Намират се птици в дивата природа, които естествено са еволюирали по такъв начин, че вече нямат способност да летят – ему, птица киви, щраус и др. Съществуват обаче определени породи гълъби, у които човек изкуствено чрез развъждане е проявил тази черта. Това са гълъбите преметачи. Вместо да лети, този гълъб се придвижва с ходене и може да прави задно салто.
Произход на гълъба преметач
За родоначалник на гълъба преметач се смята обикновения скален гълъб. Породата се появява в края на деветнадесети век в Обединеното кралство, а по-специално е проследена до шотландските земи. Има два типа преметачи – едните правят няколко странични салта при пускане и спират, а другите могат да продължат да се въртят чрез задно салто в права линия за известно време.
Има и по-умерени сходни породи, които се преобръщат по време на летеж – тези птици обаче не успяват да излетят. Тези пернати са изключително издържливи и пълни с енергия. Способността им за летеж се губи напълно, когато достигнат зрелост.
Главното значение на гълъба преметач е участието в състезания по търкаляне – а именно, собствениците им ги пускат като топка за боулинг на терен и наблюдават коя птица ще стигне най-далеч. Разбира се, колкото и нетипични, тези състезания събират голяма публика от любители, организират се наддавания за победителите.
През 1859-та Чарлз Дарвин пише за породата: Никой не би и помислил, че гълъбът преметач ще се научи да се премята. Смятам, че е съществувал един гълъб с дадената деформация, който се е премятал и от него много други птици са се научили. Виждам млади птици, които не са срещали въпросния гълъб, но имат вродено знанието да се премятат.
Дългогодишната селекция на най-добрите индивиди в премятането направи преметачите това, което са – и чувам, че в Глазгоу вече ги отглеждат повсеместно. Казаха ми, че има индивиди, които не могат да излетят дори на 45 сантиметра във въздуха, без да се преметнат презглава.
Отбелязаното от Дарвин потвърждава, че преметачът е изкуствено доведен до състоянието, което е. Специфичното поведение – а именно, безпричинното премятане – се е проявявало от поколение на поколение все по-очертано, задълбочавало се е до комична степен. Вероятно Дарвин не е виждал класическия гълъб преметач, тъй като в казаното той все още описва птица, която, макар и ниско, може да лети.
Външен вид на гълъба преметач
Имайки предвид казаното, развъдчиците на гълъби преметачи не се интересуват толкова от разцветката на животните (тя е от вторично значение). Затова и гълъбите са в най-различни разцветки. Ключовото на породата е способността й да се премята.
Цената на птицата се определя спрямо това до колко далеч може да стигне по земя чрез премятане, в права линия – с разстоянието право пропорционално расте и паричната стойност. Рекордът за най-дълго разстояние, което преметач е изминал по земя, без да спре, е впечатляващите 201.85 метра. Обикновеното разстояние в състезание обаче се колебае между 15-25 метра.
Поведение на гълъба преметач
Учените не могат да дадат ясен отговор на въпроса защо гълъбът преметач не може да лети – на теория той притежава всички физически придобивки, нужни за летеж. Гълъбът нито е твърде тежък, крилата и главата са съразмерни, няма излишно оперение. Теорията им е, че съществува дефект в центъра на равновесието на птицата, караща я да се преобръща безпричинно.
Отглеждане на гълъба преметач
Това са лесни за отглеждане гълъби, а самите птици са страхотни родители, които грижовно хранят поколението си самостоятелно. Местообитанието им може да бъде в клетки, таван или специално устроен гълъбарник. Те не изискват много място. Относителни размери на клетката за една двойка гълъби преметачи: 60 см широчина, 76 см дължина, 40 см височина.
Други птици, които не са двойки (между 8 и 10) могат да се поместват спокойно в отделение с размери 76х106х40 сантиметра. Доста хора се отказват от отглеждането на преметачи, защото в клетката си някои птици се превъртат толкова често, че остъргват оперението си и остават с голи участъци кожа, а понякога цялата им глава губи перата си.
Трябва да се стремите да намерите птиците, които го правят, и да не ги развъждате – това е черта, която не бива да се окуражава и продължава в поколението. Това са така наречените фанатични преметачи.
Премятането в клетката може да се избегне с внимателно приближаване и предупреждаване на птиците за това, което се случва. Те се преобръщат много по-често, когато се страхуват и са стресирани. Може да си подсвирквате, например.
Не хлопайте вратичките на клетките рязко, старайте се да не издавате силни шумове. Формулата е сравнително лесна и ще ви осигури успех с предотвратяването на фанатични преметачи. Всеки професионален гълъбар може сам да открие какво работи за неговите птици, разбира се.
Много хора си отглеждат гълъб премечат като единичен домашен любимец вкъщи, вместо папагали, канарчета, амадини и неразделки. Тъй като имат редуцирана способност за летене, тя ще се хареса на живущите в апартамент. Можете да си отглеждате преметач в клетка за заек, осигурявайки нужните храна (семенца, зърна) и вода в купички на земята. При вземане на птицата се поинтересувайте и как се храни гълъб преметач.
