Чинчилата, която доскоро се смяташе за твърде екзотична животинка, за да може да бъде домашен любимец, става все по-популярна в много семейства. Чинчилата не изисква прекалено много грижи, а е атрактивна и заради това много хора я предпочитат за домашен любимец. Освен това поведението на чинчилата е добронамерено.
История на Чинчила
В природата Чинчилите живеят по двойки и мъжкият се грижи постоянно както за женската, така и за тяхното потомство. Естествената среда на Чинчила са планинските масиви на Андите в Южна Америка. В началото на ХХ век Чинчилите почти напълно са избити заради красивата си пухкава козина, която се продава скъпо и от нея се правят кожени палта и различни аксесоари.
Благодарение на любителя на Чинчили - американецът Матиус Чапмън, който организирал експедиция за откриване на последните оцелели животинки в Андите, този вид се е запазил. Чапмън започнал отглеждането на Чинчили в домашни условия и постепенно тези малки сладки животинки станали толкова популярни сред по-заможните американци, че било въпрос на чест да отглеждат в дома си Чинчила. Чинчила е тревопасно животно и в домашни условия може да живее до 20 години. Чинчилата е активна през тъмната част от денонощието, но в домашни условия може да е активна и през деня.
Външен вид на Чинчила
Тялото на Чинчила е дълго до 38 сантиметра, а опашката й е с дължина до 17 сантиметра. Ушите й са кръгли, дълги са до 6 сантиметра и са изправени. Мустачките на Чинчила достигат до 10 сантиметра. Теглото на Чинчила е около 800 грама. Тялото на Чинчила е покрито с пухкава гъста козина, която е сребристо сива на цвят. Коремчето на Чинчила е винаги бяло.
Грижи за Чинчила
За да е здрава Чинчилата ви, трябва да живее в клетка, която се почиства редовно. Чистотата е залог за доброто здраве на тази малка животинка, която в природата не търпи мръсотия. За да се чувства добре Чинчила, тя трябва да живее в помещение с температура от 15 до 20 градуса. Над 25 градуса чинчилата започва да изпитва дискомфорт, а при температура над 30 градуса за няколко дни Чинчила умира. Влажността на помещението, в което живее Чинчила, трябва да е 50-60 процента. Помещението трябва редовно да се проветрява. Веднъж седмично трябва да се дава възможност на Чинчила да си направи вана от прах, като в клетката й се сложи сепиолит, в който тя да се въргаля.
Клетката на Чинчила трябва да е висока един метър, за да се чувства любимката ви добре, а широчината й трябва да е поне половин метър. Ако клетката е още по-висока, за Чинчилата ще е съвсем добре. Това животинче обича да се катери и да скача, затова по стените на клетката трябва да има пръчици, които да й дават тази възможност. Да гледате Чинчила в клетка, в която тя може само да седи на едно място, ще доведе до бързата смърт на животинката. Колелото, което е подходящо за хамстери, не е подходящо за Чинчила.
Обучение на Чинчила
Чинчила е малко животинче, което обаче като морските свинчета може да бъде обучено да изтегля листчета от малка купчина, и то само ако след всяко изтегляне получава награда във вид на лакомство. Това лакомство трябва да е парченце плод или зеленчук, за да не се отрази пагубно на животинката.
Хранене на Чинчила
Тъй като Чинчилата сравнително отскоро е домашен любимец, стомахът й трудно привиква към гранулирана храна. Въпреки това можете да се опитвате да давате по малко гранули за гризачи на любимката си. Проблемът е в това, че тъй като организмът на Чинчилата не е привикнал към готови храни, е възможно животинката да затлъстее много бързо и това да увреди вътрешните й органи. За да се избегне проблемът със затлъстяването, се препоръчва Чинчилата да се храни с плодове, овесени ядки, зеленчуци. В природата Чинчила се храни с клонки, кълнове и сено, откъдето доставя на организма си целулоза. Чинчилата е като дете и с удоволствие ще хапне бонбон или нещо сладко, което обаче се отразява пагубно на здравето й.
Организмът на Чинчила лошо усвоява мазнините и захарта, затова трябва да се избягват както сладки продукти, така и мазни храни. Добре е да давате на Чинчилата си сено, тя ще извлича от него полезни вещества за организма си. Ядките и зърнените храни също не са подходящи за Чинчилата, тъй като съдържат прекалено много мазнини, които организмът на малкото животинче не може да усвои. Клонки от ябълка и круша са подходящи за Чинчила, както и парченца ябълки от не много сладки сортове. Клонките на сливата, кайсията и прасковата не са подходящи за Чинчила. Тези малки животинки не изискват много храна - ако я свикнете с гранули за гризачи, Чинчилата ще консумира не повече от 1 кг суха храна месечно, плюс половин килограм сено. Чинчила трябва да има постоянен достъп до вода.
Заболявания на Чинчила
Един от най-големите проблеми на Чинчила е затлъстяването. Ако прекалено много наддаде, тя може да се залежи и не след дълго това да доведе дори до фатален край. Чинчила може също така да страда от проблеми с очите и ушите, както и от някои ставни заболявания.
Любопитни факти за Чинчила
Тъй като в природата Чинчила живее в много сурови условия, за да се справи с това, тя има уникални особености. За да не губи организмът й скъпоценната влага, която трудно може да си набави тази животинка, тялото й няма потни и мастни жлези. За да могат да се справят с ниските температури, Чинчилите имат топло кожухче, което също е уникално. От всяка косъмна луковица на козината на Чинчилата растат около 80 косъмчета.
Въпреки че в природата Чинчила живее по двойки, в домашни условия може да се отглеждат мъжкар с три или четири женски. Женската ражда от 1 до 3 малки. Ако Чинчила роди повече от 3 малки, тя трябва да се подхранва, защото организмът й няма да издържи и тя може да умре от изтощаване.
Недостатъци на Чинчила
Най-големият недостатък на Чинчила е може би това, че когато погледне към някого с печалните си очи, той решава, че трябва да й даде нещо вкусно за хапване и това най-често са храни, които са много вредни за животинката. Въпреки видът на Чинчилата, който е сякаш тя се моли за лакомство, не трябва да й се дават храни, които тя не може да усвоява.
