Сред птичия свят има много красавици с невероятно пъстро оперение, много гласовити, интригуващи и завладяващи с присъствието си. Колко са обаче красивите птици, които са едноцветни, но съперничат по красота на тези, които са събрали върху себе си цветовете на дъгата? Може би това важи само за фламингото, или поне в най-голяма степен за него.
Тази екзотична птица е наистина невероятно красива, но и много изящна и когато се придвижва в голяма колония, както го прави най-често, прилича на голям розов облак, който се стеле някъде сред природните картини.
Без съмнение птиците фламинго са сред забележителните обитатели на фауната. Тяхното име, произходът и присъствието им на Земята ги правят още по-любопитни. Тайнството им трябва да бъде разбрано, защото те заслужават човешкото обожание.
Произход на фламинго
Преди да пристъпим към историята на птиците е добре да потърсим етимологията на названието им. Думата, която ги назовава, идва от испански. Фламенко е добре познато название на огнен испански танц, който представя страната по света и я прави привлекателна в очите на чужденците. Нейната основа е латинска, flamma означава огън, или пламък. От тези първообрази в езика произлиза името и на фламингото, чийто цвят се асоциира с този на огъня.
Това грациозно създание е много древен земен обитател. Открити са вкаменелости на 50 милиона години, за които е доказано, че принадлежат на розовата красавица. С това име се обозначават 4 вида от птичето семейство с дълги крака и дълги и подвижни вратове. Роднинството им с останалите представители на пернатите е несигурно.
Някои доказателства ги поставят наред с чаплите и птиците блестящ ибис. Други ги асоциират с гъските и патиците. Има и автентично доказани сходства след разкопки на вкаменелости с друго семейство - Огърличникови. Въпреки колебанията съществуват признати научни класификации за фламингото.
Характеристика на фламинго
Фламингото е голяма птица, тъй като е висока до 140 сантиметра. Теглото на фламингото е до 4 килограма. Крилата са от бели до червеникави, а възрастните екземпляри са обагрени в нежно розово до червено. Летателните им пера са черни. Прави впечатление добре извитият надолу клюн на фламингото, който се отличава със здравина и масивност. В основата си е червен, а на върха е обагрен в черно. Цветът на фламингото зависи от количеството каротиноиди в храната. Малките са мръсно сиви, после стават бели и след това порозовяват.
Видове фламинго
Птиците фламинго съставляват семейството на Phoenicopteridae, подобно на вида Ciconiiformes. Разграничават ги в техен собствен вид, Phoenicopteriformes. Отделно видът Голямо фламинго се класифицира с отделно латинско наименование - Phoenicopterus ruber roseus.
Чилийското фламинго има латинско название Phoenicopterus chilensis. Фламингото от Андите пък е Phoenicopterus andinus. Фламингото на Джеймс е Phoenicopterus jamesi, а по-малката птица фламинго е Phoenicopterus minor. Ясно е, че фламингото има своите разновидности.
Самата птица може да бъде определена като едра, тъй като има много дълги крака и това я прави висока в птичия свят. Краката на птиците се огъват внезапно надолу по средата
Общото между тях е, че всички хранят малките си отначало с птиче мляко. Големите птици се хранят със синьо-зелени водорасли и ракообразни.
При всички фламингови птици горната челюст е тясна и се свързва с долната като капак на кутия. Когато се хранят, тези птици навеждат главата си над водата и загребват назад с главата надолу. Ръбовете на клюна им имат тънки естествени напречно разположени плочи, които се наричат ламела.
Дългият им месест език се притиска към вътрешността на клюна им като изтиква водата навън през специална ципа. Така малките безгръбначни и зеленчуците, с които птицата се храни, се оказват изтикани назад към гърлото.
Всички видове фламинго имат своите индивидуални особености, които го различават от останалите и създават разнообразието в семейство Фламингови.
Голямо фламинго
Това е най-големият вид от тези пернати. Има два подвида, единият е ярко червен, другият е по-блед. Първите живеят в региона на Карибите, от Юкатан и западните части на Индия до североизточните области на Южна Америка. Размножава се много добре и птиците могат да се видят и около Флорида. Фламингото с по-блед цвят предпочита Евразия, Средиземноморието и Африка. Мъжките са много високи, надминават 150 сантиметра. Мъти в блатата, лагуните и плитките езера, където в конусовидното гнездо се намира само едно яйце, по-рядко две. Малките на Голямото фламинго се хранят с преработена в стомасите храна под форма на мляко в продължение на 75 дни.
Чилийско фламинго
То е по-малко от Голямото фламинго. Бледо розово е, с ярки червени ивици на гърба. Гнездото му е във високите солени езера на Андите, но също и в низините на Южна Америка.
Двата други малки вида - Андиан фламинго и Джеймс фламинго живеят също в Андите.
Най-малкият вид, но със световна популация от около 4 милиона, е съсредоточен основно в Африка.
Местообитание на фламинго
Ареалът на фламингото е доста широк. Те се срещат в Южна и Централна Америка, Африка, Средиземноморието и части от Южна и Централна Азия. Птиците образуват свои колонии в близост до сладки води.
Розовото фламинго предпочита езерата и морските лагуни със солена вода. Тъй като е най-разпространено, го наричат обикновено фламинго. Има го и в Европа. Може да бъде видяно най-често в Южна Франция и Южна Италия, но често ята от розови птици долитат и край Бургас, а и на други места в България.
В Африка се виждат най-често в Мароко, южните части на Тунис и Кения. Азия също не е подмината от интересната птица, като Афганистан и Индия са места, където може да срещне.
Хранене на фламинго
Характерна особеност на храненето на птицата фламинго е, че това става през нощта. Тогава вятърът стихва, а пигментираната храна придава този розов цвят на перата им.
Интересен е и начинът, по който седят и почиват птиците. Те обичат да застават на един крак, като щъркелите. Освен това накланят главите си надолу. Най-често посоката е надясно.
Те са по-спокойните фламинго. Тези, които почиват с глава наклонена наляво, са по-агресивни според изследванията на орнитолозите.
Чак на 5-6 години стават полово зрели, а средната продължителност на живота им е висока - 32 години.
Размножаване на фламинго
Размножаването на тази птица е най-интересното около нея. Животното е моногамно, а двойките се откриват с танц. Само по поведението на животното може да се открие полът, изразени полови различия няма. Живеят на колонии от стотици двойки, които гнездят, правейки конусовидна къщичка от глина и тиня.
Какво още трябва да знаем за размножаването при фламингото? Женската снася малко, 1 до 3 яйца, които мъти 1 месец. Малките са облечени със сив пух. Интересно е, че фламингото храни пилетата си с мляко, собствено производство. Млякото им има малка прилика с това на бозайниците. Представлява вещество в полутвърдо състояние, прилично малко на сиренето.
То е розово на цвят и е направено от улова на възрастната птица. Съдържа повече белтъчини и мазнини от кравето мляко и затова не е течно. По тази причина храненето не е задължение само на майката, но и на мъжкия.
Интересни факти за фламингото
Когато се хранят, тези птици са в състояние да стоят наведени цели часове.
Когато летят заедно, фламинго могат да развият скорост до 60 километра в час.
Фламинго е национална птица на Бахамите.
Има птици фламинго, доживели до 50 години.
Прочети още за розовото фламинго.
