Персийската чинчила заслужено се смята за една от аристократките в семейството на котките. Персийската чинчила няма нищо общо с южноамериканския гризач чинчила, който живее в Андите. Когато се провеждат конкурси за котки, обикновено сред победителите е персийска чинчила. Изисканият и необикновен външен вид на тези красиви котки винаги привлича вниманието - бяла козина, сякаш покрита със сребрист воал, изумрудено зелени очи и червено носле.
История на персийска чинчила
Не е ясно защо котките с наистина невероятна външност са получили названието чинчила. Това име е станало популярно в края на ХIХ век, когато са се появили първите представители на породата. За родоначалници на персийските чинчили се смятат сребристите персийски котки. В началото на ХХ век персийските чинчили са присъствали на изложения заедно и наравно със сребристите персийки. Смята се, че през 1885 година в Англия сребриста персийка е била кръстосана със сивкав представител на породата, което е сложило началото на персийските чинчили.
През 1888 година по време на котешко изложение бил представен плодът на това кръстосване - персийската чинчила с име Сребристо агне. След смъртта му Сребристо агне е бил препариран и днес се намира в Британския музей по естествена история в Лондон. От този момент насам породата става все по-популярна в цял свят, но се е запазил стандартът на персийската чинчила, установен в Англия през 1888 година. Котките от тази порода бързо стават предпочитани домашни любимци в аристократичните домове заради изискания си вид и в европейското висше общество се смята за повече от задължително представителите на старата аристокрация да отглеждат в домовете си персийска чинчила.
Стандарт на персийска чинчила
Персийските чинчили, които са разпространени в Европа, са с по-изящна костна система, отколкото представителите на породата, които живеят в САЩ. Американските персийски чинчили са по-масивни, в това отношение те приличат на персийските котки. Персийската чинчила е с големи ярко зелени очи, които са на разстояние едно от друго. Около очите има кант в черен цвят. Главата е кръгла. Козината е гъста и дълга. Муцуната е кръгла, с дебели бузи и изпъкнало чело.
Носът е къс и широк, леко чип, червеникав на цвят. Ушите са много малки, със заоблени краища и са насочени напред. Тялото е средно или едро. Персийската чинчила достига от 3 до 7 килограма. Крайниците са къси и силни, с мощни кръгли лапи. Възглавничките на лапите са черни на цвят. Козината на персийската чинчила е дълга и копринена. Опашката е много пухкава. Козината е бяла, като в края на всеки косъм има тъмно оцветяване, от което цялата котка е като покрита със сребрист воал. Допуска се златисто оцветяване на козината.
В последно време се допускат цветове, при които краищата на косъмчетата са оцветени в шоколадово, леопардово, синкаво. Персийските чинчили, които имат червеникаво оцветяване в края на косъмчетата, са известни като червени камеи. Златистата чинчила може да е със сини очи, а червената камея може да е с червеникави очи. За недопустимо се смята козината на персийската чинчила да е покрита с бели петна.
Грижи за персийска чинчила
Персийската чинчила е издържлива котка, освен това тя е умна и спокойна. Но тя обича игрите и веселите компании. Точно като персийската котка персийската чинчила създава атмосфера на спокойствие. Тя е перфектният компаньон, който винаги е добронамерен и лоялен. Персийската чинчила иска да усеща сигурността от присъствието на стопанина си и е в състояние да го следва от стая в стая, за да не стои и секунда без него.
Персийската чинчила няма нужда от кой знае какви грижи, но козината ѝ трябва да бъде редовно разресвана. Добре е това да се прави всеки ден, за да не се сплъсти красивата козина на персийската чинчила. Честотата на къпането на персийската чинчила може да варира от един път седмично до два пъти годишно - всичко зависи от особеностите на животното. Разресването започва с гребен с едри зъби, а след това със ситен гребен се отстраняват мъртвите косъмчета. Накрая козината се разресва добре с четка от естествен косъм.
