В североизточната част на Румъния се намира областта Буковина. Както подсказва името, тази област е заета основно от букови гори. Планината Карпати пък дава пасища за овчарите и така сред породите кучета се появява буковинското овчарско куче.
Как изглежда това пастирско куче и какви са неговите основни задачи, е въпрос, на който не всеки може да даде отговор, защото у нас тази порода не е така популярна като в Румъния. Представянето на кучето обаче ще даде още една възможност на любителите на четириноги домашни любимци да направят избор.
Произход на буковинска овчарка
В Румъния буковинската овчарка се нарича още dulau, което в превод означава овчарско куче. Стандартът на тази порода е одобрен много късно, чак през 1982 година в Румъния и през 2009 година в международен план.
Наблюдавайки кучето от тази порода, специалистът веднага забелязва мощната му фигура. В природата такава физика не е случайна. Явно в древни времена това грамадно животно е служило за охрана на пасищата в Карпатските планини.
Няма точна информация как се е появило това животно в Карпатите, но има предположения, че още тракийските племена, населяващи тази област, са ги ползвали за помощници в пашата.
Друга версия предполага, че кучетата са доведени от номадските племена, или че римляните са ги довели след превземането на днешната румънска територия.
Изследванията показват, че в тази порода са се смесили гените на анадолските (Кангал) и унгарските овчарки кучета, на турския акбаш и други. Първото описание на тази интересна порода е от ХVІІІ век. Местните жители наричали това куче първоначално dualu, което се превежда като пухкаво куче, но после заради езикови трансформации става dulau, тоест овчарско куче. Всъщност и двете названия са подходящи за породата.
Външен вид и стандарт на буковинската овчарка
Буковинската овчарка е доста голямо куче с едро и плътно тяло, което му помага да изпълнява добре основната си функция - защитник и охрана на стадата.
Кучето е високо от 65 до 75 сантиметра и тежи от 65 до 80 килограма.
Тялото на буковинската овчарка е плътно, с масивна, силна и здрава структура. Гърдите му са широки с добре развит гръден кош. Гърбът е масивен, гръбначният стълб е леко издигнат, а вратът е дебел и силен. Черепът му е умерено широк, с лек маркиран преход от челото към муцуната.
Муцуната на кучето е конусовидна, стеснена към носа, леко заострена, с плътни устни, здраво прилепени около зъбите. Челюстите му са силни, със здрави бели зъби. Захапката е тип ножица, понякога права.
Очите му са малки, с форма на бадем, с кафяв или тъмнокафяв ирис.
Ушите са триъгълни, със заоблен връх, поставени са високо на главата и висят надолу.
Опашката му е дълга, стига до скакателните стави и е с форма на полумесец, виси надолу, но в напрегнато положение се вдига високо нагоре.
Главата и предните лапи на кучето са покрити с мека козина, която е по-къса от тази на тялото. По врата е по-дълга и образува нещо като грива, дълга е и на тялото и стига до 9 сантиметра. Козината на буковинското овчарско куче е с бял цвят с отделни кафяви или черни петна по главата и тялото.
Характер и поведение на буковинска овчарка
Както повечето кучета-пазачи, буковинската овчарка е спокойно и уравновесено животно. Отличава се със своята смелост, в битки с диви животни влиза без страх и показва силата си, когато трябва да защити стопанина или стадото, което му е поверено.
Към непознати кучето е недоверчиво, понякога може да прояви и агресия, ако не е добре обучено. Това куче е много предано и обича своя стопанин. Приема и други домашни любимци, ако е отгледано от малко заедно с тях. Обича и децата в къщата и е чудесен приятел, с когото те се чувстват в безопасност.
Това животно принадлежи към интелигентните, а има и силна психика. Когато усети заплаха, лае много силно.
Обучение и дресура на буковинска овчарка
Буковинската овчарка се поддава на обучение и възприема бързо поради високия си интелект. Нужно е обаче да се започне със социализация още с взимане на кутрето вкъщи, а с обучение на възраст от 6 месеца.
За да се превърне кученцето в уверен и силен защитник, не бива да се ограничава само в периметъра на къщата. Този фактор влияе върху формирането на психиката му и ако не бъде подходено правилно, кучето израства страхливо, затворено, недоверчиво и дори агресивно.
Грижа за буковинска овчарка
За да се чувства домашният любимец комфортно, нужно е да му се осигури адекватна грижа. Кучето има дълга козина, която се зацапва лесно, затова трябва да се къпе поне веднъж месечно, ако се гледа в апартамент, макар че този вариант не се препоръчва поради размера на животното и нуждата му от повече пространство.
Ако живее навън, във волиера, се къпе в края на пролетта и лятото, когато е горещо. През зимата не бива да се подлага на тази процедура, за да се запази защитният слой, който се натрупва на подкосъма и го пази от простуди.
Гъстата козина на животното изисква специална грижа. Особено по време на линеенето, което става 2 пъти в годината. Трябва редовно да се сресва, за да падат всички мъртви косми и да не се заплитат в козината, образувайки топки.
Лапите на животното е нужно да се преглеждат редовно, да се подрязват ноктите, защото специфичните им особености могат да доведат до травми на лапата.
Добре е зъбите да се мият поне 2 пъти в седмицата или да се използват лакомства, които пречат да се образува зъбен камък.
Очите и ушите също трябва да се чистят редовно, за да се избягват възпаления.
Редовните разходки са задължителни 2 пъти на ден, по възможност сред природата, защото кучето е предназначено да живее в планината или сред буковите гори и обича простора. Затвореният живот води до лошо психическо състояние при буковинската овчарка.
Хранене на буковинска овчарка
Малкото кутре е добре да се храни 3-4 пъти на ден. Въвеждането на месо в диетата му трябва да става постепенно. Птичето месо е нужно да бъде варено, то се въвежда след възраст от 2 месеца, а карантии могат да се дават след навършване на 4 месеца. От тази възраст може да се дава и риба, поне 2 пъти в седмицата.
Млечните продукти е добре да представляват 30 процента от храната на малкото кутре, а в диетата е хубаво да има зърнени храни и варени зеленчуци.
Нуждата от протеини за възрастното куче е подходящо да се осигури от месото, което да бъде 40% от общата хранителна диета, в която трябва да присъстват същите продукти, които се дават и на подрастващото кученце.
Тръбните кокали обаче не са подходящи нито на малкото, нито за възрастното животно.
Ако кучето ще се храни с домашно приготвена храна, не бива да се забравя нуждата от витамини и минерали, с които да се обогати храната му.
Заетите стопани могат да изберат фабрично приготвена храна, но от премиум клас. Тя съдържа всичко необходимо за правилното развитие на кучето и е предназначена за всяка възраст отделно.
Заболявания при буковинска овчарка
Тази мощна порода е доста здрава като цяло. Овчарките от Буковина рядко боледуват и най-често проблемите са свързани с тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакътната става, както и със заболявания на очите и ушите, но профилактиката и правилната грижа могат да решат тези характерни здравословни проблеми.
Продължителността на живота на това куче е много добра, достига средно до 10-15 години.
