръдният кош е добре развит, коремът е прибран. Опашката е дълга и е широка в основата си, а към края става по-тънка. Лапите са с овална форма и са малки. Козината на Италианския Грейхаунд е къса и на пипане е като копринена. Козината е черна, сива или бежова. Белият цвят е недопустим, възможно е Италианският Грейхаунд да има малко бяло само по гърдите и по лапите.
Грижи за Италиански Грейхаунд
Италианският Грейхаунд е куче, което изисква доста грижи. За козината му не е необходимо да се грижите особено, тя трябва само през няколко дни да се минава с влажна кърпа, за да се отстранят излишните мъртви косъмчета. Но тъй като крехкото куче обича много да прескача препятствия, а от това може сериозно да пострада, трябва да ограничите възможностите да се случи така, че любимецът ви да счупи лапата или някоя важна кост на тялото си.
За целта още докато кученцето е малко, е добре да ограничите периметъра му на движение така, че да не може да се катери по дивани и високи места и да скача от тях, за да не се нарани. Не се препоръчва кучетата от тази порода да се държат на ръце от хора, които стоят, тъй като Левретките лесно се изтръгват от прегръдките и могат да паднат и да се наранят.
Италианският Грейхаунд е куче, което е много активно и има нужда от възможност за изразходване на енергията си. То трябва да бъде извеждано за дълги разходки. Не се препоръчва кучето да спи на двор, дори през деня да живее навън. Италианският Грейхаунд е куче, което поради късата си козина не може да се справи с капризите на времето.
През студените дни се препоръчва Италианският Грейхаунд да бъде извеждан на улицата с дрешки и дори със специални обувчици, за да не измръзнат лапите му. Препоръчва се Италианският Грейхаунд да бъде пускан да тича без повод само на места, които са далече от котки и други дребни животинки, тъй като ловният инстинкт на кучетата от тази порода е толкова силен, че те ще преследват всеки движещ се дребен обект, за да го хванат.
Обучение на Италиански Грейхаунд
Италианският Грейхаунд е много умно куче, но по време на обучението му можете да срещнете редица спънки. Една от тях е, че кучетата от тази порода са прекалено емоционални и чувствителни. Те не могат да понасят високия тон и ако усетят заплаха в гласа на стопанина си, ще подвият опашка и вместо да се научават на нови команди, те ще изпаднат в стрес и ще откажат да изпълняват и тези, които знаят. С Италианския Грейхаунд може да се постигне много по отношение на обучението, но само при условие, че стопанинът му подходи към кучето много деликатно и го поощрява за всеки успех, а неуспехите не се наказват.
Хранене на Италиански Грейхаунд
Италианският Грейхаунд има нужда от висококачествени храни, за да може да поддържа в добро състояние крехката си костна система и копринената си козина. Можете да храните вашия Италиански Грейхаунд с консерви за кучета или сухи храни от премиум клас, или да изберете за менюто му натурални продукти. Ако сте решили да храните Италианския Грейхаунд с натурални продукти, се препоръчва след консултация при специалист да включвате в менюто на кучето калций, витамини и други важни добавки, които любимецът ви не може да си набави от храната.
Свинското и овнешкото месо не се препоръчват за кучетата от тази порода, но може да им се дава телешко, заешко, дивеч, пилешко, пуешко и агнешко месо, както и термично обработени месни субпродукти. Не се препоръчва да давате тръбни кокали на Италианския Грейхаунд, за да не пострада кучето сериозно. Кисело мляко, плодове и зеленчуци, нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, попарени и охладени овесени ядки могат да допълнят менюто на вашия любимец от породата Италиански Грейхаунд.
Заболявания на Италиански Грейхаунд
Крехкостта на костната система на Италианския Грейхаунд го прави много податлив към различни видове травми. При най-малкото нараняване е възможно някоя кост на това крехко куче да бъде счупена. Освен това Италианският Грейхаунд може да страда от епилепсия, проблеми с очите, проблеми със зъбите, както и да е податлив към заболявания на ставите.
Любопитни факти за Италиански Грейхаунд
Италианският Грейхаунд е перфектно куче за всяко семейство, тъй като е нежно и внимателно към стопаните си. Кучетата от тази порода обичат да играят с деца, но не се препоръчва да ги оставяте насаме с прекалено малки деца.
Малките хрътки няма да наранят хлапетата, но е възможно да се случи обратното - малчуганите да наранят, без да искат, крехкото куче. С по-големи деца Италиански Грейхаунд играе с часове, а със самотните възрастни хора е внимателен и реагира на всяка промяна на настроението им. Италианският Грейхаунд има сравнително слабо обоняние, но зрението му е много добро. Той може от много голямо разстояние да забележи движещ се обект.
Недостатъци на Италиански Грейхаунд
Едно от любимите занимания на Италианския Грейхаунд е да се въргаля в пясък или в трева, без да го интересува, че след това козината му ще е мръсна. Сред недостатъците на тези красиви кучета е фактът, че те изобщо не оценяват крехкостта на тялото си и се опитват да прелетят през всяко препятствие.
Италианският Грейхаунд се катери като котка по високи огради, прескача по-ниски огради и направо лети през най-различни препятствия. Надценяването на собствените физически възможности обикновено завършва зле за Италианския Грейхаунд, който е склонен към травми.
Италианският Грейхаунд лесно се плаши и тогава реагира с ръмжене и продължителен лай. Когато се возят в кола кучетата от тази порода реагират много емоционално и се мятат от единия край в другия, затова се препоръчва те да се транспортират в клетка.
