Всички големи животни предизвикват интереса и задържат вниманието на човека от древни времена, защото размерите им се асоциират със заплаха. Най-силния сигнал за заплаха е, когато става въпрос за силен звяр, с който ние, хората, не можем да се мерим въпреки изобретателността си, и с когото ни се налага да делим сушата.
Мечката е такова животно, което винаги свързваме със заплаха. Във фолклора на народите тя е заела своето място като силен и опасен противник, с който хората винаги трябва да се съобразяват. Ще прибавим към това факта, че един от нейните видове - полярната мечка е най-големият хищник в света. А срещащите се на наша територия видове мечки веднага са заели мястото на най-големия представител на животинския свят в природата ни. Мечката е абсолютен господар на нашите гори и за да се научим да се съобразяваме с това, трябва да я познаваме добре.
Произход на мечките
Мечката, с латинско название Ursus, е животно от рода на едрите хищни бозайници, принадлежащи на семейство Мечкови. Латинското наименование означава в точен превод мечка. Този род на едри хищници включва основните видове мечки, които са 4 на брой - кафявата мечка, бялата мечка, американската черна мечка и хималайската мечка, като първите два са най-значими. Тук влиза и един изчезнал вид - пещерна мечка, живяла на европейския континент през Плейстоцена и изчезнала преди повече от 27 хиляди години. Има и други представители на Мечковците, като пандата, с което видовото разнообразие нараства двойно.
Класификацията идва да покаже, че мечката е древен бозайник, който обитава отдавна територията на Земята. Намерени фосили показват, че преди половин милион години животно, наречено пизли, което е било кръстоска между мечка гризли и бяла мечка, вече е обиколяло Арктика. Генетичните изследвания показват, че това е общият прародител на мечките.
Преди около 200 хиляди години белите и кафявите мечки започват се обособяват като отдели видове, след като са се отделили от гризли. Във времето се появяват всички известни днес на науката представители на семейство Мечкови.
Особености на мечките
Всички представители на семейството са големи хищни бозайници. Характерни са с късото си масивно тяло, с голямата си глава и малките за нея очи и закръглени уши. Опашката им и е къса, краката им са здрави и ходят на цяло стъпало, като всяко има по пет пръста и всеки е с дълъг, остър и неприбиращ се нокът. Тялото им е покрито с козина в различен цвят, което дава и наименованието на вида. Срещат се в светлокафяво, бяло или черно. А козината, която се нарича руно, е забележителна с гъстота си. Тя е и много рунтава.
Характерна особеност при мечките е, че всички виждат лошо, но за сметка на това обонянието и слухът им са отлични.
Ареалът им е много голям - от равнинните и гористи местности до 4 хиляди метра надморска височина в Европа, Азия и Америка. Тропиците и полярните морета на север заключват границите на разпространението им.
Това териториално животно живее само и е активно през деня. Студените месеци прекарва в сън и мечешкият зимен сън е най-известната в света зимна летаргия. Тя е характерна най-вече за полярните видове.
Поведението на видовете мечки, както и храненето им, зависят основно от района, който обитават, сезона, възрастта и характерните особености на всеки индивид. Всички са много съобразителни, приспособими и колкото и странно да е, много паметливи. Раздразнителни и любопитни са и всички са плувци. Поради своята интелигентност подлежат на дресура.
Когато нападат, те нанасят удар със силната си лапа и дерат с острите си нокти, но убиват със захапката си. Различните видове имат различна продължителност на живота, но средната продължителност на живот при мечките е около 40 години. Размножават се веднъж през 2-3 години, обикновено късно напролет.
Майката ражда 1-3 мечета, за които се грижи сама. Бременността при мечката трае 7 месеца. Северните се раждат през зимата и майката ги кърми без да излиза, като разчита на натрупаната през лятото мазнина. В зависимост от мястото, което обитават, са и различията в отделните видове мечки. Нашата страна е обитавана от кафявата мечка и нейното представяне е наложително.
