Малките на размер животни винаги предизвикват интерес и умиление у хората. Те са многократно по-изразени, когато става въпрос за силно и красиво животно като коня.
Малките коне, наречени пони, карат всеки да се обърне след тях, защото разколебават представата за това грациозно и стройно животно с ръста си. Особено ако животното е само 35, 5 сантиметра, колкото е високо пони на име Айнщайн от Ню Хемпшир, Англия. Да, понитата са учудващо дребни на ръст, дори за очаквано малък кон, какъвто си представяме за всички животни от породата.
Как изглежда понито?
Пони е малък кон с латинско название Equus ferus caballus. Това е съвременно понятие за всички дребни кончета, стига те да отговарят на определен стандарт. Основният му критерий е височината, макар да не е единствена отличителна черта на мъниците сред стройните им роднини.
Стандартът гласи, че всеки кон под 147 сантиметра се смята за пони, но изключенията от това правило не са малко. Световната федерация по конен спорт определя за пони кон под 148 сантиметра, в Австралия понита са всички под 142 сантиметра, а в САЩ границата е 145 сантиметра.
Понитата се делят на 3 категории:
- Малки понита - с височина до 130 сантиметра
- Средни понита - с височина до 140 сантиметра
- Големи понита - с височина до 148 сантиметра
Освен височината, други критерии са дебелина на гривата им, опашката и козината, както и темперамента на животното.
Названието на тази порода идва от старофренски - poulenet, което в превод означава млад, незрял кон, жребче. Това обаче не е съвременното значение на името. За разлика от жребчето, понито остава дребно дори когато вече е възрастен кон. Случва се хора, които имат повърхностни познания за конете да объркат възрастно пони с жребче.
Породите пони днес са над 100, като няколко сред тях са най-известни и формират представата ни за малките кончета.
История и разпространение на понито
Предците на повечето съвременни понита са развили дребен ръст заради обитавания от тях конски хабитат. Тези по-малки животни са били опитомени от хората и отглеждани за различни цели в цялото Северно полукълбо в доста суров климат.
В миналото понитата са били използвани за товарен транспорт и придвижване на хора, за развлекателна езда и по-късно за състезания. По време на индустриалната революция, особено във Великобритания, значителен брой то тях са били използвани да теглят товари въглища от мините.
Не е напълно ясен произходът им. Първоначално има хипотеза, че може да са произлезли от див подвид на Equus ferus. Изследванията на митохондриална ДНК показват, че голям брой диви кобили са допринесли за съвременните домашни породи пони, а мъжкия предшественик е само един.
Първото опитомяване се смята, че е настъпило в евразийските степи с коне между 132 сантиметра и 142 сантиметра и с опитомяването мъжките потомци на оригиналния жребец са кръстосвани с местни диви кобили.
Всички одомашени животни първоначално се развиват главно като работещи, за теглене и носене на различни тежести.
Пред ХХ век към понитата са добавили арабска и друга кръв, за да ги направят по-изискани и подходящи за езда.
Все още в много държави понитата се използват главно като работни животни, за теглене и носене на товари.
Описание на понито
Ръстът на понито е главната му отличителна особеност от останалите породи коне, но съвсем не единствената.
Като цяло понито се отличава със здравата си мускулатура, по-късите крака в сравнение с тялото, добре развитите си стави, с по-къс и дебел врат в сравнение на грациозният стандартно изглеждащ кон. Тялото им позволява да носят товар, надвишаващ 20 пъти собственото им тегло.
Понито има тежка грива и опашка, широко чело, голямо впечатление правят кръглите му големи очи и късите и широко поставени уши.
Зъбите му също се различават от представата, която имаме от други коне. Те са различни по форма и разположение в сравнение с конете.
Кон и пони
Обикновено когато се говори за пони, се смята, че всеки малък кон, под 148 сантиметра е пони. Това е доста неправилно понятие. При някои породи коне има индивиди, които в зряла възраст са с размер на пони, но се наричат кон и участват в състезания като коне.
Малките на понито обаче са по-дребни от жребчетата на конете, макар че и двете породи имат малки тела и дълги крачка. В областите, където тези животни са по-масово развити и използвани, разликата се прави лесно и такова объркване няма.
Много породи класифицират един кон като пони въз основа на родословието и фенотипа му, независимо от височината му. Някои коне с размер на стандартно животно биват наричани понита като израз на любов от собствениците им. Американските индианци също използват думата пони, когато говорят за конете си, въпреки че много от тях са мустанги с нормален размер за кон. Думата се използва като израз на привързаност от собствениците.
Основни породи пони
Шотландско пони
Това е една от най-популярните породи и според специалистите една от най-старите в Британия. Кръстена е на островите, от които произлиза. Заради суровите условия на климата в местата, които обитава, това конче е развило гъста козина и грива и здрава мускулатура. Височината му се движи между 95 и 104 сантиметра.
Конемара
Тази порода води произхода си от Ирландия. Понитата конемара са много атлетични, подвижни и със силни задни крака. Високи са от 132 до 152 сантиметра. Има спорове дали тези животни да бъдат наричани пони или просто коне. Те имат тежка козина, дебела грива и тежки кости и често ги наричат просто ирлански кон.
Пони Хокайдо
Тази порода, както показва името, има за своя родина Япония. Първоначално конете са използвани с цел транспортиране, тъй като са известни със силата и издръжливостта си. Височината им е от 132 до 137 сантиметра.
Уелско пони
Това конче се отличава с малката си глава и големи очи, както и с чудесния си кротък характер. Използват го много за езда и в конните спортове.
Конете, използвани за поло, често се наричат поло понита, независимо от височината им, въпреки че често са от чистокръвен разплод и над 148 сантиметра.
Други породи са аржентинското пони, американското пони, исландското пони и други.
Отглеждане на пони
Почти всички породи пони са много издръжливи, лесни за отглеждане. Те могат да процъфтяват при по-ограничена диета на кон с редовен размер като често не се нуждаят от зърно и могат да се хранят само с фураж и паша. Това обаче ги прави по-уязвими към болести като синдрома на Кушинг. Може да имат и проблеми с хиперлипемия.
Считат тези малки кончета за интелигентни и приятелски настроени животни. Често са описвани като упорити и хитри. Различията в мненията най-често се дължат на обучението на отделното пони. Тези животни, които са обучавани от неопитни хора и яздени от начинаещи ездачи- деца, които се учат на езда, създават проблеми, защото хората нямат опит, за да коригират навреме лошите навици.
По-големите понита могат да бъдат яздени от възрастни хора, защото са силни спрямо размера си и това често се отчита при възпитанието им, което е дало добър резултат.
Научете любопитни факти още за мустанга и арабските коне.