Трябва да се разресва и козината между пръстите на персийската чинчила. Персийската чинчила има много къс език и за разлика от другите породи котки не може да се грижи сама за външния си вид. Кръглият череп и късият нос водят до някои проблеми, сред които лошо оформен слъзен канал. Това води до постоянно сълзене на очите и ако те не се почистват всеки ден, се появяват грозни петна около тях.
Обучение на персийска чинчила
Персийските чинчили са доверчиви и добронамерени. Те не са своенравни, така че лесно можете да им покажете какво може и какво не може да правят в дома ви. Възможно е персийската чинчила да се прави, че не разбира за какво ѝ говорите, ако това не ѝ е изгодно, но като цяло представителите на тази порода лесно се поддават на обучение. Персийските чинчили могат дори да бъдат научени на сложни трикове, популярни в цирка - например да ходят по опънато въже. Въпреки че не им е присъщо да правят подобни неща, персийските чинчили са склонни да изпълняват подобни команди, само и само да зарадват стопанина си.
Хранене на персийска чинчила
Персийската чинчила може да прояви капризи по отношение на храната. Колкото и да обича дадена храна - консервирана или суха, след време тя може напълно да откаже да я приема, дори да я държите гладна с дни и да не ѝ предлагате алтернатива. Персийската чинчила държи да извоюва сама избора си на меню и постепенно успява да се наложи дори на най-строгите стопани. Персийската чинчила обича да похапва различни видове пастети и суха храна от висок клас, която дава на организма ѝ всички необходими вещества.
Можете да храните персийската чинчила и с натурални продукти - обезкостена сварена риба, сварено пилешко или телешко месо, сварени и нарязани яйца, млечни продукти - извара, кисело мляко, немазна сметана. Не се препоръчва да храните персийската чинчила с шоколад и други сладки продукти, защото те могат да предизвикат влошаване на здравословното ѝ състояние и дори фатален край. Не се препоръчва да храните персийската чинчила с тестени, сладки, мазни, прекалено солени, горещи или ледени храни.
Заболявания на персийска чинчила
Персийската чинчила страда от някои генетично обусловени заболявания, които са предизвикани от строежа на главата ѝ. Късият нос и кръглият череп предизвикват проблеми, свързани с очите, както и затруднено дишане. Проблемите с дишането се засилват в топлите дни на годината.
Любопитни факти за персийска чинчила
Персийските чинчили стават популярни в Англия, след като принцеса Виктория, внучка на английската кралица Виктория, се пристрастява към представителите на тази порода. Тя ги развъжда и постоянно ги показва по изложения преди Втората световна война. По това време персийските чинчили редовно се появявали на кориците на списания и участвали в телевизионни предавания.
През 1967 година персийска чинчила участва в един от филмите за Джеймс Бонд. Котаракът, който бил избран за ролята, се казвал Соломон, и след успеха на кинопродукцията участвал в много реклами.
Недостатъци на персийска чинчила
Най-големият недостатък на персийската чинчила е необходимостта от постоянно разресване на козината ѝ. Ако няколко дни пропуснете да го правите, ще се наложи да прибегнете до единствения възможен изход - да отрежете сплъстената козина, от което ще пострада външния вид на любимеца ви. Персийската чинчила може да стане досадна в желанието си да следва стопанина си навсякъде - това е друга нейна не толкова приятна черта.
Сред недостатъците на персийската чинчила са и капризите ѝ по отношение на храната, както и това, че се обижда, ако ѝ се направи забележка или ѝ се повиши тон. В подобни случаи тя може да стои с часове с гръб към стопанина си и да не иска да контактува с него, колкото и продължително да ѝ се моли да му прости. Друг недостатък на персийската чинчила е, че въпреки своята флегматичност и добронамереност по време на игра тя е склонна да драска и да хапе, без да разбира, че така наранява човека, с когото играе.
