Гълъбът лахор е скъпа домашна порода гълъби, отличаваща се със завидните си размери и нежна природа. Тези животни произлизат от Лахор, Пакистан, и от дълги години се развъждат в този регион. Тази и други породи домашни гълъби имат за общ прародител скалния гълъб.
История на гълъб Лахор
Около 1880 година лахорът бива пренесен в Германия и става изключително популярен в гълъбарските среди край 60-те години на миналия век. Обикновено може да открием лахори и в Иран, областта Шираз. Неслучайно тези крилати грации привличат интереса на много хора – това е една от породите с най-широк спектър от окраски. Породата е сравнително рядка и има много доказателства произходът да е още по времето на Древна Персия. Макар преди да се е отглеждала за месото си, сега животинките са с чисто декоративна цел, създавайки една прекрасна, шарена атмосфера.
Как изглежда гълъб Лахор?
Гълъбът лахор е едра порода, но на размери не е толкова дълъг. Породата е по-дребна от кралския гълъб, например. Позицията на тялото е почти хоризонтална. Стойката на птицата е свободна. Долният участък от тялото на тези животинки е бял, а вторичният цвят се разпростира от човката, през главата преминава като арка над очите и достига гърба и крилата. Крилата и опашката на гълъб лахор най-често са с бял цвят.
На представленията за гълъби най-важно внимание се отделя на оцветяванията и шарките на лахора в областта на главата, шията и крилата. Главата притежава стръмно чело, свод, а тя самата е голяма и добре оперена, без плоча. Що се отнася до врата, той е изключително добре оперен, извит, средно дълъг и продължава в пълен и широк гръден кош.
Спрямо това колко надути са гърдите на животно се преценя доколко ценно е то. Бузите обикновено са са закръглени, а човката широка, набита, светла и тъповърха. При по-младите гълъби не се открива дефектна тъмна брадавица в близост до клюна. Очите се намират в бялата област. Очите на лахора са големи и тъмни, а очните кръгове тесни, с червен цвят.
Оперяването на крачетата на гълъб Лахор създава впечатлението, че птицата е обула някакъв вид дебели панталони. То продължава и върху пръстите, придавайки им вид на обути в пухкави чехли. Гълъбът лахор достига размери до 26 сантиметра височина и 29 сантиметра дължина. От едното до другото рамо мерките се въртят около 14 сантиметра, което прави птицата сравнително внушителна.
Сред най-често срещаните вторични цветове, преминаващи като ивица през гърба, са черен, сребърен, червен, жълт, синьо с черна лента или без, бледо синьо с тъмна лента, наситено синьо, наситено светло синьо, сиво-кафяв (по-рано наречено мраморно), светло червен, светложълто и кафяво на петна. При оценка на птицата вторичното оцветяване (челото, горна и задна част на главата, врата, гърба, крилата и опашката) следва да бъде равномерно, а бялото да е изолирано в областите на гърлото, гърдите, корема, долните части на гърба и опашката. Възможно е женските да притежават по-тъмни окраски, особено ако са със сини и сребърни оперения.
Отглеждане на гълъб Лахор
В съвременния свят красивите птици се отглеждат чисто с развлекателна цел или за да бъдат показвани на представления. Могат да бъдат прекрасни домашни любимци. Имайки предвид, че са нежни и сравнително срамежливи, темпераментът им се определя като добродушен и съдействащ на човека. Птицата се опитомява бързо и лесно. Някои хора избират да включат малките птичета в менюто си. Летежът на птицата е среден до добър, а тя самата вече не е рядкост.
Когато става на въпрос да се определи доколко един лахор е чистокръвен, се оценяват множество характеристики. Сред нежеланите такива са слабо тяло, дълга и тясна фигура, плоско чело, висящи крила, тъмен клюн, бледи очни кръгове, бели пера над носните отвори, бели крила, цялостно бяло оцветяване, слабо оперение по краката, слаба или нетипична, неравномерна пигментация на вторичното оцветяване, висока или дълбока стойка, мътни знаци по крилата, бяла якичка, отворено лице (бели пера около челото), свръхподстригване на перата (за да се отличават някои подлежащи цветове), човка с различен цвят от бледорозово, ярко изразен цветен „разрез“ от пигментирани пера през окото. За описаните характеристики участващите в състезания птици могат да бъдат дисквалифицирани. Някои собственици саморъчно се опитват да мамят, оцветявайки перата на животните на места и др.
Заболявания при гълъб Лахор
Лахорът е сред породите, чието обилно и атипично оперение често може да повлияе в развитието на болестно състояние. Абнормалните размери или позиция на перата нарушават естественото поведение на гълъба Лахор. Примерите за това са оперенията, наподобяващи грива и закриващи очите, както и подобните на панталони, но и всякакви други свръхизрастнали пера.
Те пречат на нормалните летеж (неизпълнена аеродинамика), хранене, водопой, размножаване, кацане. Възможно е дори да се затруднява поддържането на постоянна телесна температура. Непрекъснатият дискомфорт от невъзможността да извършват най-базисни функции докарва стрес на животните, особено когато е непосилно да излетят и усещат постоянен страх, че при нападане от хищник те са безпомощни.
В някои случаи подрязването на перата е напълно обосновано, за да отгледат поколението си. Абнормалното оперение на гълъб Лахор е черта, която се развива няколко седмици след излюпване и съпътства целия живот на птицата. Смята се, че повишеното оперение на краката е по-опасно, отколкото гривата.
По краката се задържа повече мръсотия, често животните газят във вода и кожата отдолу е постоянно мокра и изложена на микроорганизми. Нормалната походка също се затруднява и оттам произхождат вторични промени в тялото.
