Екзотиката сред птиците може да има много имена, но едно от най-ярките между тях е тукан. И това се дължи не само на уникалния външен вид на птицата, наречена с това име, но и на нейния характер и поведение.
Туканът е птица любопитна, спонтанна, наивна, но в същото време надежден приятел и много общителна. Жива и интелигентна, шумна и красива, тази чудна птица от южноамериканските тропически гори никога не може да остане незабелязана. Едва ли има човек, който да не прояви интерес към нея, защото тя е наистина забележително творение на природата.
Класификация на тукана
Първият поглед към птицата тукан веднага навежда на мисълта за прилика с папагала. Това не бива да подвежда никого.
Туканът с научно название на вида Ramphastidae, няма общо с папагалите, той принадлежи на отряда на кълвачите, числи се към разреда на Кълвачоподобните - Piciformes.
Той е едра птица с уникална външност и качества. Семейството на Тукановите наброява 37 вида.
Прилича и на птицата носорог, макар че двете птици нямат никакво родство помежду си.
Най-големия вид от птицата се нарича Голям тукан или още Токо.
Разпространение и местообитания на тукана
Туканът може да бъде наблюдаван в Централна и Южна Америка. Не може да се определи дали е рядка птица, защото такова определение важи само за някои от видовете тукани.
Местообитанията на тукана са дъждовните гори, богати на храна за тях, което им позволява да запазят популацията си на добро ниво.
Някои видове избират гъсти гори, но не и гъсталаци или чисти поляни. Други предпочитат влажните гори, а понякога тези птици могат да бъдат видени в парковете и градините.
Могат да бъдат видени птици, които водят номадски живот, но като цяло това не важи за вида. Те предпочитат уседналия и уреден живот и не се стремят да сменят местообитанията си. Колективният начин на живот е характерен при тях и ако някой от групата изпадне в беда, останалите не отлитат, а се опитват да му помогнат. Само в сезона на чифтосване могат да бъдат наблюдавани по двойки.
Туканите са активни през деня и прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Когато им се наложи да слязат на земята го правят неохотно.
Птицата не обича да лети, не е добър летец. Движи се повече с къси скокове.
Как изглежда туканът?
Представителите на семейство Туканови растат на дължина до половин метър и тежат до 330 грама Птицата има плътна физика, опашката в края прилича на отрязана в една линия и е сравнително къса.
Малката глава стои на късата и мускулеста шия, краката на пернатото също са къси. Всичко в птицата би изглеждало премерено и скромно на размери, ако не беше огромният клюн. Заради този огромен нос, с който природата го е надарила, туканът изглежда масивна птица.
С възрастта формата на клюна на тукана варира. Младите птици имат прав клюн, защото родителите хвърлят нагоре храната им и тази особеност на структурата на клюна помага да хващат лесно храната си.
В цветово отношение клюнът на тукана е много ярък и цветен -жълто, оранжево, бяло, черно и всичко това го прави много елегантен и атрактивен сред останалите представители на тропиците.
Дължината на клюна може да достигне до 20 сантиметра, което е изумително, защото представлява една трета от дължината на тялото. Очакванията са клюнът да е тежък и масивен и да представлява проблем за птицата, но съвсем не е така. Вътрешната му структура е наистина удивителна. Пълна е с кухини и затова клюнът е много лек, почти безтегловен. Заедно с това е много здрав благодарение на вътрешните въздушни микрокамери. Цветът на клюна е различен при всеки вид тукан.
Птиците управляват телесната си температура като регулират притока на кръв към клюна си, тъй като повече кръв означава повече отделена топлина.
Оперението на тукана е ярко и красиво, много цветно. Черното тяло е с добре оформена бяла яка, гърдите и опашката също са черни отгоре, а отдолу опашката е червена. Цветовите вариации в оперението зависят основно от вида, но преобладава черното, смесено с други ярки и контрастиращи цветови комбинации.
Хранене на тукана
Храненето на тази птица може да се нарече вегетарианско, но това е доста условно. Туканите обичат да ядат ядки, вкусни сладки плодове, сочни тропически плодове и палмовите. Необичайно големият клюн, както и език помагат на тукана да чупи плодовете и да вади ядките, както и да седи удобно на клона и да къса плода, който иска.
Понякога се отклоняват от растителната си диета и хапват яйцата на други птици и дори техните пилета. Паяци, змии и гущери също влизат понякога в диетата им. Насекомите също не са изключение в менюто. Диетата им всъщност напомня доста човешкото хранене: месо, житни растения, разнообразие от плодове, зеленчуци, дребни бозайници и безгръбначни, сочни билки и семена, рибки и яйца.
Птицата утолява жаждата си като пие дъждовната вода, събрана в хралупите на дърветата или в чашките на големите цветя.
Размножаване на тукана
Туканът е моногамна птица. След като изберат веднъж партньор, те си остават верни един на друг. Периодът на чифтосване е веднъж годишно и тогава двойката бърза да завземе кухина, тъй като сама не може да направи гнездо с големия си клюн. Понякога се стига до изгонване на предишните собственици. Случва се гнездото да се приспособи за нуждите на семейството, но не и да се построи изцяло. Ако не успее да си намери подходящо гнездо, туканът може да се установи в термитник или в дупка в почвата.
Няколко дни след чифтосването на туканите женската снася от 1 до 4 яйца. Инкубационният период трае до 3 седмици. В този процес могат да участват не само родителите, но и други членове на групата.
Малките се излюпват напълно безпомощни, без нито едно перо. Клюнът им е абсолютно прав, тъй като това е нужно за храненето им.
След като останат в гнездото 1, 5 - 2 месеца те излизат и започват да изследват света със своите родители.
Продължителността на живота на тукана е до 50 години.
Още някои интересни факти за тукана
Поради яркото си оперение туканът няма много врагове. Сред тези, които пируват с туканско месо са някои хищни птици и някои от дивите котки.
Гласът на тукана не е от най-приятните. Те крещят много силно и пронизително. Могат и да щракат с човката си.
Туканът умее да контролира опашката си, като я дърпа рязко, когато е необходимо, или я повдига над гърба си.
В миналото е ловуван от хората за месо, а също и заради перата от местните аборигени, които са ги ползвали в ритуалите си. Сега този лов вече е рядък.
При сън клюнът на птицата не пречи изобщо, защото тя може да върти главата си на 180 градуса и удобно поставя клюна си на гърба, между крилата.
Назъбеният клюн е най-силното оръжие на птицата срещу враговете.
Туканът всъщност е застрашен вид заради унижаването на дъждовните гори, но птицата е толкова адаптивна, че успява да се нагоди много бързо към променящата се среда и да оцелее.
Езикът на тукана достига до 15 сантиметра на дължина, но е доста тесен.
Когато европейците пристигат в Южна Америка, една от първите птици, които виждат, е точно туканът.
Туканът е национална птица на държавата Белиз.
