Враните са едни от най-добре познатите на човек птици. Те са и сред най-удивителните птици в природата. Макар да не са красиви като пауните, фазаните, фламингото или сойките, тези животни впечатляват с висок интелект и полезното си място в природата.
Те са около нас, по дърветата пред къщите, в парковете, а понякога кацват на прозорците и почукват с клюн. Дали обаче знаем достатъчно за тези черни като въглен птици, за които четем още в ранна възраст в детските книжки?
Враните, подобно на роднините им гарваните, са много интелигентни птици и е малко странно, че имат лоша слава. Тя най-вероятно се дължи на малкото информация, която всъщност хората имат за враните. А хората им дължат много за спасяването на човешката цивилизация.
По време на големите епидемии от чума, когато умират 75 милиона души по цял свят, семейство Вранови имат огромна роля в спасяването на живите, като пресичат разпространението на заразата, хранейки се с труповете на непогребани мъртви. Природата се намесва в момент, в който в хранителната верига липсва важен елемент - на санитаря, който прочиства пространството. Поради липса на лешояди в Европа враните поемат тези функции и предпазват цивилизацията от пълно унищожение.
Мистичните черни птици устройват погребални ритуали на своите мъртви събратя. Те се събират около трупа, кацайки на околните дървета, или направо на земята, струпват пръчици около мъртвото тяло и издават странни звуци, прилични на молитва. После отлитат бързо и безшумно, сякаш за да не тревожат повече душата в пътя към отвъдното. За уникалните врани всеки може да научи повече и със сигурност ще обогати познанията си за света на природата.
Класификация на враните
Corvus e род птици със силно разпространение. Те са от семейство Corvidae. Разредът им е Врабчоподобни.
В този род влизат видове, известни като врани и гарвани, като между тях разликата на пръв поглед е незначителна. Състои се в големината на птиците, като гарванът е доста по-едър. Освен това неговият клюн, наред с всичко друго по него, е черен. При враната клюнът е светъл на цвят.
Друга съществена разлика е, че враната живее сред хората и може да бъде отглеждана като домашен любимец. По подобие на канарчета, папагали, амадини, корели. Враните са социални животни и почти не отстъпват на кучетата и котките например. Тя се чувства добре в човешкото общество и може да се научи да произнася някои думи, подобно на папагалите и други говорещи птици.
Гарванът живее само в гората и страни от човешките селища. Той не е склонен на живот сред човешкото общество.
В целия род Corvus членовете са 45 на брой, а родът на Враните представлява една трета от семейство Corvidae. Името на рода е латинско и съвпада с названието на латински на гарвана.
Враната е описана за първи път от Карл Линей в труда му Sistema Naturae през 1758 година. В момента съществуват около 42 вида, а още 14 са изчезнали. Фосилите на враните са доста на гъсто в Европа, но връзките между отделните праисторически видове не са много ясни.
Враните се делят основно на два вида: черни и сиви врани. Те обаче се разглеждат като отделни представители на семейството и често не застъпват местообитанията си. У нас сивата врана е широко разпространен вид, докато черната не се среща.
Как изглеждат враните?
Враната е средна по размер птица, варираща по дължина от 34 сантиметра до 70 сантиметра. Размахът на крилата при нея достига от 93 до 103 сантиметра и тежи около 600 грама.
Враните са птици със здрав и строен вид, с малка заоблена глава със силен конусовиден клюн - издължен и заострен. Той е леко извит надолу. За разлика от гарвана, клюнът не е черен, а светъл на цвят.
Краката на птицата също са силни, а опашката на враната е къса и клиновидна.
Оцветяването на враната е доминирано от черния цвят, като някои видове имат оперение в сиво, а други имат бели или сиви зони на шията или торса. Австралийските видове врани имат светли очи, но иначе болшинството са тъмнооки.
Сексуалният диморфизъм е слабо забележим.
Птицата има силни и добре развити крила, което прави полета уверен и с малко махове. Когато лети, опашните пера на враната имат форма на ветрило, докато тези на гарвана са клиновидни и така се различава от подобната птица и по време на полет.
Къде живеят враните?
Враната е широко разпространена птица. Враните живеят в Европа, Азия, Австралия, Северна Америка, Африка. Проучванията сочат, че американските популации непрекъснато нарастват след европейската колонизация. Враните се разпространяват заедно с нарастването на земеделието и урбанизацията.
Чувства се добре и в природата, както и сред хората. Това е една от най-добре адаптиралите се птици в човешките селища.
Начин на живот на враната
Враните живеят и по единично, но обикновено се събират в големи комуни, които наброяват между 200 и десетки хиляди индивиди, особено през зимата. Тези събирания обикновено се случват в близост до големи хранителни източници като сметища и търговски центрове.
Когато са в група, те общуват чрез засилена вокализация. Наблюдават се врани, които отговарят на повикванията на други видове. Звуците на враните са сложни и не са добре проучени, те варират и в зависимост от региона.
Враните, подобно на гарваните, са изключително интелигентни животни. Има сведения, че врани са се научили да броят, както и да повтарят отделни думи. Те могат да използват инструменти и дори да си изработват такива, за да намерят храна. Този вид птица може да запомня човешките лица и да ги различава.
Размножаване при враните
Враната достига полова зрелост на около 3 години при женските и на 5 години при мъжките. Враните са моногамни птици и двойката строи заедно гнездото. Избират високите дървета, скалите или постройки на хората, като гнездото на враните е поне на 3 метра височина. Материалите, от които се изработва гнездото са клонки, метални ленти, пластмасови парчета и всякакви други материали, които птиците намират. Гнездото стига до 70 сантиметра в диаметър, дълбоко е до 10 сантиметра и широко до 20 сантиметра.
Женската снася от 3 до 9 яйца, а периодът на гнездене трае от 20 до 40 дни.
Яйцата на враните са синьо-зелени с кафяви петънца. Инкубацията се извършва само от женската, а мъжкият я храни в това време. Малките са отглеждани и от двамата родители, а след 5 седмици те напускат гнездото. Въпреки това грижата за тях от страна на родителите продължава, те ги хранят и след това. Младите често помагат на гнездящата двойка да защитава гнездото и да храни малките.
Продължителността на живота на враната е около 20 години, а най-старата документирано проследена врана е живяла 30 години. В плен най-дълголетна е 59- годишна врана.
Какво ядат враните
Враните са всеядни. Диетата им е много разнообразна. Враните ядат всичко, включително други птици, плодове, ядки, мекотели, червеи, семена, жаби, яйца, мишки, риба и мърша. Те са санитари на гората, наред с гарваните, а също почистват отпадъците от хората, тъй като се хранят с боклука им.
Плашилата са поставяни най-напред заради набезите на враните върху посевите, макар че те помагат на фермерите, като ядат много насекоми- вредители по културните растения.
Защитен статус на враните
Враната не е защитен вид, популацията на птицата е значителна, а тя се адаптира добре към всякакви условия. Смята се за вредител и се полагат усилия да бъдат намалени набезите върху културните растения. Плашенето на птицата с поставяне на плашила е най-безобидния начин да бъде прогонена, но понякога се използват и капани. Поради интелигентността на враните обаче контролът им е силно затруднен.
Ловът на врани в някои страни е разрешен и се смята за вид спорт, най-вече в селските райони.
