Някога великият древногръцки историк, философ и есеист Плутарх е казал: От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят.
Макар в действителност да се доверяваме на Плутарх, всяка конкретна порода коне се характеризира с различни особености що касае отглеждането и обяздването им.
В следните редове ще ви запознаем кои са особеностите при отглеждането на Източнобългарски кон, защото тази порода е не просто гордост за българските коневъди, но и най-известната полукръвна порода в страната ни.
Преди да ви покажем какви са особеностите при отглеждането на Източнобългарските коне, нека ви представим тяхната история и външен вид.
Източнобългарските коне се появяват в края на 19 в. в резултат на кръстосване между чистокръвни и полу-чистокръвни жребци, които са внесени от Русия, Унгария, Полша, Германия, Турция и Чехословакия и местни и англо-арабски кобили. Целта е да се създаде порода, която от една страна да е подходяща за използване от армията, а от друга в земеделието. Така в резултат на много опити на бял свят се появява Източнобългарският кон, който има мултифункционално бъдеще.
Източнобългарските коне притежават едър ръст, хармонично тяло, здрави крака, изразителна глава и красива шия. На цвят те са най-често кафеникави, черни и кафеникаво-червеникави.
След като ви запознахме с тази прекрасна местна порода, то нека ви покажем и какви са особеностите при отглеждането ѝ:
Източнобългарските коне са адаптивни и се отглеждат безпроблемно при местните климатични условия. Все пак е добре да се погрижите за тях и да им осигурите навес или конюшня за защита от прекомерна жега или мраз.
Подобно на другите породи коне, така и Източноевропейските имат необходимост от свежа трева и просторни пасища.
Освен със свежа трева тези коне трябва да се хранят със сено и със зърнени култури като ечемик и овес. Добре е редовно да им давате и минерални добавки.
Източноевропейските коне трябва да имат винаги на разположение свежа вода за пиене.
Редовните ветеринарни прегледи са задължителни за този вид порода и включват обезпаразитяване и ваксинации срещу тетанус, грип и др. Проверявайте състоянието на зъбите и копитата им, като е добре да избягвате да ги пускате на кални терени.
Отглеждайте коне без наследствени заболявания и избягвайте кръвосмешения. Имайте предвид, че все пак съществува риск от генетични дефекти дори и при чистокръвните породи.
Когато се появи новородено, то му осигурете спокойствие и проверете дали получава достатъчно мляко от майката.
Опитомяването на кончето започва на възраст от около 6-12 месеца, като се започва с ласкаво говорене и награждаване с лакомство. Постепенно се въвежда седлото и юздата.
Днес Източнобългарските коне са разпространени по целия свят и се отличават със своята красота и елегантност. Използват се както за любителска езда, така и за прескачане на препятствия. Универсалността им е ключов фактор, поради което техните качества продължават да се осъвършенстват. За да поддържате интереса към тази безупречна породи ви съветваме да насърчавате употребата на Източнобългарските коне в сферата на спорта, туризма и образователните програми.
Запознайте се също и с особеностите на каракачанския кон.
