Мустангът представлява див кон, чиито прародители са испанските коне, докарани в Америка през ХVI век. Мустангът от векове е символ на свободолюбие, на сила и бързина. Мустангът живее свободно на големи стада и по време на движение представлява величествена гледка.
История на Мустанга
Мустанг дължи наименованието си на испанската дума, която означава в превод на никого. През XVI век, когато испанските завоеватели докарват с кораби иберийски коне, те се кръстосват с местни породи. При създаването на Мустанг е имало и кръстоски с понита, от които съвременните Мустанги са наследили издържливостта и силата.
Подивяването на конете се получава, след като много от тях успяват да избягат, а други са откраднати от индианци, които ги отглеждат почти като диви, като развивали техните качества. Индианците вярвали, че Мустанг с бяло петно на гърдите носел голям късмет на притежателя си. Индианците използвали Мустангите не само като средство за придвижване, но също така и за храна.
Мустангите са били изключително разпространени - след началото на XIX век броят им е надхвърлял два милиона. Каубоите се специализирали в лова на Мустанги с ласо и започнали да използват тези силни коне за транспорт и помощ в обработването на земите. В началото на ХХ век Мустангите са били на ръба на изчезването, тъй като са употребявани за конско месо, предназначено за домашни животни. Едва през седемдесетте години на ХХ век е обнародван закон за защитата на Мустангите, тъй като броят им драстично намалява и не надхвърля десет хиляди. Днес ловът на Мустанг е категорично забранен от закона. Съществуват любители на коне, които отглеждат малки Мустанги, изостанали от стадото си, и ги превръщат домашни.
Как изглежда Мустангът
Мустанг е сравнително дребен кон - дължината на тялото ме не надхвърля 1.5 метра. Мустангът тежи около 300 килограма, но може да достигне до 400 килограма. Височината на Мустанг е около метър и половина в холката. Мустанг има много добре развита мускулатура на цялото тяло и особено на крайниците. Челюстите на Мустанг са силни. Очите са кафеникави, с много интелигентен поглед. Кожата на Мустанг е с различни цветове, това е обусловено от редицата кръстоски, които са били осъществявани през вековете. Мустанг може да е златист, черен, кафяв, червеникав, бял с тъмни петна, черен или кафяв на бели петна. Гривата и опашката на Мустанг са дълги и меки като коприна. Те винаги са блестящи, както и тялото му, като че ли за Мустанг се осъществяват денонощни грижи от коняр. За да изглежда и да се чувства добре, Мустангът трябва да е в постоянно движение.
С какво се храни Мустангът
Мустанг е тревопасно животно. Силните му челюсти и острите му зъби му служат много добре при храненето. В дивата природа Мустанг се храни с трева, листа от храсти и тъй като в прерията често не достига храна, понякога се налага Мустанг да изминава стотици километри, преди да открие ново пасище. Когато се отглежда от хора от ранна възраст, Мустангът се храни с около 3 килограма сено и трева на ден. Когато се отглежда от човек, Мустанг с удоволствие хапва моркови. Когато в дивата природа Мустанг дълго време не може да си намери храна, той е в състояние да яде кактуси, без да се страхува, че ще се нарани от иглите им. От кактусите Мустанг получава не само хранителни вещества, но също така и вода.
Мустанг има нужда от 60 литра вода всеки ден през лятото и от около 20 литра дневно през зимния период.
Размножаване на Мустанг
Мустангът става полово зрял, след като навърши 3 години. Любовният период на Мустанга започва през април и трае чак до юни. По време на любовния период доминиращият мъжкар се бие с по-младите, които също искат да се чифтосат с женските от неговия харем. Битките служат като естествен подбор - така женските се заплождат от най-силния мъжкар. Около 11 месеца след чифтосването кобилата ражда малко, обикновено на усамотено място, а стадото чака отстрани. Първите часове след раждането на малкия Мустанг са критични, тъй като той има нужда да укрепне, за да проходи, и това време е много уязвим за атака от хищници.
Кобилата и малкото стоят отделени от стадото ден или два, след което се присъединяват към него и всички започват да пазят малкото. Когато женските пораснат достатъчно, те го напускат, за да се присъединят към друг харем. Малкият Мустанг се храни само с кърма в продължение на седем месеца, след което преминава на растителна храна. В момента, в който мъжкарите пораснат и станат полово зрели, доминиращият мъжки ги гони от стадото и те трябва да се опитат да направят собствени стада или да се скитат сами, което е много опасно за тях.
Любопитни факти за Мустанга
Мустанг не може да съществува самостоятелно, той винаги е част от стадо. В него има един доминиращ мъжкар, кобили, малки и млади мъжки, които са подчинени на лидера. Стадото се води обаче не от мъжкия Мустанг, а от най-възрастната женска, която има най-много информация за придвижването през годините. Доминиращият мъжкар не може да оглави стадото, преди да е станал на 6 години. За да се доказва пред младите коне, които са му конкуренти, лидерът постоянно влиза в битки с тях, за да осуети желанието им да заемат мястото му. Ако стадото бъде нападнато от хищник, доминиращият мъжкар остава, за да се бие с нападателя, а цялото стадо се спасява с бягство.
Ако див Мустанг се отглежда от човек от ранна възраст, той се привързва изключително много и е послушен, съобразява се всяко желание на стопанина си.
Когато хищник се опита да атакува малък Мустанг, всички от стадото правят кръг около малкото, с което не позволяват на хищника да го приближи. При директна атака от страна на хищник Мустанг удря силно със задните си крака, с които може да нанесе сериозни травми на животното и дори да го убие.
В природата Мустанг може да стане жертва на нападение от страна на вълк, койот, мечка или пума. Често обаче хищниците само раняват Мустанг и той успява да избяга, но не винаги може да се възстанови напълно, ако е ранен от нападателя си.
Мустанг може да живее до 30-годишна възраст.
Прочетете също за: орловски рисак, хафлингер, арабски кон, кон на пржевалски и каракачански кон.
