Гълъбът типлер е уникална по рода си порода, прославила се със своята издръжливост. Най-различни са типлерите, що се отнася до окраски – могат да задоволят дори най-капризния гълъбар.
История на гълъб типлер
Породата е била основана в Англия, по-специално в търгуващите с коприна градове Конгълтон и Макълсфийлд, около 1840 година. Кръстоска е между гълъб кумулет и пощенски гълъб. За неин предшественик, както и на всички други породи гълъби, се смята скалния гълъб, който е ендемичен за района между Средиземноморието и Китай.
В днешни дни съществува значителна неяснота по отношение на външния вид и характеристиките на гълъба типлер. Ще намерите безброй клипчета в YouTube, показващи „типлери“, а всъщност става въпрос за различен вид гълъб. Високолетящи гълъби с произход Индия и Пакистан често се объркват с типлер.
Наименованието „типлер“ е от английски и ясно и точно обозначава въпросната порода, а не служи за общ знаменател на всички високолетящи и издръжливи птици. Сред видовете типлери са: Гордън Хюдж, ирландски, Джак Боден, ловатски, макълсфийлдски, манчестърски, шефилдски. Последните са оцветени в червено или жълто и най-често от всички други достигат летеж над 20 часа, заедно с Джак Боден и Гордън Хюдж.
Отглеждане на гълъб типлер
Голям проблем при отглеждането на типлери са техните врагове – грабливите птици. Плячкосването на домашните гълъби е изключително задължочено в Англия, Австралия и Канада до степен на епидемия. Съществен принос за това са дългите и изтощителни тренировки и всекидневно летене на типлера, които го изтощават до такава степен, че в крайна сметка няма сили да избяга от хищници. Въпреки проблема обаче, много пламенни гълъбари не се отказват от страстта си да отглеждат гълъби типлери.
Типлерът няма равен на себе си в животинското царство и издръжливостта му може да спечели уважение. Средната му конституция наподобява тази на гълъба преметач, а летежът му е сходен с този на пощенския гълъб. Канадски типлер със собственик Оскар Зикович успява да лети без почивка невероятните 18 часа, в САЩ гълъбът на Майкъл Бийт достига 18.05 часа, а в Обединеното кралство без проблем типлерите прелитат над 20 часа без пауза. Световният рекорд за момента се държи от Хери Шанън от Северна Ирландия, чиито 3 типлера издържат в летеж впечатляващите 22.05 часа през 1995 година. Това изумява немалко гълъбари, включително отглеждащите пощенски гълъби и гълъби преметачи.
Каква е тайната формула, способна да направи типлера толкова издръжлив? За начало, тези пернати просто обожават да летят и го правят, тъй като устройството на тялото им го позволява. Нерядко летят и нощем, и то с часове, стига да имат възможност. Като всички атлети, и тези се нуждаят от чести тренировки, започващи на крехката възраст от 4 месеца, ако гълъбарът иска да ги приготви за достойни състезатели.
Типлерите, особено в млада възраст, имат склонността да политат към облаците и..никога да не се завърнат. С други думи, тези животни бягат често и загубите за собствениците им са големи. Един от методите за предотвратяване е пускането на гълъбите само в гладно състояние – това е сигурен начин, че ще ви обърнат внимание, когато ги повикате обратно.
Друга техника е добавянето към ятото на светъл индивид от нелетяща или ниско летяща порода (преметач, гълъб акробат и др.), който да има за цел да сигнализира на другите къде да се върнат. Светлият цвят на оперението помага да бъде видян отдалеч, особено в нощните часове. Той не бива да бъде пускан за дълго време – ролята му е единствено да привлича като магнит летящите типлери.
Хранене на гълъб типлер
В началото на отглежднето на младите индивиди се започва с детокс диета ниска на мазнини и белтъчини, но богата на въглехидрати. Повечето собственици сами си забъркват формулата за храна на типлери, която най-често представлява 70% ечемик, отвъд който може да се добавят пшеница, сорго, както и щипка ленено семе. Сместа задоволява нуждите на подрастващите малки гълъбчета. Друг вариант за смеска, особено подходяща преди тренировка, е 75% ечемик, 25% пшеница, щипка сорго и щипка рапично семе за мазнини. Всеки треньор избира различни проценти за своите животни, но вариациите от посочените формули са слаби.
Типлерите се пускат в сумрака след залез или по време на самия залез – буквално ги насочвате в посока към скриващото се слънце. Така птиците запомнят да излитат само по залез. Летенето отначало може да продължи час, после два и така нататък.
Издръжливостта се изгражда постепенно и само и единствено с помощта на голямо количество въглехидрати в диетата, доставящи нужната енергия.
Прехранването ще покаже по-дълги часове летеж, но с времето птиците ще загубят мотивация, може да надебелеят, да станат мързеливи и като цяло да влошат състоянието си. От прехранените животни не може да очаквате велики постижения на състезание, вероятно ще правят много грешки, ще кацат преждевременно или на неправилното място. От дисциплината по време на тренировка зависи как ще се представят гълъбите по-нататък. Затова и храненето на гълъбите не трябва да ги разглезва – давайте богати на въглехидрати смеси в малки порции.
Скоро преди състезание птиците преминават в 3-5-дневен режим на захранване. Захранките са предимно високи на протеин и въглехидрати в първите два дена, а след това плавно преминават към богати на мазнини и въглехидрати. Мазнините съдържат 2.5 пъти повече енергия от въглехидратите. Храненето на гълъбите типлери е един или два пъти дневно. След това захранване може да се очакват целодневен летеж (от изгрев до залез), ако не кръжат ястреби или соколи наоколо.