Кафява мечка
Кафявата мечка има едро тяло с масивна задна част. Покрита е с гъсти и плътни косми. Те са оцветени в кафяво до сивокафяв нюанс. Възрастния екземпляр тежи от 100 до 350 килограма. Дължината на тялото варира от 150 до 250 сантиметра. Характерен е нейният врат - къс, дебел и силен. Има 6 млечни жлези, но само 2 от тях са развити.
Животното достига полова зрялост в края на третата си година. Ражда през зимата след 200-210 дни бременност. Тя е всеядно животно, предимно живее на вегетарианска храна. Добре се катери и плува. Въпреки че се смята за тромава заради теглото си, тя бяга доста бързо, със скорост 45 километра в час.
Кафявата мечка е ловен обект заради вкусното месо, но опасността на трихинелоза е съществена. Кожата и главата на животното са ценен ловен трофей, но разрешително за отстрел обикновено се дава за стръвниците, нападащи селскостопански животни и дори хора.
Царството на кафявата мечка е гората. Обикновено този вид е кротък и безобиден, но е винаги предпазлива и непредвидима като поведение.
Този вид отбягва човека, почти пълен вегетарианец е. Тази мечка се храни с корените и жълъдите, които открива, или с млада трева. Обича горските плодове и особено много пчелния мед.
Малките на мечката са безкрайно забавни и игриви, често се къпят в някой вир. В началото са слепи и голи и майката ги кърми. Малките остават при майка си и споделят храната, която тя намира, докато съзреят.
През зимата този вид спи. Използва мазнината, натрупана през лятото. При събуждане тя яде билка, наречена змийски корен, за да възстанови силата си. Той е отровен, затова като противоотрова мечката яде мравки. У нас не спи дълбок сън и когато времето е топло, може да бъде видяна дори навън.
Бяла мечка
Бялата мечка, наречена още полярна, е най-големият хищник в света и затова трябва да бъде представена по-обстойно. Нарича се бяла, но козината на животното всъщност е прозрачна, а илюзията за бяло се дължи на отражението на слънчевата светлина. Кожата на звяра под козината е черна.
Местообитанията на полярната мечка включват Северния пояс, районите с арктически климат на Евразия и Северна Америка. Няма я в Антарктида.
Мъжкият е около 900 килограма, може да стигне и тон. Въпреки огромната си маса, звярът е много повратлив и опасен както на леда, така и във водата. Главата и шията на този вид са по-удължени, има силно развити кучешки зъби, защото е абсолютен хищник, който се изхранва само с лов. Има дебел до 10 сантиметра подкожен слой мазнина, която пази хищника от студа. Обонянието е най-силното развито от всички сетива при полярната мечка и тя го използва при лов.
Размножава се през пролетта, като женската ражда 1-3 мечета голи, глухи и слепи, само около 900 грама. Кърми ги една година. Ражда веднъж на 3 години.
Хищникът се храни с месото от лова си. Рибите, тюлените, патиците, северните елени са менюто, което предпочита, но яде и мърша. Тя яде тлъстината, кожата и вътрешностите на жертвите си. Ловът е сложна работа, тъй като бялата мечка дебне плячката си, която се крие умело под леда. Това налага да бъде активна денонощно, а мъжкият - целогодишно.
Всички бели мечки си правят леговище, но само женската прекарва в него дълго време и спи зимен сън. Този вид също бяга бързо, въпреки теглото си, плува и се гмурка отлично. Полярната мечка е застрашен вид и под закрила на закона.
Други факти за мечките
Мечките са много умни. Имат голям и сложно устроен мозък. Смята се, че сънуват като хората.
Козината на мечката се състои от два пласта и това ги прави да изглеждат рошави понякога. Този с по-дълга козина пази от вода и влага, а по-късата козина поддържа тялото топло.
Мечките виждат цветно, за разлика от повечето бозайници.
Тромавият звяр има по-добро обоняние от кучето и ползва това предимство за откриване на храна и надушване на неприятел.
Сред осемте вида мечки, които живеят в момента на Земята, най-популярна и симпатична е пандата.
