Конят на Пржевалски, известен още като Азиатски Кон, е единственият вид диви коне, които днес могат да се срещнат в дивата природа.
Конят на Пржевалски е красиво животно, което се смята за най-вероятни прародител на домашните коне.
История на коня на Пржевалски
Смята се, че конят на Пржевалски се е появил преди около 65 милиона години на планетата ни. Днес конят на Пржевалски може да се срещне в Централна Азия. Наименованието си конят на Пржевалски дължи на изследователя Николай Пржевалски, който прави интересно откритие за науката през 1880 г, като открива този вид коне. Конят на Пржевалски има с две хромозоми повече от домашните коне. Смята се, че всички съвременни коне са произлезли от коне на Пржевалски.
Според специалистите всички съвременни домашни коне произлизат от 11 коне на Пржевалски, които са били уловени в началото на ХХ век в Джунгария, Централна Азия, и били кръстосани с домашни коне. Това подобрило качествата на съвременните коне, като ги направило по-издържливи и силни. Днес много коне на Пржевалски живеят в зоопаркове. Това се отразява на състоянието на конете, тъй като те са свикнали да изминават десетки и стотици километри на ден. Кон на Пржевалски може да се види в дивата природа много рядко, защото тези животни са плашливи.
През 40-те години на ХХ век много от конете на Пржевалски загиват, тъй като температурите в местностите, в които живеят, достигат 40 градуса под нулата. Освен това много често по това време кон на Пржевалски ставал част от менюто на местните жители. През 90-те години на ХХ век е започната програма по възстановяване на популацията на кон на Пржевалски в дивата природа. На три места в Монголия са създадени резервати, където конв на Пржевалски възстановява популацията си. Подготвя се внос на кон на Пржевалски в Казахстан и в Китай, за да се възстанови възможно по-бързо популацията на тези красиви животни.
Как изглежда конят на Пржевалски
Конят на Пржевалски става висок до 2, 30 метра, като размерите не зависят от пола на животното, женските и мъжките изглеждат еднакво. Тялото на коня на Пржевалски е мускулесто и набито, изглежда почти квадратно. Гръдният кош на Конят на Пржевалски е много добре развит, главата е едра.
Ушите на коня на Пржевалски са малки, както и очите му. Гривата на коня на Пржевалски е къса, с прави косми. Крайниците на коня на Пржевалски са издължени и доста тънки. Тялото на коня на Пржевалски е покрито с къси косми, които са жълтеникаво кафеникави. На гърба си конят на Пржевалски има тъмна линия, а муцуната е със светложълт цвят.
Коремът на коня на Пржевалски е светъл, жълтеникаво белезникав на цвят. Космите по опашката и гривата на коня на Пржевалски е черна, но е изпъстрена с много рижави косъмчета. Гривата е много груба на пипане. Опашката на коня на Пржевалски прилича повече на опашка на Магаре, отколкото на опашка на Кон. По долната част на краката си конят на Пржевалски има ивици, които напомнят за тези на зебрите. Мускулатурата на крайниците на коня на Пржевалски е много добре развита. Краят на муцуната на коня на Пржевалски е бял или светложълт. Малко напомня магаре.
С какво се храни конят на Пржевалски
Конят на Пржевалски е тревопасно животно. Конят на Пржевалски е в състояние да се храни почти през целия ден, но предпочита да го прави предимно в ранна сутрин и по свечеряване, когато слънцето не е силно. Когато не се храни, конят на Пржевалски предпочита да си почива на висок хълм, за да може да оглежда местността постоянно и да предпазва всички в стадото от хищници.
Конят на Пржевалски не се е променил изобщо през хилядолетията и това според специалистите се дължи на факта, че в неговия генофонд не са се натрупвали гени на други разновидности коне въпреки че от време на време е имало кръстосвания. В природата конят на Пржевалски се храни с много твърди и бодливи растения, които не стават за храна на други видове коне.
Затова хибридите на конят на Пржевалски, които са оставали със стадото, не оцелявали заради прекалено грубата храна, която не можели да преработят. Когато няма достатъчно храна, конят на Пржевалски може да измине големи разстояния, за да намери нови места с изобилие от растителност.
Размножаване на коня на Пржевалски
Кобилите от този вид стават полово зрели едва на 3 години, а мъжкарите - след като навършат 2 години. Когато младите мъжки навършат тази възраст, възрастният мъжкар ги изгонва от стадото, за да се предотврати възможността от чифтосване с майки и сестри. Младите жребци заедно със стари коне на Пржевалски, които са изгонени от стадото си заради властта на нов лидер, образуват нови групи, известни като ергенски. Възрастният мъжкар в стадото опложда женските, които след около 11 месеца раждат по едно малко.
Интересен факт е, че конят на Пржевалски може да се кръстосва успешно със зебри. Конят на Пржевалски е единственият вид диви коне, които при кръстоска с други разновидности на тези животни - например домашни коне и зебри - произвеждат потомство, което може да се размножава, за разлика от други кръстосвания, при които се раждат стерилни животни, катър и муле например.
Любопитни факти за коня на Пржевалски
Интересен факт е, че през 90-те години е стартирала нова програма за възстановяване на популацията на коня на Пржевалски. Няколко десетки коня на Пржевалски били пуснати в района на Чернобил като част от научен експеримент. В резултат на този експеримент в района се появили доста коне на Пржевалски, защото размножителният процес бил много бурен.
Конят на Пржевалски е социално животно.
Тези коне живеят в не много големи групи, които се образуват от няколко кобили, техните малки, и само един възрастен мъжки. Обикновено в групата има не повече от 14 животни. Групата се ръководи от най-възрастната кобила. Възрастният мъжкар се движи отзад и следи за това никой да не изостава, за да не стане жертва на хищник.
Конят на Пржевалски има перфектно зрение, обоняние и слух - всичко това му помага да усеща приближаването на различните видове хищници.
Днес конят на Пржевалски е застрашен най-вече от вълци и диви кучета, които нападат младите животни, за да се хранят с тях.
