Едва ли има животно, което да е отнесло повече негативни коментари от магарето. Те са го превърнали в символ на редица отрицателни качества, предмет на осъждане и присмех. Това съвсем не бива да бъде така, защото предразсъдъците пречат да оценим голямата роля на този симпатичен и много полезен за хората бозайник, чиято история е пресякла историческите пътища на човека преди хилядолетия.
Ако се замислим кое е най-известното магаре, ще бъдем затруднени да кажем дали е това, за което пише старогръцкия баснописец Езоп в баснята си Магаре, Лъв и Лисица, магарето, на което Исус влиза в Йерусалим, или това, което язди Санчо, оръженосецът на знаменития Дон Кихот.
Само тези три препратки ни показват колко важна роля е играло това животно в исторически и културен аспект. Отделно трябва да се добави и стопанското значение на нечифтокопитното животно и ще може да се създаде по-реална представа колко много е променило магарето живота на човека от времето, когато той го е открил и опитомил. Запознаването с магарето, по-точно с одомашената му версия ще бъде полезно за тази цел.
История на магарето
Магарето, наричано също осел, носи латинското название Eqqus africanus asinus. То е от едно семейство с конете и понитата, а дивият му прародител е африканското магаре.
Домашното животно се използва поне от 5 хиляди години като работещо животно, а в света днес има около 40 милиона екземпляра. Магаретата са основно теглещи и товарни животни. Малък брой от тях се отглеждат за разплод или като домашни любимци в развитите страни.
Мъжкото животно се нарича магаре, женското е магарица, а малкото е жребче. Женските магарета често се използват за кръстосване с коне и така се получават животни, известни като катъри. Те са по-дребни от конете и затова към тях има по-малък интерес. От кръстосването на мъжко магаре и кобила се получава муле, което е животно основно за носене на товари на трудно достъпни места и теглене. Търсени са, защото са комбинация от силата на коня и издръжливостта на магарето.
Предполага се, че първото опитомяване на дивото магаре се е случило преди 3 хиляди години в Египет или Месопотамия и после животните се пренесени по други места. Докато домашните животни нарастват като бройка, дивият предшественик е заплашен от изчезване.
Описание на домашното магаре
Магарето е по-малко от своя роднина коня. Дължината им варира, но средно е около 2 метра, а височината при холката е около 125 до 142 сантиметра при холката. Тежат около 250 килограма.
Животното им голяма, тежка глава и къса и право грива, която стига до ушите му. Самите уши са големи, стоят изправено и са много подвижни. Животното ги движи, за да улови източника на шума.
Има тънки, дълги крака, които се справят добре при тичане. Опашката има дълги косми като четка, но само в края.
Козината на животното е къса, гладка на допир, а цветът е разнообразен - сив, кафяв, светлобежов, черен, петнист, има и албиноси сред тях. Коремът и краката от вътрешната страна са бели.
Магарето е еднокопитно животно като зебрата, има малки копита, чийто диаметър е съвсем близък с този на краката.
Видове домашни магарета
Домашното магаре може да бъде намерено в 3 разновидности.
- Произхождащо от нубийското диво магаре
- Произхождащо от сомалийското диво магаре
- Кръстоска между двете
Домашните магарета имат напречна линия между раменете, подобно на нубийските диви предци.
В резултат на селекция са създадени различни породи. Най-известните са хомадското в Иран, каталунското - в Испания, бухарското - в средна Азия. Има и миниатюрни от средиземноморската порода.
Характер и поведение на домашното магаре
Магаретата са много социални животни. Те имат нужда от компанията на себеподобни или други представители на домашните животни. В миналото са много използвани за охрана на овцете от дивите кучета, защото магарето и много смело животно. Днес пък възможностите им се използват при рехабилитация на болни деца, подобно на други терапевтични животни като котки, кучета, алпаки, лами, мини козлета.
Това животно, обратно на създадената представа, че е глупаво, всъщност е много интелигентно, винаги е готово да се учи, схваща бързо какво се иска от него. То е спокойно и приятелски настроено към човека. Има отлична памет и запомня местата, през които минава, затова когато го използват за пренасяне на товари по един и същи маршрут, често водачът върви отзад, а магарето е оставено да води по пътя.
Обратно на вкоренената представа за легендарния магарешки инат, този бозайник се отличава с послушание и готовност да изпълнява поставените му задачи. Търпението му е наистина забележително. То се управлява лесно, а ако прояви инат, той винаги се оказва резултат от грешки на човека, който го управлява.
Магарето е ездитно животно също като коня, а това изисква комплексни качества от него. Най-вече способност да научава и изпълнява команди и безпрекословно подчинение на човека, който го язди.
Хранене на домашното магаре
Магарето е тревопасно животно. Храни се с растения, трева и храсти. Въпреки че храносимилателната му система е много здрава и добре развита и може да смели всякаква хранителна материя, магарето предпочита тревата и сеното, пред бодилите и тръните, които понякога яде. Пашата е най-добрия начин за осигуряване на храна на магарето.
То пие доста вода и нуждата му от достъп до прясна и чиста вода не бива да се пренебрегва.
Размножаване на домашното магаре
Домашното магаре достига половата си зрелост на 2 години. От този момент може да се възпроизвежда през цялото година.
Чифтосването на магаретата може да стане естествено или чрез намесата на човека, тоест с кръстосване, което се използва главно за създаване на хибриди или нови породи.
Бременността на магарицата животно продължава цяла година - 365 дни и се ражда само по едно малко, което расте много бързо и е жизнено, тъй като през първите 6 месеца от живота си се храни с майчино мляко.
За магарешкото мляко е известно, че е много питателно, съдържа много полезни вещества, сред които се отличават захарите и протеините. Това се усвоява много по-лесно от кравето мляко и практически е много по-близо до човешката кърма, отколкото което и да е друго мляко.
Магаретата са дълголетни животни, доста здрави и доживяват до 40-годишна възраст, а понякога и повече.
Използване и значение на магарето в живота на човека
В настоящия момент в света има около 41 милиона екземпляра от този бозайник, като Китай държи първенството по брой от тези полезни животни, а броят им нараства непрекъснато. Фактор за този растеж се явява увеличението на човешкото население и неговото замогване и развитие. Това позволява да се използват по-интензивно магарета в по-бедните страни за облекчаване живота на хората и повишаване на ефективността на труда им. Използването им в тези слабо развити държави е основно за доставки през джунглите, а на някои места са почти единствен начин за транспортиране на тежки стоки.
Работните магарета в слабо развитите страни са особено ценни с това, че изискват най-евтината поддръжка и отглеждане, а резултатите от работата им са продуктивни.
Има и магарета, които се отглеждат за мляко или месо. В Италия магарешкото месо е основна съставка на няколко регионални италиански ястия, а млякото е много търсено заради богатия си състав.
В миналото магарешката кожа се е използвала за направа на пергамент, но сега тази употреба е отпаднала. Въпреки всичко кожата на животното и сега е обект на търговия. Самите магарета се продават също.
В някои райони домашното магаре се е завърнало в дивата природа и е установило диви популации, които са под защита на закона.
Прочетете също и за мини магарето.
