Мечките гризли са подвид на кафявата мечка пребиваваща в Северна Америка. Те са сред най-големите всеядни бозайници достигащи височина 90-120 см, когато са стъпили на 4 крака, и до 2.8 м, когато са изправени на задните си крака. На тегло могат да достигнат до 360 кг. Опашките им са с дължина около 65 до 210 мм. Те могат да живеят около 25-30 години в дивата природа и около 40 в контролирана среда.
Мечките гризли имат леко вдлъбнато лице, къси и заоблени уши, както и специфична издутина на врата. Цветът на козината им варира от белезникаво, почти бяло, до тъмно кафяво. Думата гризли е използвана по-скоро описателно за вида им тъй като означава набраздено със сиво, точно като козината им. Козината на повечето мечки гризли има един цвят по тялото и доста по-светъл цвят по раменете и гърба.
Местообитание на мечки гризли
Мечките гризли обичат отворени пространства като тундра, високопланински ливади и брегови линии. Понастоящем те се срещат главно в Аляска и Канада, но има и няколко по-малки групи по на юг в щати като Монтана, Уайоминг и Айдахо.
Според организацията Защитници на Дивата Природа, някога мечките гризли в северна Америка са наброявали 50 000. В момента около 1500 гризлита обитават долните 48 щата и около 31 000 хиляди има в Аляска.
Хранене на мечка гризли
Мечките гризли са всеядни, което ще рече, че обичат да ядат както месо, така и растителност. Най-често си хапват плодове, ядки, листа, горски плодове, корени и животни. Другите животни, които се превръщат в храна на мечка гризли, могат да варират от гризачи до цял лос, тъй като мечките гризли са на върха на хранителната верига в средата си.
Те са и изключително ловки и добри плувци, което им помага в хващането на риба, която е сред най-любимите им храни. По време на миграцията на сьомгите за лятото нагоре по реката, една мечка може да изяде средно до 25 риби на ден.
Поведение на мечка гризли
Като цяло мечките гризли живеят уединено, но от време на време се събират заедно (извън сезона на размножаване) и просто стоят, без да комуникират много помежду си.
Интересно в поведението на мъжките мечки гризли е, че имат навика да търкат гърбовете си в кората на дървета, но не защото ги сърби, а със съвсем друга цел. Този жест е по-скоро за комуникация помежду им, тъй като те рядко се срещат едни други. Когато правят това, те оставят миризмата си по кората. Според учени по този начин мъжките мечки се опознават, което им помага да избегнат спречквания, когато започнат да си търсят женска.
Най-голямото събиране на мечки е забелязано по време на движението на рибите сьомга по реката в Аляска. Когато сьомгите мигрират нагоре по реката за лятото, мечките гризли се събират заедно за лов. Мазнината в тези риби им помага да натрупат подкожна мазнина, която ще им е нужда за периода на хибернация. Самата хибернация може да продължи 4 до 6 месеца. През това време мечките нямат нужда от храна, тъй като тялото им изразходва натрупаното през месеците преди това.
Когато не хибернират, мечките гризли обичат да прекарват дните си ловувайки, но ако забележат хора наоколо, предпочитат да излизат да ловуват нощем. Повечето мечки гризли са най-активни рано сутрин и привечер.
Размножаване на мечки гризли
Сезонът на размножаване при мечките гризли е от май до юли. Оплодените яйца започват да се развиват, но имплантацията им в матката обикновено се забавя до ноември, когато женската започва хибернацията. След гестационен период, който трае 6 до 8 седмици, женската ражда обикновено 2-3 малки.
Интересен факт за мечките гризли е, че те се размножават изключително рядко. За 10 години един млад мъжки и една женска могат да увеличат броя на мечките гризли едва с 8 броя (ако никоя от тях не умре през това време). В сравнение с тях, например, белоопашатият елен може да произведе над 1 400 потомци за 10 години.
Мъжките и женските мечки гризли могат да прекарат дни ухажвайки се един друг преди чифтосване. Първоначално мъжкия ухажор проследява бъдещата си половинка отдалеч, душейки местата, на които е лежала, както и следите от урина, за да анализира колко разгонена е тя. Понякога в началото тя може да се дърпа, карайки го да се бори за вниманието ѝ, но в последствие ще му позволи да се приближи повече и повече. Ако тя се страхува - мъжките индивиди все пак са по-големи и съответно по-опасни - тя може да го нападне или да го удари с лапата си, особено ако ѝ е за първи път. Мъжките рядко отвръщат и търпеливо чакат. Когато най-накрая осъществят контакт, мечките гризли се търкат едни в други и захапват леко главата или шията на другия - понякога дори се борят.
Въпреки че женската е разгонена в продължение на няколко седмици, тя позволява на мъжкия да я яхне само когато е най-възприемчива - през периода от три до пет дни в средата на цикъла на еструса. По време на чифтосването мъжките и женските стават почти неразделни и се чифтосват многократно. Самият полов акт се повтаря много пъти на ден, всеки от които отнема само няколко секунди, но двойките често остават залепени един за друг до следващия рунд. Съвкуплението им може да продължи 20-30 минути, а понякога дори и час.
Понякога една женска може да бъде ухажвана от повече от един мъжки. Ако втори мъжки пристигне по време на ухажването двамата мъжки могат да се сбият за правото да я оплодят.
Отглеждане на малките мечета
Малките мечета се раждат без козина, слепи и безпомощни, и тежат едва 340-680 грама. Майката продължава да хибернира за още няколко месеца след раждането им, като през това време те си сучат и си играят, въпреки че са слепи.
След около 6 седмици те проглеждат, а до пролетта козината и зъбите им са пораснали. Когато стигнат 18-20 месеца майката отбива мечетата, а когато достигнат 2-3 годишна възраст те са готови да се отделят напълно от нея.
По-късно, когато станат на 4-6 години, мечетата навлизат в зряла възраст и могат на свой ред да се размножават.
Заплахи и опазване на мечка гризли
Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) кафявите мечки гризли не са под заплаха да се превърнат в застрашен вид. Въпреки това съюза няма как да определи точния им брой.
Конфликтът с хора е една от основните заплахи, пред които са изправени мечките гризли в момента. Понякога те могат да влязат в населени райони в търсене на храна или хабитат, при което често биват считани за заплаха и убивани. Ловът на мечки дори е разрешен в Канада, Аляска и сега и извън националния парк Йелоустоун.
Климатичните промени също представляват нарастваща заплаха за популациите от мечки, защото се отразяват върху източника им на храна, която е от изключително голяма значение за процеса на хибернация. Тъй като тялото им разчита на натрупването на мазнини през топлите месеци, при липса на достатъчно храна те няма да могат да прекарат достатъчно дълго в хибернация, което често може да завърши със смърт от глад.
Интересни факти за мечка гризли
- Ноктите на мечките гризли могат да стигнат до 10 см - средната дължина на един човешки пръст.
- Издатината на врата на мечките гризли представлява голям мускул, който използват, за да движат предните си крака. Той е необходим тъй като те прекарват огромна част от времето си дълбаейки в търсене на храна, а зимата - в приготвяне на бърлога.
- Мечките гризли могат да ядат до 40 кг на ден.
- Мечките гризли са отлични бегачи - могат да достигнат до 30 км/ч.
